Дар за Днес - Page 69 - Форум на АА в България

[ Ново съобщение · Потребители · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Forum moderator: elica  
Дар за Днес
hope Дата: Събота, 24-03-2018, 9:07 AM |Съобщение 1021
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Когато правим за другите хора това, което те трябва да направят за себе си, взаимно се мамим.

Може би в човешката природа е да растем и да се променяме само когато трябва. Една непоколебима болка може да служи като мотиватор. Понякога ултиматумите също са ефективни. Но оправдаването и извинението на другите, или пък поемането на техните отговорности, дори когато това е в тяхна полза, никога не подтиква промените. Ние се учим, че единствената промяна, в която можем да бъдем сигурни, е това, което правим за себе си.

Една от първите промени, които можем да направим, е да освободим другите: техните мнения, поведението и отговорностите им. Нуждата да изпълняват нашите очаквания е свързана с нашата несигурност, а не с тяхната. А всеки път, когато поемаме задълженията на другите, трябва да признаем, че пречим на толкова необходимия растеж - както нашият, така и техния.
Възможно е нашите намерения да са добри. Но е време да оставим другите да живеят собствения си живот. Нашата отговорност е да се погрижим за себе си.

Днес няма да изпълня задачата на някой друг. Растежът идва от това, че всеки от нас е отговорен за себе си.
 
hope Дата: Вторник, 27-03-2018, 12:46 PM |Съобщение 1022
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Най-важното, което е нужно да правим точно сега, е да имаме хубави мисли.
--Jim and Marie Burns

Просто мисленето със хубави мисли звучи толкова опростено, нали? Със сигурност в живота има много моменти, в които е трудно да се прави това. Но силата на хубавите мисли; влиянието, под което вземаме дори и просто решение, може да има страхотно въздействие върху нашия живот и живота на всички около нас.

Да имаме хубави мисли и само хубави мисли, е значително трудно за повечето от нас. Много по-често, неволно или волно, ние осъждаме всеки един в нашето присъствие. Ако престанем да съдим, ще разберем колко залято е нашето мислене от критичната, коравосърдечна страна от нас.

Трудно е да развиваме тих, спокоен ум. Може би не осъзнаваме, че всяка мисъл, която приютяваме, има своето въздействие, независимо дали е на глас или не. Не можем да обвиняваме за този насилствен свят само другите. Ние също участваме в него. Всеки път, когато предпочитаме лоша, а не хубава мисъл, ние подклаждаме размириците около нас. Добрата новина е, че можем винаги да изберем между двете, по свое желание.

Днес ще добавя към света моите позитивни мисли. Моля се да ги избирам внимателно.
 
hope Дата: Сряда, 28-03-2018, 9:05 AM |Съобщение 1023
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Скръбта може да е път към нашите най-дълбоки връзки.

Хората често казват: "Не искам да те натоварвам с моите проблеми, имаш достатъчно, за да се притесняваш". И все пак споделянето на нашите проблеми с нашия партньор или близки приятели облекчава натоварването и възстановява баланса ни. Споделянето със някой друг на нашите преживявания, за това как се чувстваме със тях, ни помага да открием смисъла, който се крие зад тях, дори и на пръв поглед да изглежда случаен или безмислен. Споделянето с други хора ни изтласква от изолация и ни връща в кръга на нашия живот.

Може да се изненадаме да усетим, че „топката в стомаха“ ни се разхлабва, когато разказваме нашите истории, нашите притеснения или тъга. Скръбта може да ни накара да се чувстваме по-силни от всичко. И това може да бъде и път за най-дълбоката връзка помежду ни. Когато разговаряме с нашите приятели, разбиваме стената на изолация и изграждаме мостове, които ни свързват.

Споделете с приятел тъгата, която ви е обхванала днес.
 
hope Дата: Събота, 31-03-2018, 8:25 AM |Съобщение 1024
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Никой човек не се превръща в глупак, ако не спре да задава въпроси.
--Charles P. Steinmetz

Често изпускаме шанса да попитаме някой за нещо, защото не искаме да изглеждаме глупави. В миналото бяхме много заети да се опитваме да изглеждаме като вечно държащи контрола – над всички и всичко; опитвахме се да изглеждаме така, сякаш вече знаехме всичко, каквото трябваше да знаем. Сега, в новото ни осъзнаване, че не можем да живеем сами, има много неща, за които трябва и можем да попитаме. Ние можем да научим много от децата в това отношение. Те са толкова чудесни и свободни от забрани, когато става дума за задаване на въпроси! В резултат на това те се учат. Техният свят се разширява и  обогатява.

Ние разбираме и себе си, и другите много по-добре, когато задаваме въпроси, когато търсим нови знания. Ние имаме много въпроси, особено в областта на възстановяването. Сега знаем, че можем да продължим напред и да попитаме, е нещо добро, защото отговорът може да помогне за подобряване качеството на живота ни. Колкото повече търсим, толкова повече ще научим и толкова повече спокойствие ще открием. Подобно на децата, умовете ни са гладни за познание.

Днес се моля да задавам въпроси, без да се притеснявам, че може да изглеждам глупаво, и да отговарям на въпросите по най-полезния начин, по който мога.
 
hope Дата: Понеделник, 02-04-2018, 10:15 AM |Съобщение 1025
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Съпричастност

Една от тайните за намиране на отговори на емоционалните ни проблеми, е да разговаряме с приятели, на които можем да се доверим напълно. Не е нужно да ги търсим по-надалеч от нашия спонсор или членовете, които са част от нашето възстановяване. Ние бързо намираме тези, които винаги ни чуват с пълно разбиране за това как се чувстваме.

Такива приятели са перфектни слушатели, защото са преживели и преминали през същите видове проблеми. Те са съпричастни, състрадателни и съчувствени. Те ни слушат търпеливо, докато напълно описваме нашите емоции. След това споделят подробности за това, как са преодолели същите ситуации. Просто знаейки, че те ни разбират, ни утешава.

Слушателите ми не могат да решат проблемите ми за мен. Но те ми показват как използват инструментите, които са на разположение в програмата, за да работят със същите видове проблеми като моите.
 
hope Дата: Вторник, 03-04-2018, 9:40 AM |Съобщение 1026
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Как мога да повярвам във Висша сила? Бях научен, че Бог е само идея, която е опора за слабите хора.
- Анонимен 

След като признаем колко сериозна е нашата зависимост, трябва да се изправим пред нашия страх и липса на вяра. Без помощта на Висша Сила ние сме безнадеждни. Ето защо всеки трябва да намерим Висша сила, която да ни даде помощта, от която се нуждаем.

Някои от нас не харесват Втора стъпка, защото мислим, че ни кара да вярваме в нечия чужда идея за Бог. Това не е така. В тази Стъпка не се изисква дори да вярваме в собствената ни представа за Бог. Най-важното е да приемем, че съществува по-висша сила - не непременно най-висшата сила – която би ни помогнала да останем трезви и в която имаме доверие.

Във Втора стъпка не е нужно да разбираме ясно тази Висша сила. Просто трябва да вярваме, че тя работи.

Молитва за деня:
Висша сила, моля те да влезеш в живота ми и да ми покажеш как да вярвам в теб и да те разбирам.

Днешното ми действие:
Днес ще направя списък от трима души или неща, които знаят повече за възстановяването, отколкото мен. Ще се концентрирам върху  това/този, на когото се доверявам най-много.
 
hope Дата: Сряда, 04-04-2018, 8:38 AM |Съобщение 1027
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Животът гарантира възможности,  не справедливост.
--Bernie Y.

Животът не винаги е справедлив. Повечето от нас знаят това, но малцина от нас го приемат. Нещо в нас често се придържа към идеята, че в крайна сметка всички, които сме били наранявани или губещи, ще бъдем възмездени. Най-вече искаме да бъдем възмездени за несправедливостите от миналото. Много от нас просто очакват - не търсят - обезщетение от съдбата. Смятаме, че животът ни трябва да се оправи от само себе си по някакъв начин. Ето защо е толкова трудно за нас да продължим да откриваме отново и отново това, което вече знаем: Животът не винаги е справедлив.

Добрата работа, която трябваше да бъде наша; инцидентът, който осакати любимия човек - тези неща не са справедливи. Животът е като почва, а не като семе. Шансът за събиране на реколтата е там, но само ако засадим семената. И дори тогава може и да не получим реколтата, която очаквахме или желаехме - не по нашия собствен график. Акт на вяра и голяма смелост е да продължаваме да сеем семена, когато не знаем какво ще получим. Но това е единственият шанс, който имаме. Трябва да спрем да очакваме почвата да осигури семето.

Днес ще бъда благодарен, че съм жив. Този ден ми предлага шанс за по-пълноценен живот и ще приема последиците на моите усилия.
 
hope Дата: Понеделник, 16-04-2018, 10:05 AM |Съобщение 1028
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Всеки може да постигне трезвеност… Номерът е да останеш трезвен и да живееш в трезвеност.
--Living Sober

Новодошъл:
На една сбирка някой спомена, че е имал пробив. Беше се върнал към пиенето в продължение на три дни. Никой не го критикува; всъщност всички го аплодираха за честността му. За да бъда откровен, това ме накара да мисля за това какво би било да пия няколко питиета отново, само за един ден или през уикенда.

Спонсор:
През годините съм гледал как хората идват във възстановяването и си отиват от него. Бях благодарен на хората, които макар и пропили, имаха късмета да се върнат и да споделят своя опит. Те ме научиха много, говорейки за това, как болестта им продължава да напредва, дори когато не са били активни в нея, и колко по-бързо се е върнала мизерията този път.
Благодарен съм им, че ме научиха, че не бива да рискувам с трезвеността си. Има опасност да се върнем отново, за да експериментираме с контролирано пиене; малцина, които са го правили, успяват да не се върнат назад. Това е животозастрашаваща болест. Хора като нас, които зависят от употребата на пристрастяващо вещество, могат да умрат от него. Разбираме сериозността на нашите зависимости и няма нужда да тестваме възстановяването, като се опитваме да използваме "безопасно".

Днес избирам живота, затова прегръщам възстановяването си; ще се придържам към тези, които знаят как да останат трезви.
 
hope Дата: Вторник, 17-04-2018, 12:36 PM |Съобщение 1029
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Няма нищо постоянно освен промяната.
--Heraclitus

Повечето от нас не харесват много промените. Да станеш трезвен е като да влезеш в бързата река на промяната, която ще ни отведе на нови места в нашия живот. Усещаме това. С всеки ден се научаваме да се доверяваме повече в това. Но въпреки, че животът ни продължава да се подобрява, все още запазваме част от този вътрешен страх - за това, какво ще се случи, ако продължим да работим с програмата за възстановяване и животът продължава да се променя за нас.

Може би имаме добра работа и се страхуваме, че ще се „прецакаме“. Може би създаваме нови приятелства и се страхуваме, че ще разберат какви сме всъщност истинските ние. Може би децата ни искат да имат по-добри отношения и ние се страхуваме от отговорност.

Знаете ли какво? Всичко ще бъде наред. Независимо от всичко ще продължат да се случват добри неща. Добре е да се доверяваме, че ще се справим с отговорността. Никой не знае как да живее перфектно живота - затова се нуждаем от нашата Висша сила, за да ни води.

Молитва за деня:
Висша сила, помогни ми да слушам напътствията Ти днес, докато преминавам през един нов ден в трезвост. Заедно можем да се справим с всякакви изненади и промени, които денят може да ни поднесе.

Днешното ми действие:
Днес ще опиша три начина, по които страхът от промяна ме държи назад и ще говоря с моя спонсор за тях. Какво трябва да направя, за да съм готов за тези промени?
 
hope Дата: Сряда, 18-04-2018, 10:24 AM |Съобщение 1030
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
В дългосрочен план е по-лесно да изпълним волята на Висшата сила, отколкото нашата.

Добрата новина за програмата "Дванайсет стъпки" е, че не е нужно да продължаваме с опитите да контролираме, с опитите да правим нещата по „нашия начин“, със своеволието си. Да се опитваме да накараме останалата част от света да се съобразява с това, което искаме ние, е като да се опитваме водата да потече отдолу нагоре. Това е не само разочароващо - това е изтощително.

Свързването с Висша сила ни освобождава от капана на самоувереността. Можем да се движим с ритъма на реалността, вместо да се оставим на фантазията и фалшивите си илюзии. Можем да открием как можем да бъдем полезни и какво правим най-добре.

Как можем да бъдем сигурни, че изпълняваме волята на Висшата сила? Разбира се, няма определен начин да го знаем, но това, на което можем със сигурност да разчитаме, е вътрешното усещане за лекота и правилност. Молим се за напътствия, питаме за отговори, слушаме вътрешния си глас и говорим с хора, чието мнение уважаваме. 

Моля се да узная за волята на моята Висша сила за мен днес и за способността да я изпълнявам.
 
hope Дата: Четвъртък, 19-04-2018, 8:08 AM |Съобщение 1031
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Очаквания

Очакванията могат да предизвикат хаос в нашето ежедневие. Всички ние имаме правото да бъдем третирани с достойнство и уважение, но това не означава, че животът винаги ще върви по гладък път, или непременно по този който искаме. Обратите на живота често ни носят реки на разочарование към брегове, които никога не сме избирали да посещаваме.

Изправянето пред живота, без очаквания за резултатите, е може би най-светлият начин за пътуване. Изготвянето на планове, но без да се налагат определени резултати, ни прави гъвкави хора, които се научават да вървят с потока на живота. Казано е, че има пряко съотношение между нивото ни на очакване и размера на стреса, който имаме в живота ни. Доверяването на резултатите ни позволява да се отпуснем и забавляваме с приключенията на пътуването.

Докато се приближаваме към нашата Висша сила, откриваме, че можем да се отпуснем. Ние сме по-спокойни и уверени, по-малко неистови и контролиращи. Вярвайки, че нашата Висша сила ще ни защити, независимо от това, което срещаме по нашето пътуване, ни помага да посрещнем бъдещето със спокойно и любящо сърце.

Днес се моля да се отпусна в живота и да се откажа от очакванията си.
 
hope Дата: Петък, 20-04-2018, 8:36 AM |Съобщение 1032
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Нашите учители ни заобикалят.

Като по-млади нашите родители и братя и сестри служеха като нашите учители, но те не винаги бяха добри. Може би сме усвоили недобри навици, които ни преследват и сега. Срамът и вината все още могат да ни притесняват заради посланията, които ни дадоха родителите, братята и сестрите ни. Не можем да отменим миналите учения, но можем да вярваме, че тези учители са направили всичко възможно. Те ни предадоха това, което бяха научили. За щастие, програмата "Дванайсет стъпки" може да ни помогне да отхвърлим поведението, което не ни служи повече и да култивираме такова, което го прави.

Ние сме ученици на живота и ще срещнем много учители. От някои ще научим търпение; от други - толерантност и приемане. Някои ще ни научат да се смеем. Всичко ще ни промени по някакъв начин. Може да сме способни да преценяваме взаимодействията, които имаме с другите, но тези, които имат повече мъдрост, отколкото самите нас, ни напомнят, че можем да се учим. Всъщност ние сме привилегировани да научим нещо ценно в абсолютно всяко взаимодействие. Нашите учители са навсякъде около нас.

Ще приема, че всеки човек днес е мой учител. Може би ще бъда изненадан от неговите уроци!
 
hope Дата: Събота, 21-04-2018, 9:05 AM |Съобщение 1033
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Безпокойство и стрес

"Правете планове, но не планирайте резултатите." - Това е проста фраза, която ни предпазва от ненужни тревоги и стрес.

Ако плановете ни включват други хора, би било разумно да работим заедно за реализирането на нашите мечти, но ние не трябва да очакваме или да се притесняваме, ако другите не искат същите цели. Нито трябва да се тревожим, ако другите не са толкова ентусиазирни за нашите идеи, колкото сме ние. Ние знаем, че като прилагаме молитвата за Смирение, можем да променим само себе си; ние не можем да насилваме промените в другите.

Друга причина за ненужен стрес в планирането на резултатите идва от нашия закоравял навик да се считаме за недостатъчни. Много често онези от нас, които правят планове, се отказват от тях, когато предсказваме резултата от нашите мечти въз основа на нашите предишни преживявания. Ние измамно заключаваме, че тъй като не успявахме или се чувствахме неможещи и празни в миналото, със сигурност няма да успеем и в бъдеще. По този начин прекъсвахме твърде рано и рационализирахме нашето отказване с нагласата "Защо само да си създавам ядове, като опитам?"

Днес ще правя планове, но няма да планирам резултати. Ще разработя плана си ден за ден, знаейки, че миналите ми провали НЕ са непогрешим индикатор за моя настоящ или бъдещ успех. Ще се движа напред с надежда, не с отчаяние.
 
nordvind73 Дата: Вторник, 24-04-2018, 11:31 PM |Съобщение 1034
От скоро
Група: Потребител
Постове: 4
Статус: Извън линия
Здравейте и от мен. От отдавна съм алкохолик. 7 години се борих сам. Но пропих отново миналата година на великден. Една година пих, като се стараех да контролирам пиенето си. Не се получи. Защото съм алкохолик. И то наследствен. Баща ми умря от алкохол. От нова година тръгнах плътно на АА сбирки, намерих спонсор и работя по програмата от скоро. За три месеца имах няколко издънки, но семето на промяната е вече в мен. Започнах и да правя кафето във вторниците на групата. Трябва да си в услуга, за да може по-бързо да се интегрираш. Не живея в България от много години. И тук на север в Норвегия депресията и климата си казва думата. Съпричастен съм към вас братя и сестри по съдба и неволя. Нека бъде неговата воля. И нека бъдем трезви за 24 часа.
Поздрави от Норвегия.
 
hope Дата: Понеделник, 20-08-2018, 3:08 PM |Съобщение 1035
С опит
Група: Потребител
Постове: 1647
Статус: Извън линия
Здравейте, приятели  smile Радвам се да бъда отново сред вас  smile 

===================

Лична отговорност

Ще има моменти, когато други хора ще ни разочароват - или умишлено, или поради безразличие или некомпетентност. Ако разчитаме на тях, тяхното поведение може да ни причини истински гняв и чувство на неудовлетвореност.

Нашето духовно израстване ни учи, че такива провали са част от живота. Без да губим доверие в другите, ние трябва да ги приемем като несъвършени хора – точно като нас. Техните грешки и пропуски идват от човешките им недостатъци, каквито имаме всички ние.

Най-добрият начин да живеем, е без да очакваме излишно от другите. Те не са тук, за да ни угодят или задоволят. Възможно е също самите ние да сме нереалистични в някои от нашите очаквания, а резултатът е единствено разочарования.

Нашата лична отговорност се състои в това да направим всичко възможно, дори когато другите не отговарят на нашите очаквания. В същото време, ние израстваме, като ставаме по-надеждни и по-сигурни в самите себе си.

Не можем да използваме провала на друг като извинение за небрежност от наша страна.

Днес ще очаквам най-доброто, но ще знам, че имам и духовните ресурси, за да се справя с най-лошото, което може да се случи.
 
Search:

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.
Site created in uCoz