Повярвахме

ПОВЯРВАХМЕ

BY: ФРЕД M. | ХАМИЛТЪН, НЮ ДЖЪРСИ

След 29-годишна трезвост, този член на АА се сдоби с напълно ново разбиране за Стъпка втора.

Понякога ходя на вечерната петъчна сбирка "Повярвахме". Последната, на която бях, много си струваше. На тази сбирка водещият прави кратко въведение и избира нещо за четене от книгата "Повярвахме". Участниците се редуват да четат абзаци и след това сбирката е отворена за лични споделяния. Сбирката от последната седмица беше наистина вдъхновяваща.

За да бъда по-точен - получих напълно ново разбиране за Втора стъпка. След 29 трезви години, съм винаги удивен, когато се случат подобни неща. Не че са необичайни.

Когато дойдох за първи път на сбирка през 1986г., моят спонсор ме преведе през Стъпките. Частта в Първа стъпка, която казва "Признахме, че сме безсилни срещу алкохола, че животът ни е станал неуправляем" беше наистина лесна за мен. Но, тъй като бях атеист, Стъпка втора, в която ние "Повярвахме, че Сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум" ме напрягаше.

На първо място, пасивното указание "повярвахме" ми казваше да се отпусна, да чакам и да приема идеята, че нещо чуждо на мен по някакъв начин ще ме обземе. Бях твърде нетърпелив да се отпусна и да чакам нещо, което знам, че не е там. Така че аз пропуснах  стъпка Втора  и се преместих да взема решение да оставя волята и живота си в ръцете на Бог така както никак не го разбирам. И това проработи. Преминах през следващите Стъпки преди да съм предприел Втора стъпка. Оттогава не съм пил.

Моето духовно израстване винаги е било с възходи и спадове. Трудно е да обобщя моето пътешествие във вярата. Като погледна назад, мисля че около пет години в АА вярвах във Висша сила, която /или който/ има някакъв контрол върху вселената и съзнателно се грижи за мен и за моето място във системата.

Спомням си как се опитах да обясня представата си за Висшата сила на баща ми, който ми каза, че съм бил мистик. Не бях изучавал езотерични форми на духовност и затова прочетох някои работи. Но не бях сигурен в какво точно вярвам.

Оттогава се убедих, че няма Бог, който има цел за мен, който да ме обича и който да ме защитава. Със сигурност щеше да ми е приятно да знам, че такъв Бог съществува, но не можех да изоставя моята рационалност. Вярвам, че ако има Бог, който се държи така както другите членове на АА обясняват, то той или тя /или то/ със сигурност ще ми простят за моето неверие. Затова не се тревожех по този въпрос.

Каквото имам е Висша сила. Тази вяра мога лесно да приема без да изоставям моят рационализъм. Когато дойдох в АА, аз не вярвах, че има друга Висша сила във вселената освен мен и все пак аз бях безсилен. Това означаваше, че няма значение какво правя - надежда няма. Така, че нищо не губех да предприема тези Стъпки, слушайки други алкохолици и без да поставям под въпрос програмата, ако не се налага да оставям волята и живота си в ръцете на човешки лидер, както правеха в някои секти през 60-те.

Ако се опитам да обясня моята Висша сила, все едно да се опитам да обясня Бог. Моята Висша сила не е нещо, което може лесно да бъде обяснено. Най-близо до това са ученията на Будизма. Научих, че мога да я достигна като посещавам сбирки на АА и като говоря с други алкохолици /едновременно давайки и получавайки помощ/ - така получавах чувство на сигурност и единство със света, което не мога да получа от отделни хора или дори от група от гора. Това чувство на сигурност е доста над личности или групи.

Познанието на моето собствено безсилие е съществено за моето разбиране на Висшата сила. И аз изпитах прекрасно чувство на доверие. Не е като да чувствам все едно нищо не е вървяло погрешно или че всичко погрешно ще се поправи. Бях просто наясно, че каквото и да се случи, няма да се налага да минавам през него сам.

За първи път усетих това, когато бях във втората седмица на трезвостта си. Моят спонсор ми каза да се моля и аз му отвърнах, че не вярвам в Бог. Той ми предложи да се моля въпреки това. И аз последвах съвета му. Нямаше светкавица или невероятен поток на осъзнаване.

Когато за първи път дойдох в АА, имах отчетливото усещане, че буквално потъвам в саморазрушение и, че няма начин да спра това пропадане. И след като няма начин да спася себе си, то не губя нищо ако се опитам да пробвам подхода на спонсора ми. Да продължавам да бъда рационалист беше по-маловажно от това да спра саморазрушението си. Може да предположите какво се случи. Спрях да пропадам.

Това достатъчно ми доказа, че за мен АА работи и не е спряло да работи оттогава насам. Работеше докато моята система на вярвания се промени от атеизъм до някакъв вид теизъм и се върна обратно към атеизъм /според най-общоприетите световни дефиниции/.

Продължавам да посещавам сбирки, защото това, което чувам от други членове ми напомня какъв бях преди 29 години. Слушам какво се случва с хора, които спират да ходят на сбирки, забравят техните си истории и посягат към чашата.

Но трябва да призная, че това мощно чувство на сигурност, спокойствие, доверие и принадлежност, което получих от тази сбирка на АА надминава всичко останало. Най-често ходя на сбирки по навик, без да очаквам нищо и бях изненадан, когато това спокойствие ме обзе. Знам, че не мога да дам спокойствие на себе си. Не вярвам, че и 30 други човека на сбирката могат да ми го дадат. Моята мистична част ми казва, че има нещо над всичи нас, което можем да вземем ако искаме. Може би това се създава от група хора на сбирката, но за мен това е моята Висша сила.

Искам да изясня, че не целя да убеждавам който и да е било, че мисля правилно. Доста по-лесно е да се вярва в Бог. Но ако не можеш, не се тревожи. Приеми нещата, които не можеш да промениш. Можеш да останеш трезв.

И нещо последно. Ако ще ти помогне, можеш да промениш Втората стъпка от пасивна на активна. Ела на сбирки, за да повярваш в сила по-голяма от теб самия. Не знам защо това разбиране за Стъпките не ми дойде на ум за 29 години, но на чудесната сбирка миналата седмица, и това се случи