Дар за Днес - Page 68 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]

Page 68 of 110 « 1 2 … 66 67 68 69 70 … 109 110 »
Forum moderator: elica

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес

Дар за Днес

hope Дата: Сряда, 14-03-2018, 10:05 AM |Съобщение 1006 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Важно е да имаме свой план за бъдещето; наложително е да приемем изход, който не сме планирали. -- Molly McDonald Понякога се чувстваме объркани за това как да живеем само за днес, и едновременно с това да изготвяме стратегически планове за бъдещето. Изглежда противоречиво да се опиташ да направиш и двете. И все пак това означава здравословно възстановяване. Целите, които си поставяме, ни помагат да насочим вниманието си. Те ни дават необходимия фокус. Те ни дават ентусиазъм да се възползваме максимално от възстановяването. Но точно както имаме нужда от цели, за да укрепим решимостта си да напредваме, имаме нужда и от готовност да позволим на Бог да бъде включен в нашите усилия и, още по-важно, да поеме резултатите. Божията роля и нашата, макар и свързани, всъщност са съвсем отделни. В нашата бързаме да се движим напред, понякога забравяме да се обърнем назад, когато свършим нашата част. Ние се учим на радостта да живеем за днес, за мига. Ние позволяваме на Бог да бъде отговорен за резултатите от нашите усилия. Всеки ден от възстановването ни дава повече време да практикуваме, като правим само това, което трябва да направим, и оставяме останалото в Божиите ръце. Трябва да оставя Бог да поеме отговорността за резултатите от моите усилия днес. Ако го направя, ще бъда обгрижен по най-любящия начин.

hope Дата: Четвъртък, 15-03-2018, 11:05 AM |Съобщение 1007 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Преди моето дете да стане зависим Преди синът ми да стане наркоман, той беше просто дете. Моето дете.  Преди да стане наркоман, обичаше да се шегува, да раздава силни прегръдки, да работи усилено. Разбира се, като всеки друг, и той понякога лъжеше или казваше неща, които бяха оскърбителни, дори смазващи. С други думи, детето ми беше съвсем нормално. Въпреки, че е направил някои лоши неща, докато е бил наркоман, синът ми не е лош човек. Той е болен човек. Когато зависимостта обсеби детето ми, това се случи хаотично и безразборно; но синът ми, в същността си, е един от най-малкото "лоши" хора, които познавам. Независимо от това, аз много често го съдех. Сега знам, че зависимостта не е нещо, което някой би искал да избере. Иска ми се да не бях чакала да се случи най-лошото, преди да отворя очите и сърцето си. Да бях погледнала на зависимостта му като на болест и да го обичам като всеки друг болен човек. Зависимостта може да се случи на всеки. Не съдете, просто обичайте.

hope Дата: Петък, 16-03-2018, 1:43 PM |Съобщение 1008 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Страхът е само илюзия. Това е илюзията, която създава усещането за отделеност - фалшивото чувство за изолация, което съществува само във вашето въображение. --Jeraldine Sounders Ние сме сами само в съзнанието си. В действителност всеки от нас допринася необходимото, което води до завършеността и цялостността на Вселената. Самото ни съществуване гарантира равнопоставеността ни с всички други, което, когато е напълно разбрано, облекчава нашите страхове. Нямаме причина да се страхуваме от присъствието си, или да се страхуваме от нови ситуации, когато осъзнаем, че всички ние сме равнопоставени. Талантите на никой не са по-ценни от нашите собствени и всеки от нас е талантлив по начин, който е точно подходящ за неговите обстоятелства. Свободата от страхa е решение, което можем да вземем по всяко време. Можем просто да се откажем от него и да го заменим с нашето разбиране за равнопоставеност с всички хора. Поемането на отговорност за страха ни и за нашата свобода от него, е първата стъпка към една перспектива, обещаваща по-здравословно емоционално развитие. Ако днес се страхувам, това е защото съм забравил реалността на моето съществуване. Аз съм равен с всички хора в моя свят и ние всички сме необходими един на друг.

hope Дата: Събота, 17-03-2018, 11:36 AM |Съобщение 1009 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Нямаме право да питаме "Защо ми се случи това?" когато дойде скръбта, освен ако не си задаваме същия въпрос при всеки момент на щастие, който идва при нас. - Неизвестен автор Един милионер искал синът му да разбере, че светът е съставен от онези, които са постигнали щастие, защото винаги са имали всичко което са искали, и от онези, които са живели в нещастие, защото техните борби никога не са свършвали, съответно са имали почти малко или нищо. Той попитал един от най-нископлатените си работници, дали синът му може да остане за един уикенд внеговия дом, и работникът се съгласил. Когато уикендът свършил, милионерът отишъл да прибере сина си. По пътя за дома той попитал сина си: "Какво научи за това как живеят другите?" „- Много“ - отвърнало момчето, - „ ние имаме куче, но те имат три кучета и няколко котки, дори имат пилета, патици и магаре. Ние имаме плувен басеин, но те имат огромно езеро; ние имаме палуба и яхта, но те имат заден двор, в който има много овошки и цветя, а на вечеря всички сядат на масата, смеят се и разговарят заедно.“ Милионерът седял мълчаливо, слушайки сина си. А той продължил: „- Татко, предполагам, че урокът, който е трябвало да науча, е колко сме бедни ние всъщност.“ Днес, вместо да съжалявам за това, което нямам, ще бъда щастлив за всичко, което ми е дадено.

hope Дата: Понеделник, 19-03-2018, 9:09 AM |Съобщение 1010 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Ако има нещо, което трябва да се направи по-трудно, ние – алкохолиците, сме го открили. -- Anonymous Когато използвахме алкохол или други наркотици, правeхме повечето неща по трудния начин. Можехме да превърнем една проста задача в дългосрочен проект. Можехме да превърнем един прост проблем в огромен спор или плеяда от аргументи. Ние бяхме гиганти в правенето на нещата по трудния начин! Трябва да променим това. Заслужаваме по-лесен живот. Добре е да тръгнем по гладкия път. В нашата програма имаме мото за това: Прави го просто, Първите неща - на първо място. И много други. Те ни напомнят, че е добре да живеем с възможно най-малко проблеми. Молитва за деня: Висша сила, покажи ми как да живея по-прост и по-лесен живот. Ако те слушам по-добре, няма да е нужно да правя всичко по трудния начин,. Действие за деня: Ще изброя три или четири неща, с които правя живота ми по-труден, отколкото трябва. Ще ги споделя с приятел.

elica Дата: Вторник, 20-03-2018, 6:50 AM |Съобщение 1011 С опит Група: Модератор Постове: 184 Статус: Извън линия Благодаря за даровете, hope! Спокоен ден на всички!

hope Дата: Вторник, 20-03-2018, 10:12 AM |Съобщение 1012 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Спокоен и уютен да е! Казват, че днес настъпва астрономическата пролет. Колкото и да е снежна - поне при мен, нека е добре дошла такава, каквато е. Да донесе на всички ни мир, здраве, прекрасни и цветни пролетни дни!  ---------------------------- Ако можехме да прочетем личната история на нашите врагове, бихме намерили в живота на всеки един достатъчно тъга и страдание, които да обезоръжат нашата враждебност. --Henry Wadsworth Longfellow Повечето от нас си причиняваме сами неприятности, като реагираме прекалено много на това, което другите казват или правят. Като зависими ние сме готови да виждаме всички останали като "врагове", вместо да погледнем в себе си за истинската причина за нашите беди. Ако можем да направим достатъчно дълга пауза, за да открием собствения си скрит дискомфорт и изкривени нагласи, преди да реагираме с тежка критика или отмъстителна тишина, можем да променим нашите разрушителни първични импулси в едно любящо общуване с другите. Днес се моля да не бързам да критикувам или осъждам другите. Ще гледам на другите не като на врагове, а като на приятели в моето пътуване към себе си.

July Дата: Вторник, 20-03-2018, 7:27 PM |Съобщение 1013 С опит Група: Администратор Постове: 328 Статус: Извън линия

hope Дата: Сряда, 21-03-2018, 2:31 PM |Съобщение 1014 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Отрита и честна комуникация Да предполагаме какводругите хора мислят или чувстват, без да сме ги питали, ни води единствено до тяхното неразбиране, оттам – и до недоразумения. Това е точно толкова пагубно, както и да предполагаме, че другите хора могат да знаят това, което искаме, или се нуждаем, без да сме им казали. Много потенциално добри приятелства и бракове загиват заради нашите фалшиви предположения и липсата на открита, ясна и честна комуникация. Дали приехме, че другите не могат да знаят какво мислим или чувстваме, докато не им кажем? Дали приемаме за даденост, че "мълчанието означава съгласие"? Дали приехме, че другите не са длъжни да имат време за нас, или пък да се погрижат за нас, ако не ги потърсим и помолим да поговорят с нас? Смятаме ли, че другите могат да четат какво се върти в умовете ни, без дори да си отворим устата? Ако приемаме, че другите имат същите ограничени или изкривени мисли като нашите, то ние трябва да поемем инициативата да търсим отговори на въпросите си и да даваме честни отговори в нашите взаимоотношения. Днес няма да допусна грешката да проектирам собствените ми чувствата спрямо другите. Ще започна честна и открита комуникация. Съобщението поправено от hope - Сряда, 21-03-2018, 2:32 PM

hope Дата: Четвъртък, 22-03-2018, 9:32 AM |Съобщение 1015 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Целта на ученето е израстване; нашите умове - за разлика от нашите тела, могат да продължат да растат, докато сме живи. --Mortimer Adler В някои области на нашия живот ние сме точно на целта. Нашето ниво на зрялост е точно както трябва да бъде, и ние преминаваме през етапите, през които хората на нашата възраст трябва да преминават. В други области това не е така. Ние сме сложни хора, не сме равномерни. Във всички ни има зони, потопени като че ли в емоционален лед; области, които не са почувствали свободната топлина на слънцето. Не можем да очакваме, че ще се движим напред и ще израстнем изведнъж. Не само че е добре да се движим бавно - това е често единственият начин, по който може да израстваме. Объркване, конфликт или болка – всички те могат ни накарат да се оставим на минали подобни спомени, или да „замразим“ чувствата си, за да се усещаме в безопасност. Духовното израстване е дълъг процес и ние можем да си позволим повече време да се лекуваме. Задачата ни сега не е да отричаме или да се крием от настъпващите промени, а да имаме увереността, че лечебната топлина на програмата ще се отразява във всички области на нашия живот и ще ни помогне да бъдем пълноценени. Благодарен съм, че получавам време и търпение, за да продължа растежа си.

hope Дата: Събота, 24-03-2018, 9:07 AM |Съобщение 1016 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Когато правим за другите хора това, което те трябва да направят за себе си, взаимно се мамим. Може би в човешката природа е да растем и да се променяме само когато трябва. Една непоколебима болка може да служи като мотиватор. Понякога ултиматумите също са ефективни. Но оправдаването и извинението на другите, или пък поемането на техните отговорности, дори когато това е в тяхна полза, никога не подтиква промените. Ние се учим, че единствената промяна, в която можем да бъдем сигурни, е това, което правим за себе си. Една от първите промени, които можем да направим, е да освободим другите: техните мнения, поведението и отговорностите им. Нуждата да изпълняват нашите очаквания е свързана с нашата несигурност, а не с тяхната. А всеки път, когато поемаме задълженията на другите, трябва да признаем, че пречим на толкова необходимия растеж - както нашият, така и техния. Възможно е нашите намерения да са добри. Но е време да оставим другите да живеят собствения си живот. Нашата отговорност е да се погрижим за себе си. Днес няма да изпълня задачата на някой друг. Растежът идва от това, че всеки от нас е отговорен за себе си.

hope Дата: Вторник, 27-03-2018, 12:46 PM |Съобщение 1017 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Най-важното, което е нужно да правим точно сега, е да имаме хубави мисли. --Jim and Marie Burns Просто мисленето със хубави мисли звучи толкова опростено, нали? Със сигурност в живота има много моменти, в които е трудно да се прави това. Но силата на хубавите мисли; влиянието, под което вземаме дори и просто решение, може да има страхотно въздействие върху нашия живот и живота на всички около нас. Да имаме хубави мисли и само хубави мисли, е значително трудно за повечето от нас. Много по-често, неволно или волно, ние осъждаме всеки един в нашето присъствие. Ако престанем да съдим, ще разберем колко залято е нашето мислене от критичната, коравосърдечна страна от нас. Трудно е да развиваме тих, спокоен ум. Може би не осъзнаваме, че всяка мисъл, която приютяваме, има своето въздействие, независимо дали е на глас или не. Не можем да обвиняваме за този насилствен свят само другите. Ние също участваме в него. Всеки път, когато предпочитаме лоша, а не хубава мисъл, ние подклаждаме размириците около нас. Добрата новина е, че можем винаги да изберем между двете, по свое желание. Днес ще добавя към света моите позитивни мисли. Моля се да ги избирам внимателно.

hope Дата: Сряда, 28-03-2018, 9:05 AM |Съобщение 1018 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Скръбта може да е път към нашите най-дълбоки връзки. Хората често казват: "Не искам да те натоварвам с моите проблеми, имаш достатъчно, за да се притесняваш". И все пак споделянето на нашите проблеми с нашия партньор или близки приятели облекчава натоварването и възстановява баланса ни. Споделянето със някой друг на нашите преживявания, за това как се чувстваме със тях, ни помага да открием смисъла, който се крие зад тях, дори и на пръв поглед да изглежда случаен или безмислен. Споделянето с други хора ни изтласква от изолация и ни връща в кръга на нашия живот. Може да се изненадаме да усетим, че „топката в стомаха“ ни се разхлабва, когато разказваме нашите истории, нашите притеснения или тъга. Скръбта може да ни накара да се чувстваме по-силни от всичко. И това може да бъде и път за най-дълбоката връзка помежду ни. Когато разговаряме с нашите приятели, разбиваме стената на изолация и изграждаме мостове, които ни свързват. Споделете с приятел тъгата, която ви е обхванала днес.

hope Дата: Събота, 31-03-2018, 8:25 AM |Съобщение 1019 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Никой човек не се превръща в глупак, ако не спре да задава въпроси. --Charles P. Steinmetz Често изпускаме шанса да попитаме някой за нещо, защото не искаме да изглеждаме глупави. В миналото бяхме много заети да се опитваме да изглеждаме като вечно държащи контрола – над всички и всичко; опитвахме се да изглеждаме така, сякаш вече знаехме всичко, каквото трябваше да знаем. Сега, в новото ни осъзнаване, че не можем да живеем сами, има много неща, за които трябва и можем да попитаме. Ние можем да научим много от децата в това отношение. Те са толкова чудесни и свободни от забрани, когато става дума за задаване на въпроси! В резултат на това те се учат. Техният свят се разширява и  обогатява. Ние разбираме и себе си, и другите много по-добре, когато задаваме въпроси, когато търсим нови знания. Ние имаме много въпроси, особено в областта на възстановяването. Сега знаем, че можем да продължим напред и да попитаме, е нещо добро, защото отговорът може да помогне за подобряване качеството на живота ни. Колкото повече търсим, толкова повече ще научим и толкова повече спокойствие ще открием. Подобно на децата, умовете ни са гладни за познание. Днес се моля да задавам въпроси, без да се притеснявам, че може да изглеждам глупаво, и да отговарям на въпросите по най-полезния начин, по който мога.

hope Дата: Понеделник, 02-04-2018, 10:15 AM |Съобщение 1020 С опит Група: Потребител Постове: 1647 Статус: Извън линия Съпричастност Една от тайните за намиране на отговори на емоционалните ни проблеми, е да разговаряме с приятели, на които можем да се доверим напълно. Не е нужно да ги търсим по-надалеч от нашия спонсор или членовете, които са част от нашето възстановяване. Ние бързо намираме тези, които винаги ни чуват с пълно разбиране за това как се чувстваме. Такива приятели са перфектни слушатели, защото са преживели и преминали през същите видове проблеми. Те са съпричастни, състрадателни и съчувствени. Те ни слушат търпеливо, докато напълно описваме нашите емоции. След това споделят подробности за това, как са преодолели същите ситуации. Просто знаейки, че те ни разбират, ни утешава. Слушателите ми не могат да решат проблемите ми за мен. Но те ми показват как използват инструментите, които са на разположение в програмата, за да работят със същите видове проблеми като моите.

Форум на АА в България » AA Форум » Форум на Анонимни Алкохолици » Дар за Днес
Page 68 of 110 « 1 2 … 66 67 68 69 70 … 109 110 »	Forum main pageAA Форум     Форум на Анонимни АлкохолициСлужби АА
	Search: