Много пътища към духовността
Това е литература, одобрена от A.A. General Service Conference.
Анонимните алкохолици® са общество на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизъм.
• Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в А.А. Ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения
• А.А. не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция. Не желае да се включва в обществени спорове. Не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
• Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.
Copyright © by AA Grapevine, Inc.; препечатано с разрешение
Copyright © 2014 by Alcoholics Anonymous World Services, Inc.
Всички права запазени.
Mail address: Box 459 Grand Central Station New York, NY 10163
www.aa.org
60M - 02/18 (DG3) Printed in U.S.A.
Много пътища към духовността
A.A. - едно сродство от общо страдание
„ Към А.А. се присъединяват новодошли с темпото от десетки хиляди годишно. Те имат всевъзможни вярвания и убеждения. Имаме атеисти и агностици. Имаме хора от почти всяка раса, култура и религия. В A.A. ние предполага да бъдем свързани в родство от нашето общо страдание. Следователно пълната лична свобода да практикуваме всяко едно вероизповедание, принцип или терапия, каквито и да са те, трябва да бъде основното съображение за всички нас. Ето защо, нека не оказваме натиск върху когото и да било с нашите индивидуални или дори с нашите колективни възгледи. Вместо това, нека си признаем взаимното уважение и любов, които дължим на всеки човек, докато той се опитва да си проправи път към светлината. Нека винаги се опитваме да бъдем приобщаващи, а не изключващи; нека си спомним, че всеки алкохолик сред нас може да бъде член на A.A., стига той или тя да заяви това. “
- Bill W. (A.A. Grapevine, юли 1965 г.)
Погрешно е схващането за Анонимните Алкохолици, че то е религиозна организация. Тъй като групи на А.А. често наемат помещения в църкви, сбирките в църковно мазе може да засилят това впечатление, а за някои възможността да чуят молитва в края на сбирката може допълнително да затвърди подобна идея.
И все пак основателите - членове на A.A. са осъзнали от самото начало, че тяхната единствена цел е да помагат на хората да постигнат трезвеност, и те са направили всичко възможно, за да обезпечат най-широко членството сред всички, които страдат от алкохолизъм. А.А. е братство, общност от страдащи, които са намерили общ изход от безнадеждното си състояние.
Ние дойдохме в A.A. от отчаяние, за да спрем да пием, или заради последствията от нашите действия, докато пиехме. Чувството за общност и партньорство в А.А. е силно поради споделеното ни страдание и споделеното ни решение. На нашите сбирки, хора от всички области на живота се събират с обща цел. Някои членове се връщат към своите религиозни корени, други намират различни духовни пътища. Някои могат да намерят „Бог според тяхното разбиране“, без изобщо да се присъединят към организирана религия. Други приемат A.A. група си за по-висша от тях сила.
Но едно е сигурно –какъвто и да е произходът ни, нашите убеждения, или липсата на вяра – нашето пиене беше извън контрол.
Ние имахме нужда от помощ
Алкохолизмът може да бъде самотна афера. Често пиехме, за да поддържаме болката от живота на една ръка разстояние, а след това, когато болката ни надви, пиехме, за да я отмием. За някои от нас нещата не изглеждаха толкова мрачни. Чувствахме, че можем да контролираме пиенето си - освен в случаите, когато не можехме.
Признахме, че животът ни ще бъде по-малко хаотичен, ако можехме да спрем да пием, но не знаехме как. Опитахме различни стратегии - да пием само бира, да не пием на празен стомах, да пием само две питиета за една нощ - но рано или късно ние отново се напивахме, чудейки се какво пак се обърка.
И ние не наранявахме само себе си. Нашите семейства, приятели, работодатели, дори напълно непознати започнаха да се отдръпват от нас, предпазливи към нашите отричания и скептично настроени към множеството ни лъжи и обещания да останем трезви.
„Знаех, че съм алкохолик, преди да дойда в A.A. Бях посещавал курсове за обучение по мениджмънт за това как да разпознавам дали моите служители имат проблеми с наркотиците и алкохола - и аз ясно отговарях на описанието. Освен това се обучавам като учен и инженер. Обективните доказателства бяха навсякъде около мен - празни бутилки от джин, паяжини от лъжи, увредени отношения и ненавист към самия мен. Няколко години също се опитвах да се откажа безуспешно от пиенето, така че знаех, че имам нужда от помощ.“
Ние протегнахме ръка
Дойде време, когато вече не можехме да се преструваме, че можем да контролираме пиенето си. Гневни, дръзки и подозрителни, каквито бяхме, ние трябваше да направим нещо.
Да се помолим за помощ не се получи лесно за много от нас. Ние гледахме на това като на знак за слабост или недостатък на характера. Но когато най-накрая се предадохме и потърсихме помощ за пиенето си, върнахме много повече, отколкото очаквахме.
„Срещнах се с лекар, специализирал в лечението на пристрастеност. Той ме насърчи да отида на сбирки на A.A. и да слушам. Направих го, и скоро нещо дълбоко в мен започна да се променя. Братството ми даде надежда- надеждата, че не се налага да умра пиян; че има и друг начин.
„Моят свят беше толкова тъмен, толкова дълго време, че сграбчих тази тънка нишка на надежда с всичките си сили.“
Открихме трезвеността - и някои препятствия
След като най-накрая намерихме нещо, което да работи в нашата борба срещу алкохола, се вкопчихме в A.A. така, както удавник се вкопчва в спасителен сал. Но някои от нас скоро се сблъскаха с някои въпроси за духовността, които, сякаш представляваха пречки за пълното приемане на програмата на A.A. Въз основа на нашите предишни убеждения - или липсата на такива - ние се чувствахме в противоречие с това, което възприемахме като религиозен подход на А.А. или в напрежение от това да бъдат приети определени религиозни или духовни концепции, за да останем в A.A.
„Когато пристигнах в A.A. на 50 години, съкрушен по всякакъв начин, веднага се сблъсках с неприятен и съществен конфликт. Почти веднага разбрах, че A.A. е единствената ми надежда и видях, че духовното измерение на програмата е неизбежно. Въпреки това, моето отхвърляне на всякаква форма на божественост беше абсолютно; моят агностичен / атеистичен възглед беше толкова важен за моето същество, колкото формата на ръцете ми или звукът на моя глас.
„Да повярвам във висша сила, както и да я определях, ми се стори напълно невъзможно и все пак абсолютно важно, ако исках да оцелея от болестта си, която ме беше довела до такова ниво на деморализация и отчаяние, каквото не можех да си представя, че е възможно.“
Работейки по Програмата на A.A.
Осъзнавайки, че на първо място и преди всичко трябва да останем трезви, много от нас започнаха да откриват, че можем да използваме програмата на A.A., без да се съобразяваме с религиозните или духовни понятия, които не познаваме или с които не сме съгласни. Когато станахме по-запознати с A.A., започнахме да осъзнаваме дълбокото значение на формулираните в Дванадесетте стъпки на A.A. фрази „Сила, по-могъща от нас самите“ и „Бог така, както Го разбираме“.
Тези думи и традиционната загриженост на А. А. за приобщаване осигуряват комфорт на много от нас, оставайки вратата към духовността отворена за алкохолици от всички религии, вярвания и практики, позволявайки на всеки от нас да определи сам за себе си в какво да вярва.
„Опитвайки се да намеря в какво да повярвам, четох книги за философия, духовност и източни религии. Слушах как хората споделят на сбирки и се опитвах да повярвам в тяхната висша сила. Дори опитах да се моля и да се върна в църквата. Но въпреки усилията ми да се „самообразовам“ относно висшата сила, аз не знаех в какво вярвам. Но аз разбирах, че дните, в които се молех, сякаш минават по-добре от дните, в които не го правех, дори когато мислех, че се моля на моята завивка на леглото."
Много пътища към духовността
Много от нас започват да разчитат на „Висша сила“, независимо дали това е колективната сила на A.A., групата на A.A. или нещо друго, концепция или същество, което ни помага да останем трезви.
„Моят спонсор ме насърчи да избера собствена концепция за висша сила. Тя не се нуждаеше от пол, име или от някакви човешки качества - просто трябваше да бъде „сила, по-могъща от мен.“ Тогава разбрах, че общността, макар и съставена от хора, представлява сила, по-голяма от всичко човешко. Още по-изненадващо, като предприех стъпките по свой собствен тромав начин, подкрепян от безусловната любов на моите събратя- алкохолици, аз открих един тих, вътрешен глас - Бог вътре в мен. “
Има много други идеи и подходи, които ни помагат да продължим напред, като оставаме трезви разбирайки как програмата на A.A. може да работи най-добре за нас.
„Като обединявам основни будистки практики с моите А.А. практики - редовни сбирки, служене, работа с новодошлите, живот по стъпките и четене на A.A. литература - открих страхотен начин да подобря съзнателния си контакт с Бог според моето разбиране и да живея живот в условията на относително спокойствие. В мен все още има безпокойство, гняв и всички останали емоции, които идват с живота, но малко по малко аз съм в състояние да се справям с тях. "
Много от нас произхождат от различни вероизповедания и културни убеждения и все пак в A.A. винаги е имало достатъчно толерантност, за да могат членовете да практикуват каквото и да е вярване, което работи най-добре за тях.
„Аз съм сиукска жена / черноногога *(бел. -. член на конфедерация на северноамериканските индийски народи на северозападните равнини). Бях трезвена в A.A. в продължение на много години. Много от нас вярват във Великия Дух, и за мен беше голямо облекчение да разбера, че мога да повярвам във висша сила по мой избор. Когато се присъединих към A.A., не се налагаше да се отказвам от каквато и да било част от убежденията си. Можех да живея в света на белия човек, но също така да запазя всички традиции, обичаи и обреди на моя народ. Всъщност А.А. направи моите убеждения по-силни. Присъединяването ми към A.A. не ме ограничи, то ми даде повече свобода. "
Духът на толерантността в A.A. е силен, и членовете на всички религии и традиции намират общ език в нашата програма за възстановяване.
„Аз съм набожен, католик от цял живот. Това е неразделна част от моя опит, сила и надежда. Аз наричам моята висша сила Бог и не чувствам, че трябва да се ограничавам, всеки път когато говоря на сбирки. Съвсем добре съм с другите позоваващи се на Буда, Мохамед, Яхов, или както и да наричат тяхната висша сила.
Не ми е приятно обаче, когато на сбирка на А.А. някой цитира Библията, Корана, Талмуда или нещо друго, което не се отнася към истинската литературата на А.А. Но аз със сигурност им давам безусловното право да се позовават или дори да цитират някои от тези текстове, ако това е част от техния А.А. опит.
През осемнадесетте си години на възстановяване чух много неуместни разговори за религия и вероятно отново ще чуя. Но досега не ми се е случвало заради това да изпитам необходимост да пия, а неведнъж това ме е карало да преживея неочаквано духовно израстване. И това е смисълът, нали?“
За много от нас трезвеността беше дар - свободно даряван и свободно получаван. И все пак ние трябва да дадем своя принос за да го запазим.
„Все още съм агностик. Но открих, че програмата ще работи за всеки, който и позволи да работи. Не трябваше да търся начин да я накарам да работи. Самата тя работи перфектно, при условие, че самият аз съм готов да извърша някаква работа по нея.
„Първото нещо, което трябваше да направя, беше да спра да водя дебати. Това не означаваше, че започнах да се съгласявам с всичко, което чувах. Това означаваше само, че слушах, без да споря, използвах каквото мога, и оставях останалото за бъдеща справка.
„Второто нещо, което направих, беше да стана активен член на домашната ми група, която се оказа домашна група на моя спонсор. (Бях се сдобил със спонсор. Вече знаех, че това е нещо, което беше по-добре да направя веднага.) Разбрах, че от каквото и да се състои духовността, тя трябва да включва максимално служене на моите събратя алкохолици, независимо дали те все още страдат. "
Работейки по програмата, ние стигнахме до по-добро разбиране на духовността и ролята, която тя играе в нашето възстановяване.
„Когато за първи път дойдох в A.A., реших, че религията и духовността са едно и също нещо. Но разбрах, че религията означава да се ангажираме с практикуването на вяра, а да бъдеш духовен означава активно да живееш живота си чрез животворна сила. Вярвам, че това е всяка сила, по-голяма от мен самата, независимо дали ще избера да я нарека Бог, Аллах, Висша сила, Творчески Разум, или Силата на доброто."
„Нямам конкретна религиозна вяра, която практикувам, или църква, в която ходя. Всъщност, не съм бил в храм от известно време. Но аз се опитвам да практикувам принципите на програмата на А.А. Благодарение на това вярвам, че моята висша сила живее вътре и чрез мен, и това е моето светилище. "
С времето разбрахме, че можем да останем трезви и да се радваме на пълноправно членство в Общността, независимо от нашите убеждения.
„Когато най-накрая признах, че съм алкохолик и влязох в програмата преди четири години, си помислих:„ О, Боже, защо аз? “Ние, евреите, трябва да сме имунизирани срещу алкохолизма, ние сме „Избраните “- или така ми говореше моето отричане. И все пак, днес аз съм двойно благословен; Аз съм благодарен, възстановяващ се, еврейски алкохолик.
„Отне ми доста време да отделя юдеизма от алкохолизма; да приема, че духовността не е повлияла или променила религиозните ми вярвания, а ги засилва, че моята висша сила не е същата като вашата; че моленето и позата, която използвам, за да се моля, не променя еврейството ми, но е необходимо за възстановяването ми. Днес дори мога да рецитирам Господната Молитва, без да се чувствам виновен, тъй като в „Как това работи“ ми беше посочено , че трябва да правя всичко възможно, за да стана и да остана трезвен.
„През годините на злоупотребата с алкохол се отчуждих от семейството си, приятелите си, света и даже от самия себе си. Забравих радостта от моята религия и усещането за молитва. Сега, когато се възстановявам, мога да приемам хора в живота си, мога приема и обичам себе си, и съм способен да се присъединя към човешката раса. "
С разрастването си А.А. се корени буквално по целия свят, преодолявайки полови, расови, езикови и религиозни различия. Общността държи вратите си широко отворени за всички алкохолици от всички вярвания, с подкрепата на два основни принципа, заложени в традициите: че А.А. има само една основна цел - тази да носи посланието до алкохолика, който все още страда; и признаването, че единственото изискване за членството в А.А. е желанието да се спре пиенето.
„Моят спонсор беше добре запознат с дванадесетте стъпки, традиции и концепции на A.A. Той имаше солидна история в служенето и ми говори за 36-те принципа, на които А.А. е основно. Именно на тези принципи в крайна сметка бях поверил волята и живота си.
„Този Бог – това „добро дисциплинирано ръководство“
* ( англ. God- ‘good orderly direction’ ) - както е представен от два милиона и повече алкохолици, които са членове на това глобално общество, е това, което приех.
„ Животът, основан на стъпките; постоянните усилия за насърчаване на единството, за което се говори в традициите; и дисциплината, която намираме в прилагането на концепциите в начина, по който работим както вътрешно, така и със света като цяло - това са нещата, които ми осигуриха сила, по-голяма от мен самата.“
„Аз вярвам, че А. А., е наистина е универсално и тази съвест, която промени живота на толкова много хора и продължава да спасява живота на толкова много други, е достойна за моята преданост. Никога не съм виждал или чувствал нещо по-духовно от това, на което съм свидетел, когато виждам трансформацията, случваща се, когато хората започват да живеят по този начин на живот. “
Източник на сила
Духовният опит в A.A. е широк и разнообразен, и за онези членове, които полагат усилия с духовни концепции, постоянната трезвеност често носи осъзнаването, че - по някакъв забележителен и неочакван начин – те наистина са преживели духовна промяна.
„Когато бях новодошъл, не можех да разбера понятията духовност или вяра. Нямах Бог по моето разбиране. Аз се борих да разбера какво означава духовността.
„Като четях Приложение II от Голямата книга на Анонимни алкохолици, започнах да разбирам дълбоките промени, които идват от духовността. В приложението се казва: „С редки изключения нашите членове откриват, че са се сдобили с един неподозиран вътрешен източник, който сега отъждествяват със собственото си схващане за по-висша от тях Сила. Повечето от нас смятат, че това осъзнаване ... е същността на духовния опит“
„Приложението продължава:„ Ние смятаме, че никой не би трябвало да има затруднения с духовната страна на програмата. Желанието, честността и липсата на предубеждения са жизнено важни за възстановяването на един алкохолик. Те с нищо не могат да бъдат заменени.“
Някъде се споменава „духовно пробуждане“ - фраза, която откриваме в дванадесета стъпка и в цялата А.А. литература. В „Дванадесет стъпки и дванадесет традиции“, (стр. 106) *(Стр.110-111 в българското издание) Бил У. пише за духовното пробуждане:
„Вероятно съществуват толкова много определения за духовното пробуждане, колкото са и хората, които са достигнали до него. Сигурно обаче всяко истинско пробуждане има нещо общо с другите ... Когато един човек се е пробудил духовно, най- значимият смисъл на това е, че той вече е в състояние да прави, чувства и да вярва в това, в което по-рано само със собствените си сили и средства не е могъл. Този човек е получил дар, равностоен на ново съзнание и съществуване. Той е тръгнал по път, който води на някъде, разбира, че животът не е задънена улица, че не е нещо, което трябва да изтърпиш или с което трябва да се пребориш. В истинския смисъл на думата се е променил, защото вече притежава източник на сила, от която досега по един или друг начин сам се е лишавал. "
„Използвайки вътрешния ресурс, който открих в A.A. като висша сила, успях да направя стъпките точно както са написани в Голямата книга. Моля се за този вътрешен ресурс и искам да знам какво би искал да правя, и да ми даде сили да го направя. Нося това послание на другите. Работи! Преживявам духовно пробуждане и усещам как всички обещания се сбъдват. От години не съм се чувствал вътрешно толкова добре.
Сега спонсорирам няколко мъже и е прекрасно усещането да видиш друг алкохолик да изтрезнее. Аз съм доказателство, че е възможно да си атеист по въпросите на свръхестественото, но все пак да имаш духовно пробуждане и да жънеш даровете на програмата за възстановяване на А.А. "
Как да намеря A.A.?
Почти навсякъде в Съединените щати и Канада ще намерите телефонен номер на Анонимни Алкохолици или A.A. в местния телефонен указател, вестник или в Интернет. Където и да се среща групата A.A., тя има една цел: да помогне на алкохолиците да останат трезвени. А.А. групите се срещат на всякакви места. Някои сбирки се провеждат в училища или църкви; някои А.А. групи провеждат сбирките си в болници или дори в офис - сгради. Но е важно да се има предвид, че групата на A.A. не е свързана с църквата, училището или учреждението, в които се среща.
Някои от нас присъстваха на първата ни A.A. сбирка в болница, затвор или център за лечение. Преди да си тръгнем, разбрахме как да се свържем с A.A. на мястото, където щяхме да живеем. Някои от нас намериха път към A.A. чрез училищни програми или програми за консултации за работа. Мнозина чуват за нас чрез своите лекари или приятели.
Ако наблизо няма група на A.A., можете да намерите помощ на уебсайта на G.S.O.'s A.A - www.aa.org. Можете също така да пишете на Box 459, Grand Central Station, Ню Йорк, NY 10163. Това е пощенският адрес на Световния център за служене. A.A. членовете, които работят там, ще споделят с вас опита си, и ще се радват да ви дадат насоки за това, как да възникне група на A.A.
Някои допълнителни материали на A.A.
свързани с тази тема:
Повярвахме
Aнонимни Алкохолици
Приложение II, “Духовният опит”
Глава Четвърта, “Ние агностиците”
“Мислиш ли, че си по-различен?”
От A.A. Grapevine:
Духовно пробуждане: Journeys of the Spirit
Духовно пробуждане II
ДВАНАДЕСЕТ СТЪПКИ НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ
1. Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем.
2. Повярвахме, че сила по - Висша от нас може да ни върне здравия разум.
3. Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.
4. Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си.
5. Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си.
6. Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.
7. Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци.
8. Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.
9. Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.
10. Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки бързо си ги признавахме.
11. Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.
12.Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела.
ДВАНАДЕСЕТ ТРАДИЦИИ НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ
1. "Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА."
2. "За нашата обща цел има само един върховен авторитет - този на любящият Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват."
3. "Единственото условие, за да стане един алкохолик член на А.А., е желанието му да спре да пие".
4. "Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засяга други групи или А.А. като цяло".
5. "Всяка група има само една единствена цел - да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.
6. "Една група на А.А. не може да поддържа, финансира или предоставя името на А.А. на каквито и да е родствени организации или странични общности, защото проблемите, свързани с пари, собственост и престиж, ни отклоняват от основната ни цел."
7. "Всяка група на А.А. трябва да се издържа сама, като отклонява каквито и да е външни дарения."
8. "Анонимни Алкохолици" трябва завинаги да останат непрофесионално обединение, но нашите служби могат да наемат специални служители."
9. "А.А. като общество не трябва никога да се организира; можем обаче да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат."
10. "Обществото "Анонимни Алкохолици" не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на А.А. не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии."
11. "Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното."
12. "Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите над личностите."
А.А. ПУБЛИКАЦИИ
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕДИНСТВОТО
Това дължим на бъдещето на A.A.: да поставим нашето общо благополучие на първо място; да поддържаме нашето общество сплотено. Защото животът ни, животът на тези, които ще се присъединят към него, зависи изцяло от това единство.
Аз съм отговорен…
Тогава, когато някой, някъде протегне ръка
за помощ, аз искам ръката на А.А. винаги
да бъде там. Ето защо:
аз съм отговорен….
| 
