Дар за Днес - Page 66 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 66 of 110 « 1 2 … 64 65 66 67 68 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Четвъртък, 11-01-2018, 9:30 AM |Съобщение 976 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Последиците от гнева са много по-тежки, отколкото причините за него. --Marcus Aurelius Гневът разбива нашето спокойствие. Някои от нас го показват в силни изблици; други просто тихо роптаят. Понякога се чувстваме ядосани вътрешно, но все още се стараем да изглеждаме мило и безразлично, но и тогава не можем да го скрием и той се вижда – макар и не толкова ясно, след това нараняваме някого непряко или пък по подъл начин. Всички сме чувствали съжалението, след като сме казали или направили нещо, водени от гняв. Иска ни се да можем да върнем магически часовника и да отменим момента, да съберем парчетата и да ги върнем обратно. Никой не може просто да изгони човешката емоция от гняв от живота си. Ако искаме да бъдем отговорни, трябва да приемем нашия гняв. Той възниква от нас и обработването му е наша собствена отговорност, дори когато сме напълно оправдани да се чувстваме ядосани. Наш избор е как да го изразим. Никога не е отговорно да кажем: "Ти ме ядоса, затова ти си виновен, че избухнах." След като приемем гнева си, ние се стремим да развием пространство между усещането и действията ни. Научаваме се да забелязваме чувствата си, преди да стигнат до точката на експлозия. В това психическо пространство ние избираме как да ги изразим. Днес ще забележа и приема гнева си, но ще бъда внимателен да не нараня някого с него – по какъвто и да било начин.

hope Дата: Петък, 12-01-2018, 11:50 AM |Съобщение 977 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Какво ако… ? Ами ако… ? Веднъж разговарях с приятел за нещо, което планирах да направя. Всъщност се тревожех за това как един конкретен човек ще реагира на това, което възнамерявах да направя. - Ами ако не се справя много добре? - попитах. - Тогава - отговори моят приятел - ще трябва да се справиш по възможно най-добрия начин. „Какво ако/ ами ако“ може да ни накара да се побъркаме. Така поставяме контрола на живота ни в ръцете на някой друг. „Какво ще стане/ какво би станало“ е знак, че сме се върнали към мисленето, че хората трябва да реагират по определен начин, за да продължим избрания от нас курс. „Какво ако/ами ако“ е и улика, че може да се съмняваме дали можем да се доверим на себе си и нашата Висша сила, така че да вършим най-доброто за нас. Този начин на мислене ни води до чувства и поведения, които сигнализират за страх. Реакциите, чувствата, харесванията или нехаресванията на другите не трябва да контролират нашето поведение, чувства и посока. Не е нужно да контролираме как другите реагират на нашия избор. Можем да се доверим на себе си, с помощта на Висша сила, за да се справим с всеки изход - дори и най-неудобния. И, приятелю, можем да се доверим, че ще се справим добре. Днес няма да се притеснявам за реакциите или събитията на други хора извън моя контрол. Вместо това ще се съсредоточа върху моите реакции. Днес ще се справя добре с живота си и ще се доверя, че утре мога да направя същото.

hope Дата: Неделя, 14-01-2018, 10:26 AM |Съобщение 978 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако позволим на нещата да ни плашат, животът няма да си струва да бъде живян. --Seneca В пристъпите на паника ние чувстваме внезапен прилив на тревожност и страх, без да има причина. Ние всички изпитваме безпокойство от време на време, но обикновено можем да проследим неговата причина. Един истински пристъп на паника се случва изневиделица. Ние може да сме реагирали на паническите атаки, бягайки от тях. Но след това целият цикъл започваше отначало. Сега – възстановявайки се, не се налага да реагираме по този начин. Ние можем да разпознаем пристъпите на паника и да ги приемем като изолирани събития, които ще преминат. Можем също така да получим помощ от приятелите и спонсорите си, като поговорим открито със тях. Днес ние не сме сами в страховете си. Вече имаме надежда. Днес се моля да помня, че не бива да се оставям на паническия страх.

hope Дата: Понеделник, 15-01-2018, 9:28 AM |Съобщение 979 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Втора стъпка: Започнахме да вярваме, че сила по-могъща от самите нас може да ни върне здравия разум. - Втора стъпка на АА Ние запчваме да вярваме в по-добър живот чрез могъщия дар на други хора - като ги слушаме, като ги виждаме и наблюдаваме дара на възстановяването в живота им. Има по-могъща сила от нас. Сега имаме истинска надежда, че нещата могат и ще бъдат различни и по-добри за нашия живот и за нас. Ние не сме в програма "Направи го сам". Не се налага да се насилваме да се променим. Не е нужно да налагаме на възстановяването ни да се случи. Не е нужно да се отскубваме от нашите болки, за да повярваме, че има по-могъща сила от самите нас, но тя не е нкакъв човек, който ще свърши работата в нашия живот вместо нас. Тази сила обаче ще направи за нас това, което нашите най-големи и най-усърдни усилия не биха могли да постигнат. Нашата по-висша Сила ще ни възстанови за един разумен и полезен живот. Всичко, което правим, е да вярваме, че тя съществува. Винаги е до нас, за нас. Погледни. Оледай се. Виж хората около теб. Виж изцелението, което са открили. След това открий собствената си вяра, собствената си вяра в своето собствено изцеление. Днес, независимо от обстоятелствата край мен, ще повярвам в най-доброто от моите способности, и че една по-могъща сила от мен може и ще ми възстанови  спокоен и разумен начин на живот.

hope Дата: Вторник, 16-01-2018, 12:19 PM |Съобщение 980 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Светът е колело, което винаги се върти. Тези, които са на високо, слизат на по-ниско; тези, които са били ниско, преминават по-нагоре. --Anzia Yezierska Всичко се променя. Нищо не остава същото. И приемането на начина, по който са нещата – вместо и без очакването какви биха могли или би трябвало да бъдат, ни освобождава да живеем по-пълно  всеки момент. Времето тече по сввоя ход, нашата съдба - заедно с него. Има цел в това как се разгръща животът ни;  всички възходи и падения служат на нашия растеж. Ние не трябва нито да негодуваме при застой, нито да се отдаваме на твърде дълго въодушевление. Отдаването на прекалено много внимание на всяко едно положение или обстоятелство пречи на нашето пробуждане за настоящето. А предназначението на настоящето е да ни учи. Ние трябва да се движим с времето. Трябва да съсредоточим вниманието си върху настоящия момент и да приемаме всички чувства, които предизвиква всеки един наш опит – така изграждаме емоционалната ни зрялост. Нашите уроци са много, и те придружават както паденията, така и силните ни времена. Ние можем да бъдем благодарни и за двете. Програмата ни дава свобода, след като сме били на дъното. Тя ни дава инструментите, с които да се движим уверено напред, доверявайки се, че всичко е наред. Нищо не трае вечно, и в рамките на всяка една борба има възможност за реален растеж. Върхове ще отминат, точно както ще отминат и паденията. Те идват при нас със своята цел. Ние трябва да им дадем тяхната свобода, за да намерим нашата собствена свобода.

hope Дата: Сряда, 17-01-2018, 12:01 PM |Съобщение 981 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ние всички носим вътре в нас върховна сила, пълнота на мъдростта, непоколебима радост. Те никога не могат да бъдат осуетени и унищожени. Но те са скрити дълбоко в нас, и ние трябва да ги открием; в противен случай самите ние превръщаме живота си в проблем. --Huston Smith Как човек губи връзка със своята сила, мъдрост и радост? Може би това е в природата на човека. Най-дълбоките ни качества са скрити дълбоко. Те никога не изчезват, но ние не винаги ги намираме. Може да няма нищо лошо в нас, когато загубим нечие докосване. Това не означава, че сме "лоши", за да се депресираме или да се почувстваме неадекватни. Кой няма този проблем? Това е естеството на живота - понякога да се чувстваме по този начин. Тази програма от 12 Стъпки ни помага да открием скритите в нас ресурси. Когато не можем да намерим тези успокояващи чувства на сила, мъдрост и радост, можем да си помислим, че те са си отишли завинаги. Възможно е дори се съмняваме, че някога сме ги имали или бихме могли отново да ги имаме. Но те все още са там. Те не могат да бъдат унищожени. И когато ги потърсим истински и от сърце, разбираме, че са били с нас през цялото време. Ще имам вяра, че добрите места вътре в мен никога не могат да бъдат унищожени.

hope Дата: Петък, 19-01-2018, 10:26 AM |Съобщение 982 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Грешката не се превръща в сериозна грешка, докато не се откажем да я коригираме. --Orlando A. Battista В живота ни преди винаги бяхме привличани към крайностите. Ако не беше бяло, то трябваше да е черно. Ако с малко се чувствахме добре, трябваше да имаме много. Ако искахме да направим нещо, само съвършенството беше достатъчно добро. Ако не спечелехме, губехме, а ако не можехме да направим нещо по перфектнния начин, се чувствахме провалени. В тази Програма се научаваме да търсим напредък, а не съвършенство. И че можем да постигнем напредък чрез изпитанията и грешките. Ние не можем да научим нищо, ако не опитаме новите неща, които ни предлага тази програма за възстановяване. Когато се предадем и приемем нашето безсилие пред нашите зависимости и мания за съвършенство, трябва да започнем да се учим как да живеем по нов начин. Това не се случва изведнъж. Така че, когато приемем нашите грешки и провали и се съгласим да се учим от тях, ние ставаме по-силни в нашата трезвост. Днес приемам несъвършенството си като нещо постоянно, затова ще продължа да се връщам към програмата за възстановяване и да се усъвършенствам.

hope Дата: Неделя, 21-01-2018, 12:34 PM |Съобщение 983 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Целият ни опит е като арка, върху която да надграждаме. -- Henry Brooks Adams Можем да научим нещо от всеки опит, дори и от това, което е болезнено. Всъщност често научаваме повече от болезнените си преживявания, отколкото от приятните. Когато казваме или правим нещо глупаво или нараняващо; което ни причинява неудобство или вина; болката ни дава основание да се учим и да се държим по друг начин следващия път.  Не можем да променим преживяванията, които имаме, но можем да се поучим от тях. Животът ни е дар, който е като обвит от това, което преживяваме всеки момент. Когато приемем този подарък и го отворим с желание, без значение как изглежда опаковката, ние откриваме неочаквани съкровища. Ние живеем пълноценно и в най-голяма степен живота си, и ние научаваме кои сме ние, докато растем. Ето защо целият ни опит е положителен в изграждането на нашия нов живот. Днес се моля да науча нещо, което да ми помогне да раста в мъдрост и зрялост.

hope Дата: Понеделник, 22-01-2018, 11:09 AM |Съобщение 984 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съжалението е най-смъртоносното чувство, което може да бъде предложено на човек. - Вики Баум Възстановявайки се, трябва да продължим напред с увереност и да се доверим, че силата, от която се нуждаем, ще ни бъде дадена чрез вярата в по-висша Сила, която да ни ръководи. Проблемите не трябва да ни обезсърчават. Те по-скоро могат да ни подтикнат към по-творческа и креативна дейност. Те предизвикват нашите възможности. Те изискват от нас да не стоим неподвижни. Съжалението от другите насърчава бездействието и пасивността ни, и така единствено приканва гибелта на душата ни. И обратно - волята ни да живеем се умножава, когато сме насърчавани от другите. Всичко друго потиска волята. Съжалението подхранва самосъжалението, а то е нашият най-зъл враг. Можем да напарвим нещичко добро навсякъде, където сме днес, и да знаем, че така помагаме на някой друг да живее. И всеки път, когато поощряваме друг, ние даваме нов живот за себе си - един нов живот, който държи настрана самосъжалението, което може да се появи във всеки един момент. Ние можем да служим един на друг най-добре, когато празнуваме предизвикателствата на живота, а не когато скърбим заради тях. Те предлагат необходимите възможности за нашия непрекъснат растеж. Днес ще помня, че винаги има някой, който може да се нуждае от насърчение от мен.

hope Дата: Вторник, 23-01-2018, 10:58 AM |Съобщение 985 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Пътешествието от хиляда мили започва с една стъпка. - китайска поговорка Животът ни предлага толкова много избори, след като сме трезви. Бихме искали да отидем на толкова много места. Бихме искали да видим толкова много неща. Имаме толкова много работа. Бавно се учим как да се доверяваме на нашите мечти и да достигаме до тях. Нашата програма ни учи, че живеем ден след ден, в дадения момент. Ние постигаме напредък, правейки първите неща на първо място, без да ги усложняваме. Мечтите ни може да изглеждат много големи и далечни. Възможно е да се чудим дали ще стигнем до тях. Но нашата вяра ни казва, че можем. И ние знаем как: с по една стъпка наведнъж. Молитва за деня: Висша сила, помогни ми да позная истината, която има значение за живота ми. Помогни ми да определя целите, към които мога да се развивам, стъпка по стъпка. Действие за деня: Днес ще помисля за една от целите ми. Ще изброя десет малки стъпки, които ще ми помогнат да стигна до нея.

hope Дата: Неделя, 28-01-2018, 1:31 PM |Съобщение 986 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Вашата съдба Внимавайте за вашите мисли - те стават ваши думи. Внимавайте за думите си – те стават ваши действия. Внимавайте за вашите действия, те стават вашия характер. Внимавайте за характера си – той става вашата съдба. The 12 Step Prayer Book Volume 2 by Bill P. and Lisa D.

hope Дата: Вторник, 30-01-2018, 2:47 PM |Съобщение 987 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съвършенство или усъвършенстване Спонсорите ни казват, че това е проста програма, която сме склонни да усложняваме. Вглеждайки се добре в живота ни, вероятно бихме се съгласили. Понеже се съмняваме, че Бог ще ни каже как да се справим с обстоятелствата, пред които сме изправени, ние агресивно напредваме, вземайки решения, които често не са в синхрон с Божията воля и със сигурност не са в нашите най-добри дългосрочни интереси. По този начин ние самите усложняваме живота си ненужно. Преди да влезем в програмата Дванайсет стъпки, повечето от нас искаха да бъдат съвършени. Работихме усилено и често пъти надвишавахме и силите, и възможностите си, защото имахме нужда от похвалите на другите. За съжаление, тъй като твърде често разчитахме само на себе си, допускахме грешки или пък се проваляхме. Защото каквото и да направим, не ставахме съвършени. Сега се учим да оставим Бог да ни насочва. Всеки път, когато изпълняваме Божията воля за нас, ние ще изпитаме удовлетворението и одобрението, които сме търсили толкова дълго. Просто търсим къде и как да се усъвършенстваме, да израстваме духовно. Това е много по-прост начин за живот. Днес ще използвам Трета Стъпка всеки път, когато се натъкна на въпрос, касаещ моя живот.

hope Дата: Четвъртък, 01-02-2018, 11:01 AM |Съобщение 988 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Две неща, на които човек никога не трябва да се гневи: какво може да промени и какво не може да промени. --Thomas Fuller В молитвата за Смирение ние се молим за мъдростта да разберем разликата между това, което можем да променим и това, което не можем. Това разграничение може да бъде трудно за много от нас, или пък може да ни е трудно да го признаем. Когато най-накрая видим реалността - че някои неща, пред които сме изправени, не могат да бъдат контролирани от нашата собствена воля или насила, пред нас ще се отворят нови възможности. Когато престанем да се опитваме да преместим планината, взаимоотношенията ни с планината се променят. Започваме да живеем в мир с планината.  В същото време можем да поемем по-голяма отговорност за онези части от нашия живот, които можем да променим. Мирът на ума идва от приемането на това, за което не можем да направим нищо и да поемем отговорност за това, което можем. Днес се моля за мъдростта, която ми помага да знам разликата.

hope Дата: Понеделник, 05-02-2018, 10:04 AM |Съобщение 989 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Живот без дисциплина е живот без радост. - Muriel B. Почакай малко. Не е ли радост да вършим това, което искаме? Не е ли свобода никога да не се налага да правим това, което не искаме да правим? И не е ли дисциплина - която научихме от нашите родители - да правим и това, което не искаме да правим? Всъщност радостта е свободата да се направи това, което трябва да се направи. А придобиването на тази свобода изисква дисциплина. Защо? Без дисциплина обикновено свършваме с това, което ни е познато. И нашият опит ясно ни казва, че старото мислене и старото поведение ни носят нещо друго, но не и радост. Нуждаем се от дисциплина,  когато всяка част на нашето същество ни подтиква да се върнем отново към пиенето и дрогата. Необходима е дисциплина, за да се изправим и да се преброим, когато нашият модел на мислене и поведение не работи и трябва да се научим на нов. Дисциплината не е лесна или забавна, но е най-добрият приятел, който можем да имаме. Да практикуваме самодисциплина е да се движим през нашите дни сигурни, че ще стигнем там, където отиваме. Днес ще помня, че самодисциплината е в самия мен.

hope Дата: Вторник, 06-02-2018, 11:47 AM |Съобщение 990 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нашата отговорност към себе си, към нашите деца и към нашия свят е да създаваме добро, защото бъдещето ни зависи от него. --Barbara Grizzuti Harrison Светът, в който живеем, зависи от отговорния принос, който всеки от нас му дава. И този свят е толкова добър, колкото и многото добро, което се ангажираме да развиваме и предлагаме. Никой от нас не е задължен да предлага непременно най-доброто на нашето семейство, приятели или непознати, ако се надяваме да живеем в добър свят. Просто светът може да бъде толкова добър, колкото всеки от нас го прави. Поотделно и съвместно, нашата сила да формираме външните обстоятелства на нашия живот, е дълбока. Нашите лични реакции един към друг и реакциите ни към събитията, които ни докосват, се съчетават с действията на другите, за да създадем една променена среда, която от своя страна ни влияе. И която е толкова добра, колкото добри мисли и дела й отдаваме. Никакво действие, никаква мисъл не остава незабелязана, непонятна в тази взаимозависима система на човечеството. Ние всички споделяме тази Вселена. И ние всички сме силата зад всичко, което Вселената предлага.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 66 of 110 « 1 2 … 64 65 66 67 68 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: