Дар за Днес - Page 105 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 105 of 110 « 1 2 … 103 104 105 106 107 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 28-10-2021, 1:24 PM |Съобщение 1561 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Да бъдеш сам, и да се чувстваш уязвим. Както две отделни теми, тези две части се обединяват в моето същество и сеят семената на копнежа ми за безусловна любов. ~Mary Casey Колко лесно изпадаме в неувереност и съмнения, страхувайки се, че сме неспособни или непривлекателни, може би и двете… Колко обичайно е да гледаме в очите нашите приятели и любими в търсенето на приемане и любов... Нашето отчуждение от себе си, един от друг, от Божия Дух, който съществува навсякъде, причинява нашето недоволство. Това е наше огромно недоволство.  Когато душите се докосват, се ражда любовта - любовта към себе си и любовта към другите. Нашата самотност съществува, когато създаваме бариери, които ни отделят от нашите приятели, нашето семейство. Само ние можем да преодолеем  преградите, за да предложим любов, за да получаваме любов. Възстановяването ни предлага инструменти за обичане, но ние трябва да се осмелим да ги използваме. Със слушането на другите и споделянето на себе си започва процесът на любов. Рискът да предложим любов, докато и преди да я получим, ще ни освободи от непрекъснатото търсене на любов в лицата на другите. Днес няма да чакам да бъда обичан. Ще обичам някой друг, напълно. Няма да се съмнявам, че и аз съм обичан. Ще го почувствам. Ще намеря безусловната  любов.

hope Дата: Неделя, 31-10-2021, 7:55 AM |Съобщение 1562 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Смирение Смирение= Реализъм = Вътрешен мир и сила ~Anonymous Повечето от нас преследваха в продължение на години онова неуловимо нещо, наречено душевен мир и спокойствие. Мислехме, че бягствата и пътуванията ни извън реалността ни носят покой, мир и спокойствие. Когато обаче се връщахме в реалността, откривахме суровост и болка, които ни караха да се върнем към употребата и пиенето. И това продължаваше ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Бягане, бягство, болка; бягане, бягство, болка. Тогава се случи нещо. Нашата зависимост повече не ни позволяваше да бягаме. В нея вече не намирахме това, което търсехме. Опитахме се да употребяваме все повече и повече. И накрая, всичко, което остана от живота ни, беше болката. Нашата Общност ни помогна да видим и осъзнаем, че проблемът ни не е реалността . Опитът да избягаме от реалността – това е нашият проблем. Когато продължаваме да предаваме волята и живота си на Висша сила, в резултат възникват смирение и спокойствие, които създават реалността на вътрешния мир и силата. Вярвам и съм убеден, че промените, през които преминавам по време на възстановяването си, са необходими и полезни за мен.

hope Дата: Сряда, 03-11-2021, 9:41 AM |Съобщение 1563 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сбирките по Програмата са като витамини: ние винаги имаме нужда от тях. Въпрос, който новодошлите често задават е: „Колко време трябва да посещавам тези сбирки?“. „Докато искаш“, отговарят по-старите. Отначало не разбираме. Но животът ни започва да се променя, защото започваме да се държим по нови начини, със сбособи, на които сме се научили чрез програмата. Вероятно сме чували, че безумието означава да правиш едно и също погрешно нещо многократно, но винаги да очакваш различен резултат. Без съмнение, така живеехме години наред. Сега имаме нов начин, по който да живеем, и нов набор от очаквания. Прекрасно и толкова успокояващо е да осъзнаем, че животът ни днес и в бъдеще може да бъде много по-възнаграждаващ и спокоен в резултат на приемането на нашия „ежедневен витамин“- сбирките. Нашият растеж и щастие ще продължават, ако се ангажираме с програмата. Моята програма Дванадесет стъпки ми дава надеждата, че ще се справя с лекота с днешния ден. Ще бъда наясно, ще знам какво да правя.

hope Дата: Петък, 05-11-2021, 11:23 AM |Съобщение 1564 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Сила Не винаги трябва да сме издържливи и твърди, за да сме силни. Понякога нашата сила се изразява в това да сме уязвими. Понякога трябва да се объркаме и изплашим, за да намерим отново пътя и да останем на него. Всички имаме дни, в които не можем да се справим с трудностите, не можем да сдържим неувереността в себе си, не можем да спрем да се фокусираме върху страха, не можем да бъдем силни. Има дни, в които не можем да се съсредоточим върху отговорността. Понякога не искаме да „събличаме  пижамите си“. Понякога плачем пред хората. Понякога не крием своята умора, раздразнителност или гняв. Тези дни са ok. Те просто са ok. Част от грижата за себе си означава, че си даваме разрешение да се „разпаднем“, когато трябва. Не е нужно да сме вечни кули на силата. Ние сме силни. Доказахме това. Силата ни ще продължи, ако си позволим на смелостта да се чувстваме уплашени, слаби и уязвими, когато трябва да изпитаме тези чувства. Днес, Боже, ми помогни да знам, че е добре да си позволя да бъда просто човек. Помогни ми да не изпитвам вина или срам, когато не се чувствам достаъчно силен.

hope Дата: Неделя, 07-11-2021, 9:27 AM |Съобщение 1565 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Решение Бъдете част от решението, а не от проблема. ~Anonymous Когато практикувахме зависимостта си, пътувахме сами. Създавахме краткосрочни приятелства с други зависими. Те се разпадаха, когато „партито свършваше“. Нашата зависимост изискваше от нас абсолютно подчинение. Не можехме да имаме интимни приятелства. За нас нямаше по-важна връзка от тази към пристрастяването. Всеки, който се приближаваше твърде близо до нас, беше пребиван от болестта ни. Бяхме самотни, държани като заложници в собствения си затвор – този, който бяхме израдили сами с употребата си. Нашата Общност разби хватката на тази изолация. Чудото на възстановяването е в това на мъжете и жените, които споделят своя опит, сила и надежда един с друг. Ние сме заедно; споделяме помежду си това, което знаем, което преживяваме; разчитаме един на друг. Общността ни е кръг от духовна жизненост, който зарежда със сила и енергия всеки, който реши да се хване за ръцете ни. Когато съм сам, аз съм проблем. Заедно ли съм с другите, аз съм част от решението.

hope Дата: Понеделник, 08-11-2021, 11:05 AM |Съобщение 1566 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия "Продължихме да правим равносметка със самите себе си, и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме." ~ Стъпка Десета на АА Извървявайки пътя си по Стъпките до тук, можем да поддържаме и повишаваме своята самооценка, като редовно работим по Стъпка Десета. Тази стъпка включва в себе си процеса, през който преминахме в Стъпки от Четвърта до Девета. Ние не работим по тази стъпка, за да се наказваме или да гледаме на себе си под постоянно критичен и унизителен микроскоп. Правим го, за да поддържаме чувството си за собствено достойнство и хармонията в отношенията си със себе си и с другите. Правим го, за да не се отклоним от Пътя; да останем на него. Когато възникне  проблем, или проблем се нуждае от вашето внимание, идентифицирайте го и го обсъдете открито с поне един човек на когото имате доверие, и с Бог. Приемете го. Станете готови да го пуснете. Помолете Бог да го поеме от вас. Променете отношението си, като станете готови да направите каквато и да е поправка, която се изисква;  да направите всичко необходимо, за да се погрижите за себе си. Вземете подходящите мерки и извършете нужните действия за разрешаване на проблема. След това пуснете вината и срама. Това е проста формула за грижа за себе си. Ето как се променяме. Ето как се променихме. Това е процес на изцеление и здраве. Това е процес за постигане на самоотговорност и самоуважение. Следващият път, когато направим нещо, което ни притеснява или безспокои; следващият път, когато почувстваме, че сме се отклонилинот пътя или курса, не е нужно да губим времето или енергията си, отдавайки се на срама. Можем да направим Десета стъпка. Позволете процесът да се случи. И да продължите напред по живота си. Господи, помогни ми да превърна тази и другите Стъпки в обичаен начин за отговор на живота и моите проблеми. Помогни ми да знам, че съм свободен да живея, да си позволя да опитвам и да изживея напълно живота си. Ако се отклоня от пътя или възникне проблем, който изисква моето внимание, помогни ми да се справя с него, като използвам Стъпка Десета.

hope Дата: Сряда, 10-11-2021, 11:27 AM |Съобщение 1567 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние сме здрави и силни същества. Но в много отношения ние сме крехки. Можем да приемем промяната и загубата, но това идва с нашето собствено темпо и по наш собствен начин. И само ние и Бог можем да определим нужното време. ~ “Codependent no more” Тежките времена, стресовите времена не са всичко, което има в живота, но те са част от него, от растежа и движението напред. Това, което правим с трудните времена или ситуациия, е наш избор. Можем да използваме трудните времена, за да решим  проблемите си. Можем да ги използваме, за да прецизираме нашите умения и духовност. Или можем да преминем през тези ситуации страдайки, трупайки горчивина и отказвайки да растем или да се променяме. Трудните времена могат да ни мотивират и подбудят да покажем най-доброто от себе си. Можем да използваме тези времена, за да продължим напред и нагоре към по-високи нива на живот, любов и растеж. Изборът е наш. Ще си позволим ли да го почувстваме? Ще приемем ли духовен подход, включително благодарност, към събитието? Ще избегнем ли да поставим под съмнение живота и нашата Висша сила, като питаме какво трябва да учим и правим? Или ще използваме инцидента, за да докажем стари, негативни вярвания? Ще кажем ли „Нищо хубаво не ми се случва. Аз съм просто жертва. На хората не може да се вярва. Животът не си струва да се живее"? Не винаги се нуждаем от тежка ситуация или стрес, за да бъдем мотивирани да растем и да се променяме. Не е нужно да създаваме стрес, да го търсим или да го привличаме. Но ако го има, можем да се научим да го насочваме към растеж и да го използваме за постигане на доброто в живота. Господи, нека моите тежки времена станат лечебни и целебни.

hope Дата: Понеделник, 15-11-2021, 8:09 AM |Съобщение 1568 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Преструваме ли се на някой друг, различен от това, което сме? В интернет изобилстват истории на хора, които в социалните медии или уебсайтове за запознанства представят едно лице , докато тяхната „лична“  реалност изглежда съвсем различно. Защо е тази нужда да се преструваме на някой друг, различен от това, което сме? Обикновено това се основава на някакъв аспект от нас самите, който смятаме за неприемлив, независимо дали това е физически външен вид или специфично качество на характера, което не отговаря съвсем на някакъв мистериозен стандарт. Голяма част от Дванадесетте стъпки се отнася за недостатъците на характера и дори да стоим твърдо в пътя на възстановяването, все още може да се смятаме за някак недостойни и неприемливи. Първата стъпка в генерирането на енергия да станем привлекателни за другите, е да приемем себе си такива, каквито сме, точно сега, в този момент. Не някаква нова и подобрена версия, която смятаме, че трябва да бъдем, а истинското същество, което виждаме да се взира обратно в нас от огледалото. Всички ние продължаваме да работим и се учим да обичаме това, което сме, на всеки етап от пътя на нашето възстановяване. Днес ще се приема и обичам такъв,какъвто съм, без да търся каквато и да било „подобрена версия“ на себе си. Възстановяването ми дава шанса да бъда достатъчно добро същество, достойно за обич.

hope Дата: Вторник, 16-11-2021, 8:52 AM |Съобщение 1569 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Не се правете на толкова големи – вие не сте толкова малки. ~Jewish saying Много от нас са толкова свикнали да се съревновават и конкурират, че дори когато нямаме нищо, което да“извадим на бял свят“, преувеличаваме качествата си и се хвалим с постиженията си. Понякога проявяваме това, което може да се нарече „грандиозно его“ – претенциозно и фалшиво. Това е особено вярно за зависимите, защото често изпитваме нужда да се крием зад раздутата представа за себе си. Защо? Защото се страхуваме да не бъдем разкрити и разобличени. Смятаме, че по този начин можем да попречим на хората да узнаят всичко за нас. Докато се възстановяваме, откриваме, че придобиваме разбиране кои сме, както и увереност в себе си. Вече не сме хора, основани на срама, така че не е нужно да се крием зад маски. Сега нашата вътрешност е наша, за да й се наслаждаваме, а не е източник на страх и срам. Ние придобиваме чувство за праволинейност и баланс в живота си, както и жизнеспособна представа за това кои сме. Вече не сме нито ангели, нито зверове и можем да се гордеем, че сме хора. Радвам се, че мога да бъда на място, където мога да бъда напълно човек, независимо дали съм сам, или с други.

hope Дата: Четвъртък, 18-11-2021, 1:54 PM |Съобщение 1570 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Размишление за деня: В писмо до приятел, съоснователят на АА Бил У. пише: „Не мисля, че въпросът се свежда до щастието или нещастието. Как да се справим с проблемите, пред които сме изправени? Как най-добре да се учим от тях и да предаваме наученото на другите, ако те биха искали да получат знанието? Според мен всички ние в този свят сме ученици в  голямото  училище на живота. Целта е да се опитваме да растем и да се опитваме да помогнем на нашите спътници да растат в любовта, която няма никакви изисквания. Когато дойде болката, от нас се очаква да се поучим от нея с желание и да помагаме на другите да се учат. Когато дойде щастието, ние го приемаме като дар и благодарим на Бог за него.”  Мога ли да приема и болката, и щастието с желание? Днес се моля: Висша сила, помогни ми да запомня, че всичко, което ми се случва, има своята стойност, включително мизерията на пиенето и алкохолизма. Моля се да повярвам, че дори моята зависимост е била част от голямата схема на моята Висша сила. Днес ще помня: Всичко, което съм - това е всичко, което ми се е случило.

hope Дата: Петък, 19-11-2021, 9:57 AM |Съобщение 1571 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никога не мисля за бъдещето; то ще дойде достатъчно скоро.  ~Albert Einstein В нашето духовно развитие се научаваме да мислим за времето по нов начин. Много от нас сме дошли в пътя на изцелението, оставайки в миналото, хванати в плен на страховете или гнева си, възникнали преди години. Живеем в миналото чрез съжаления и скръб за неща, които никога не могат да се променят, и ги пренасяме в бъдещето със страхове и лоши предчувствия. И все пак всички знаем, че животът е само в настоящето. Всичко, което трябва да направим, е да живеем днес. Да, нашите спомени ни формираха, но нашето развитие все още не е завършено. Днес не е нужно да се справяме с всички проблеми, които можем да предвидим в бъдеще. Днес можем да „изиграем картите“, които имаме, както решим, по своя преценка. С духовното ръководство, което получаваме по пътя на възстановяването, можем да се справим с болката от миналото и страховете си от бъдещето. Нашата Висша Сила ни уверява, че ние никога няма да бъдем сами. Днес отново ще се събудя в настоящето и ще благодаря на Бог за шанса да изживея този ден. Ще оставя моята Висша сила да се грижи за моите страхове и съжаления.

hope Дата: Неделя, 21-11-2021, 9:53 AM |Съобщение 1572 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съпричастността – това е дръзновението да признаем нашата взаимна съдба, за да можем да продължим напред...заедно. ~Henri Nouwen Благодарим на Бог за нашите приятели в програмата! Особено за тези, които бяха започнали преди нас, които ни чакаха, когато дойдохме. Как иначе бихме могли да знаем, че проблемът ни е в страха? Кой друг би могъл да ни покаже, че когато се сблъскаме със страха, можем да се справим? Тъй като бяха се сблъскали със собствения си страх, те можеха да ни видят отвъд нашите маски от гръмки приказки, постоянно самохвалство и лекомислени унижения. Те можеха да видят всичко това, защото вече бяха видели изгубеното дете в собствените си очи. Тъй като признават и приемат собствените си неуспехи, те не са нито прекалено снизходителни, нито твърде строги към неуспехите на другите. Те знаят истината – че провалът и неуспехът са част от живота. Тъй като самите те вече са изпитвали трагедията, те, за щастие са освободени от съденето, всезнаещите и окончателни присъди, произнесени от толкова много други. Нека винаги сме благодарни на тези хора, които ни познаваха и обичаха още преди да ни срещнат! Днес се моля щедрите хора, които ме поканиха да дойда в програмата, да бъдат навестени от най-добрите неща.

hope Дата: Понеделник, 22-11-2021, 9:26 AM |Съобщение 1573 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Повечето от нас, по свое усмотрение, могат да направят от този свят или дворец, или затвор.  ~Sir John Lubbock Наистина ли? Ако можехме да изберем да живеем живота си в дворец или затвор, всички щяхме да живеем в дворци, нали? Неправилно. Може би всички бихме искали да живеем в дворци, но дали ще свършим работата, която е необходима, за да направим този избор? Да направим избор означава да решим къде да прекараме времето и енергията си. Правенето на избор означава, че избираме цел и вършим работата, за да стигнем до целта си. Не можем да останем трезви днес, като само искаме трезвост. Но можем да останем трезви, като изберем трезвост днес — или дори като изберем трезвост този час или тази минута, един момент, в дадения момент. Когато избираме трезвост, ние влагаме времето и енергията си за неща, които ще ни държат трезви -като грижа за себе си и другите, честност, поемане на отговорност, вършене на необходимото за днес. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми днес да осъзная, че начинът, по който прекарвам всеки момент, е начинът, по който избирам какъв ще бъде животът ми. Благодаря, че ми помогна да постигна трезвост, за да мога да правя добър избор. Действие за деня: Днес ще направя списък с нещата, които си пожелавам. Заслужават ли си труда? Ще избера ли да живея своите минути, часове и дни така, че да ги получа?

hope Дата: Вторник, 23-11-2021, 9:25 AM |Съобщение 1574 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Въпреки да е вярно, че страхът и отчаянието могат да ни съкрушат, надеждата не може да бъде купена с отказа да чувстваме. ~Susan Griffin Повечето от нас имат пропуски във възстановяването си. Вярно е, че колкото по-дълго е нашето въздържание, толкова повече се отдалечаваме от риска да се подхлъзнем. Но като хора, както и като безсилни пред нашата зависимост, ние трябва да сме готови да се изправим пред реалната възможност от подхлъзване. Можем да бъдем честни, ако се подхлъзнем - както със себе си, така и с другите в програмата. Те, заедно с нашата Висша сила, ще разберат как се чувстваме. Никога не е нужно да търпим сами угризенията на съвестта, отчуждението и срама, които изпитваме след пробив. Можем също да устоим на импулса да се упоим с алкохол или нещо друго, за да избегнем болката от подхлъзването. Чрез програмата ние се научихме как да се справим с вината, изобщо със себе си. Ако усетим, че сме пред опасността от пробив, можем да приложим това знание да работи отново. Въпреки че подхлъзването е болезнено, това не е причина да се върнем към мястото, откъдето започнахме. Вместо това можем да се ангажираме отново със здравомислието и управляемостта, като се откажем от миналото и се въздържаме днес. Моето въздържание съществува от този момент нататък. Мога да се справя с настоящето и да намеря разум Тук и Сега.

hope Дата: Четвъртък, 25-11-2021, 11:02 AM |Съобщение 1575 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вярвай в себе си. Ти знаеш повече, отколкото си мислиш. -Benjamin Spock, MD Нашата зависимост ни постави в низходяща спирала на лошо поведение и лоши чувства. Как е възможно да се доверим на себе си с целия този негативизъм в нашата житейска история? Ето къде е мястото на общението във възстановяването. Ние се научаваме да се доверяваме на себе си, като отваряме мислите и чувствата си пред другите и изслушаме техните отзиви. С тяхна помощ ние подреждаме вярванията и нагласите, които сме натрупали през годините. Запазваме някои, други поправяме, а някои и изхвърляме. Ние имаме нужда и трябва да се доверим на себе си. Ако се задълбочим повече в това, което наистина знаем, в което вярваме и искаме; в това, което ни дава цел, ще открием, че сме добри хора и знаем повече, отколкото си мислим. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да помня, че понякога лоши неща се случват на добрите хора, и че понякога добрите хора вземат лоши решения – но това е част от житейския път, а не преценка за това кои и какви сме. Помогни ми да вярвам, че съм добър човек и че това има своята стойност. Действие за деня: Днес ще опиша десет добри неща, които знам за себе си. След това ще сложа ръка на сърцето си и ще си прочета тези десет неща на глас.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 105 of 110 « 1 2 … 103 104 105 106 107 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: