ВЪПРОСНИК ПО
ТРАДИЦИИТЕ НА АА
(от списанието „А.А. Грейпвайн”)
Анонимни Алкохолици® общество от между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
• Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
• АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
• Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.
© The A.A. Grapevine, Inc.
© 2010. The A.A. Grapevine Inc.,
P.O. BOX 1980
Grand Central Station, New York, NY 10163-1980
ВЪПРОСНИК ПО ТРАДИЦИИТЕ НА АА
(от списанието „АА Грейпвайн”)
За пръв път тези въпроси бяха напечатани в списанието „АА Грейпвайн” във връзка с публикуването на серия материали, посветени на Дванадесетте Традиции, което започна през ноември 1969 и завърши през септември 1971 г.
И макар първоначално тези въпроси да са били предназначени предимно за индивидуална работа, от този момент много групи на АА започнаха да ги прилагат като основа за доста по-широко обсъждане.
Прилагайте тези принципи ...
Традиция Първа
Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА
1. Явявам ли се в своята група човек, който се опитва да изглади ъглите, да помири, сдружи и обедини хората? Или съм този, който сее раздори? А как съм относно клюките и ровенето в самоанализите на други членове на АА?
2. Миротворец ли съм? Или под благовидни предлози от типа „изключително заради обсъждането”, аз на практика замислям спорове?
3. Снизходителен ли съм към тези, които „ми строшават хатъра” или съм рязък с тях?
4. Излизам ли със забележки в дух на съперничество, напр. сравнявайки една група с друга или противопоставяйки АА от едно място на АА в друго?
5. Не клинча ли от някои мероприятия на АА, смятайки, че е под нивото ми да се занимавам с тази или онази работа?
6. Имам ли информация за АА като цяло? Поддържам ли с всички достъпни за мен способи нашата Общност като цяло или само онези части, които са ми понятни и които одобрявам?
7. Тактичен ли съм по отношение на членовете на АА в такава степен, която ми се иска те да бъдат тактични с мен?
8. Нямам ли свойството да дърдоря за любовта, а едновременно да поощрявам и тайно оправдавам поведение, преизпълнено с вражда?
9. Ходя ли на достатъчно сбирки на АА и чета ли в достатъчен обем нашата литература, така че моите връзки с Общността да са действително здрави?
10. Всичко ли, което е в мен, както доброто, така и лошото споделям с АА, както приемайки, така и оказвайки помощ на приятелите?
Традиция Втора
За нашата общо цел има само един върховен авторитет – този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.
1. Явявам ли се в своята група човек, който се опитва да изглади ъглите, да помири и обедини хората? Или съм този, който сее раздори?
2. Занимавам ли се с критика или одобрявам и поддържам длъжностните лица в групата си, комитетите на АА, работниците по обслужването, новаците, ветераните?
3. Може ли на мен да се поверяват за изпълнение на поръчения, свързани с Дванадесета стъпка или други отговорни поръчения в АА?
4. Изпълнявайки поръченията на АА търся ли признание за себе си? Очаквам ли похвали за идеите си?
5. Трябва ли по време на дискусии в групата да отстоявам своето или съм способен с добро да отстъпя на груповото съзнание и с удоволствие да работя в съответствие с решенията на групата?
6. Макар да имам вече няколко години трезвост, продължавам ли на драго сърце да изпълнявам своята част от по-тежката и неприятната работа в АА?
7. По време на изказванията си в групата, не говоря ли за неща, за които имам само бегла представа и в които съм неопитен?
Традиция Трета
Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие.
1. В мислите си не оценявам ли отрано новите членове на АА като съзнателни неудачници?
2. Има ли такива алкохолици, които аз тайно не бих искал да виждам в своята група?
3. Не се ли опитвам да отсъдя, искрен ли е новакът, или неговото желание да спре да пие е пълна фалшификация?
4. Позволявам ли си езикови или религиозни (атеистични), национални или расови, образователни, възрастови и други подобни проблеми да ми пречат да предавам нашите идеи?
5. Не ме ли впечатляват твърде много „по – видните“ хора (лекар, свещеник, бивш затворник)? Или аз мога просто и естествено да общувам с новите членове в АА като с още един болен човек, така както с всички останали?
6. Когато на някой на дошлите на сбирка му е необходима информация или помощ, действително ли за мен не е важно къде работи, къде живее, какво е семейното му положение, колко дълго е ходил в АА, в какво се изразяват другите му проблеми?
Традиция Четвърта
Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засягат други групи или АА като цяло.
1. Настоявам ли на това, че съществуват само няколко верни пътя за организация на работата на АА?
2. Винаги ли моята група взема в предвид благополучието на останалото АА? На близките групи? На Самотниците?, на „Инернационалистите”, плаващи на много мили от пристанищата? Групите в Рим или Ел Салвадор?
3. Не се ли опитвам да пренебрегна другите членове на АА, ако тяхното поведение се отличава от моето, или се уча от опита им?
4. Винаги ли вземам под внимание, че за външните, които знаят за моето членство в АА, аз мога до известна степен да представлявам цялата наша любима Общност?
5. Готов ли съм да помогна на новодошъл да направи всичко, което е по силите му (а не по моите), за да остане трезвен?
6. Споделям ли своите знания за инструментите на АА с други членове, които е възможно още да не са чували за тях?
Традиция Пета
Всяка група има една единствена цел – да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.
1. Не съм ли се ползвал някога от претекста, заявявайки: „Аз не съм групата и поради това тази или онази Традиция за мен е неприложима?”
2. Стремя ли се твърдо да обясня на новака до какво се свежда оказването на помощ в АА, дори ако той ми се обиди за това, че не съм му дал пари назаем?
3. Не съм ли се домогвал днес до някой от членовете на АА с молба за някаква особена любезност или услуга само, защото той е мой-другар-алкохолик?
4. Готов ли съм да правя Дванадесета стъпка с новодошъл, независимо от това какъв е той и какво ще получа от това?
5. Помагам ли на групата си с всичко, което мога, да изпълнява първостепенната си задача?
6. Помня ли това, че ветераните на АА също така могат да бъдат алкохолици, които все още страдат? Старая ли се както да им помагам, така и да се уча от тях?
Традиция Шеста
Една група на АА не може да поддържа, финансира или предоставя името на АА на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел.
1. Трябва ли заедно с моите приятели от групата да отидем и да намерим пари, за да осигурим финансово няколко легла за АА в нашата местна болница?
2. Добре ли е за групата да наема малко помещение?
3. Всички ли отговорни лица и членове на нашия местен клуб на АА са запознати с „Препоръки за клубовете”(които могат да бъдат получени в Офиса за Общо служене)?
4. Следва ли секретарят на нашата група да служи в консултативния комитет по проблемите на алкохолизма при местната администрация?
5. Някои алкохолици биха останали в АА само в случай, че групата има телевизор или стая за игра на карти. Тези средства изискват ли се, за предаването на нашите идеи? Трябва ли групата да има всичко това?
Традиция Седма
Всяка група трябва да се издържа сама, като отклонява каквито е да е външни дарения.
1. Правя ли всичко, което е по силите ми, за да помогна на АА (моята група, местната служба, централния офис) да остава напълно самостоятелна? Мога ли да пусна в шапката малко повече пари от името на новодошъл, който още не може да си позволи това? А колко щедър бях при гощавките в бара?
2. Трябва ли списанието „АА Грейпвайн”, да продава място за реклама на книгоиздателства или фармацевтични компании с цел получаването на по-голяма печалба и превръщането му в по-обемно, по-красиво и по-евтино списание?
3. Ако някога се случи така, че Централният офис остане без средства, няма ли да е правилно да се позволи на правителството да финансира групите на АА в болниците и затворите?
4. Какво е по-важно – да се съберат по - значителни парични средства за АА от няколко човека или по-малки суми, от повече членове на АА?
5. Отчетът на касиера на групата незначителна работа ли е? А какво мисли по този повод самият касиер?
6. Доколко е важно за моето възстановяване да изпитвам чувство за самоуважение, а не усещана за това, че винаги с нещо съм задължен за оказаното ми милосърдие?
Традиция Осма
„Анонимни алкохолици” трябва завинаги да останат непрофесионално общество, но нашите служби могат да наемат специални служители.
1. Моето собствено поведение съответства ли точно на Традициите? Ако не, какво трябва да променя в него?
2. Когато се раздразвам по повод на някоя от Традициите, осъзнавам ли по какъв начин това може да се отрази на другите?
3. Не се ли опитвам понякога да получа някакво възнаграждение (дори да не е в пари) за личните си усилия в АА?
4. Не се ли опитвам да се изявявам в АА, като специалист по алкохолизма? А по методите на възстановяване? По медицина? По социология? По самото АА? По психология? По духовните въпроси? Или, да ме опази Бог, даже по смирение?
5. Опитвам ли се да разбера с какво се занимават щатните сътрудници в АА? С какво се занимават работниците от други организации, решаващи проблемите на алкохолизма?
6. През живота си в АА имал ли съм опит, който би могъл да покаже силата на тази Традиция?
7. Достатъчно внимание ли отделям на Традициите в книгата „Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции”? А на брошурата „Традициите на АА – как те се изработваха?”
Традиция Девета
АА като общество никога не трябва да се организира; можем обаче да създаваме съвети или комитети, непосредствено подчинени на тези, на които служат.
1. Не се ли опитвам все още, да управлявам делата в АА?
2. Не предизвикват ли у мен съпротива формалностите на АА, поради това че ме плашат със своята (като че ли) авторитарност?
3. Достатъчно ли съм съзрял, за да разбирам и прилагам всички съставни части на Програмата на АА с чувство за лична отговорност, дори ако никой не ме заставя да правя това?
4. Отработвам ли търпение и смирение при изпълнението на каквато и да е работа в АА, с която съм се заел?
5. Мисля ли за всички онези, пред които нося отговорност за изпълнението на каквото и да било поръчение в АА?
6. Защо не са необходими за всяка група собствени Устав и Закон?
7. Научих ли се с достойнство да напускам службата, заемана от мен в АА, когато му дойде времето?
8. Какво отношение има ротацията на службите към анонимността? А към смирението?
Традиция Десета
Обществото „Анонимни алкохолици” не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива да бъде въвличано в обществени дискусии.
1. Не съм ли давал да се разбере, че в АА на практика съществува „мнение” по повод на антабуса, транквилантите, лекарите-психиатри, църквата, болниците, затворите? За Федералните или местните власти? За легализацията на наркотиците? За реда за продажбата на алкохол? А за Ал Анон и Ал Атин?
2. Мога ли аз, честно да споделя своя личен опит, по всяка от тези теми, без да създавам впечатление, че изказвам „мнение на цялото АА”?
3. Какво в историята на АА е дало тласък за възникването на тази Традиция?
4. Имам ли и аз, подобен опит, откакто съм в АА?
5. В какво би се превърнало АА без тази Традиция? Къде бих се оказал сега аз самия?
6. Не нарушавам ли аз, тази или някоя друга Традиция несъзнателно?
7. По какъв начин мога да проявявам духа на тази Традиция в личния си живот извън АА? А вътре в АА?
Традиция Единадесета
Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността се основава на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното.
1. Не се ли опитвам понякога да пропагандирам АА толкова настойчиво и фанатично, че нашата Общност да започва да изглежда непривлекателно?
2. Винаги ли съм предпазлив в опазването на тайните, доверени ми като член на АА?
3. Акуратен ли съм, в употребяването на фамилии на членовете на АА дори и вътре в Анонимни алкохолици?
4. Срамувам ли се от това, че съм възстановен или възстановяващ се алкохолик?
5. На какво би заприличало АА, ако ние не се ръководехме от идеите на Единадесета Традиция? Къде бих се оказал аз тогава?
6. Достатъчно ли е привлекателен трезвият ми начин на живот, за да поиска болният от алкохолизъм също за да промени живота си?
Традиция Дванадесета
Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите над личностите.
1. С какво за мен е необходимостта да поставям общото благополучие на всички членове на АА над личното? Какво би се случило със самия мен, ако АА като цяло престане да съществува?
2. Когато не се доверявам на сега действащите служещи в АА, с чия власт би ми се искало да ги насочи по правилния път?
3. Не подразбирам ли аз от изказванията или забележките за други членове на АА, че изискванията за членство не са само в желанието да се остава трезвен?
4. Не се ли опитвам да наглася която е да е група на АА по своите стандарти, а не под собствените й?
5. Нося ли лична отговорност за оказване помощ на групата на АА в изпълнението на нейната главна цел? В какво се състои моят принос в това дело?
6. Отразява ли моето поведение Шеста Традиция или и противоречи?
7. Правя ли всичко зависещо от мен, за да поддържам АА финансово? Кога за последен път съм си купувал от наша литература?
8. Не се ли оплаквам по повод поведението на отделни членове на АА, особено ако тяхната работа в АА се заплаща? От какво съм станал такъв умник?
9. Изпълнявам ли всичко, което ми поръчват в АА по такъв начин, че да удовлетворя дори собствената си съвест?
10. Винаги ли моите изказвания изразяват смисъла на Десета Традиция или аз съм от онези, които критикуват АА?
11. Трябва ли аз в частна беседа да държа в тайна членството си в АА или да го разкрия, когато това може да помогне на друг алкохолик? Моят личен начин на живот в АА, е ли привлекателен дотолкова, че други пияници да пожелаят да станат същите?
12. Какво е моята сегашна значимост сред повече от два милион Анонимни Алкохолици?
|
