12 ТРАДИЦИИ НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ
СТАТИИ НА БИЛ У. ОТ СП.” АА ГРЕЙПВАЙН”
Традиция Първа
„ НАШЕТО ОБЩО БЛАГОПОЛУЧИЕ ТРЯБВА ДА СТОИ НА ПЪРВО МЯСТО; ЛИЧНОТО НИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗАВИСИ ОТ ЕДИНСТВОТО НА АА”
Цялата програма на АА се базира на принципа на смирението, с други думи – на приемането на обкръжаващите ни хора в истинската действителност. Тук се има преди всичко, че ние ние сме във верните отношения и с Бог, и към нашите приятели, че всеки един от нас се вижда такъв, какъвто е в действителност – „ мъничка частица от огромното цяло”. Възприемайки по този начин своите другари, ние можем да се насладим на груповата хармония. Ето защо тази Традиция може да утвърди, че „ Нашето общо благополучие стои на първо място.”
„ Означава ли това, - ще попита някой,- че в АА отделният човек не се цени достатъчно? Не става ли така, че групата го поглъща и господства над него?”
Не, това не е така. Навярно на Земята няма друга общност, която повече от АА да се грижи за личното благополучие на своите членове и да им отделя такова голямо внимание за предоставянето на най-великата от всички свободи – свобода на убежденията и действията.
За Анонимни Алкохолици думата „длъжен си” не съществува. И може би много малко са групите на АА, които прибягват до налагане на някакво общо мислене.
Ние предлагаме, не заповядваме. И обратно – съгласието или несъгласието с някакъв принцип на АА е въпрос на съвест на самия човек – нека сам той се съди. Ние спазваме в буквалния смисъл древният израз „ не съдете.”
„ В такъв случай, - ще възразят някои,- ако АА не разполага с власт, за да управлява отделните членове на Общността или групите, откъде тогава идва увереността, че общото благополучие наистина и винаги ще остане на първо място/ Как е възможно да се управлява без да има управляващи? Ако всеки е свободен да прави всичко, което му хрумне, какво ще настане, ако не и анархия?”
Отговорът, видимо се съдържа в това, че ние – членовете на АА на практика не можем да постъпваме, както ни се хареса, макар и да няма никаква ограничаваща ни в обществото на АА човешка власт. В действителност нашето общо благополучие е защитено с надеждни гаранции. Когато някакво , каквото и да е действие, започне да застрашава нашето благополучие, груповото мнение се мобилизира, за да напомни за опасността, - и нашето групово съзнание започва да изразява недоволство. И ако този някой продължи своето действие, той рискува дотолкова да загуби своето душевно равновесие, че да се напие напълно, и в този случай не алкохолът ще бъде този, който го наказва. Мнението на групата му сочи, че се е отклонил; неговата собствена съвест му говори, че той греши опасно и че ако отиде твърде далече, истинската му присъда ще бъде произнесена от Джон Ечемиченото Зърно. Ето така ние разбираме, че по въпросите, засягащи по-дълбоко групата като цяло, ”нашето общо благополучие стои на първо място.” Бунтарството губи и започва необходимото – сътрудничеството: ние сами се поправяме.
В крайна сметка, ние си сътрудничим затова, защото наистина го искаме, - ние разбираме, че без съответното единство няма да има никакво АА, а без него едва ли някой ще може дълго време да се възстановява. Ние оставяме с радост настрани личните амбиции, ако те могат да причинят някаква вреда на АА. Ние признаваме смирено, че представляваме само „мъничка частица от огромното цяло”.
Декември, 1947 г ====================================================
Традиция Втора
Рано или късно всеки член на АА идва до зависимостта от сила по-могъща от своята собствена. Той открива, че Бог така, както е в неговото разбиране, е не само източник на сила, но и указва вярната насока. Осъзнавайки, че сега му е достъпна някаква част от този безценен и незаменим източник, започва да живее по съвсем нов начин. И наред с чувствата на цел и значимост, каквито той досега никога не е имал, той усеща и една нова за него вътрешна безопасност. В продължение на целия ден той разглежда своите грешки и недостатъци. Ръководейки се от ежедневния си опит, той опознава какви недостатъци все още има и придобива още по-голяма готовност да ги отстрани. И по такъв начин търси да подобри съзнателния си контакт с Бог.
Всяка група на АА има подобен цикъл на развитие. Ние достигаме до осъзнаването, че всяка група, както и всеки отделен човек представлява нещо особено, и макар и в нещо дребно- различно от другите групи. Макар и групите АА в същността си да са сходни, всяка една притежава присъща само за нея особена атмосфера и се намира на някакъв конкретен стадий на развитие. Ние сме убедени, че всяка група на АА има свое групово съзнание. Това е колективното съзнание на нейните членове, черпещо информация и указания от опита на всеки един ден. Групата започва да вижда собствените си недостатъци, и един след друг те или изчезват, или намаляват. С развитието на процеса групата придобива способността по-вярно да определя насоката на собствените си действия. По пътя на изпитанията и грешките се трупа груповият опит, и когато грешките са поправени, този опит постепенно става привичен, всекидневен. С появяването на твърдата увереност, че именно този, вече станал обичаен способ на действие е оптималният, той се формулира вече и като Традиция на АА. И Висшата Сила действа вече посредством ясното групово съзнание.
Ние смирено се надяваме и вярваме, че именно Традициите – развивайки се, в действителност отговарят на Божият промисъл.
Много хора идват до мисълта, че Анонимни Алкохолици са в някаква степен нова форма на човешкото общество. При нашето обсъждане на Първа Традиция се подчертаваше, че в АА не съществува никаква принудителна власт в лицето на хората.
Поради това, че всеки член на АА, по силата на необходимостта, притежава чувствително и отзивчиво съзнание, и поради това, че на всеки един е ясно, че отклони ли се от Програмата, ще бъде наказан от алкохола - не от нещо друго, ние не виждаме необходимост от правила и норми.
Без значение, че всички до един можем да претърпим обрат, ние се сдобиваме с по-голяма способност да зависим единствено от дългосрочната стабилност на самата група на АА. По отношение на собствените й дела , груповото колективно съзнание със времето практически демонстрира своята пълна надеждност. В края на краищата, груповото съзнание се оказва един по-безпогрешен пътеводител в делата на групата, отколкото решението на неин отделен член, колкото и позитивен или мъдър да е той. И това е един почти невероятен, но факт за Анонимни Алкохолици. По такъв начин ние можем спокойно да минем без тези наставления и наказания, които изглежда са необходими за другите общности. И ние нямаме нужда да зависим от сиянието на нашите лидери. Благодарение на това, че нашите лидери в служенето наистина могат да бъдат избирани, ние се наслаждаваме на такъв вид демокрация, която едва ли има някъде другаде. В това отношение е възможно да имаме дори уникалност, и то огромна.
Ето защо ние, Анонимни Алкохолици, сме уверени, че съществува само един висш авторитет – „този на любящия Бог, така както той се отразява в груповото ни съзнание.”
Януари, 1948 г. =========================================================
Традиция Трета
„ ЕДИНСТВЕНОТО УСЛОВИЕ, ЗА ДА СТАНЕ ЕДИН АЛКОХОЛИК ЧЛЕН НА АА, Е ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА СПРЕ ДА ПИЕ”
Трета традиция на пръв поглед представлява едно общо заявление, съдържащо сбор от всевъзможни понятия. Някой ще приеме, че това е твърде идеалистично предложение, за да бъде приложено на практика. Но то показва на всеки един алкохолик в света, че той може да стане и остане като член на Анонимни Алкохолици дотогава, докато той сам реши. Накратко казано - няма правила за членство в нашето Общество.
Защо е така? Нашият отговор е прост и практичен. Дори и целейки самозащита, ние не искаме да поставяме и ни най-малки бариери между себе си и нашия събрат - алкохоликът, който все още страда. Ние знаем, че обществото е изисквало и изисква подчинение на законите и постановленията си от всеки алкохолик. Същността на алкохолното заболяване обаче се заключава в това, че алкохоликът не е способен или не иска да се подчинява нито на човешките, нито на Божите закони. И той по природа е един непоправим бунтар. Ние добре разбираме това, както и че всеки член на нашето Общество някога е бил също такъв – бунтуващ се. Ето защо, ние не можем да предложим на алкохолика да се срещнем с него на „ половината път, при някакво си условие”. Ние трябва да влезем в дълбоката пещера, в която се намира и да му покажем, че го разбираме. Ние си даваме сметка, че той е слаб във всяко едно отношение и твърде изплашен, за да преодолее всичко. Ако започнем да поставяме препятствия пред него, той може да си остане там, където е и да загине. Така можем да го лишим от една безценна възможност за спасение.
Затова, когато той ни пита какви са нашите условия, ние му отговаряме, че няма нито едно условие.
- Но сигурно има нещо, в което да трябва да вярвам или да трябва да изпълнявам,- с недоверчив скептицизъм продължава той.
- В Анонимни Алкохолици не съществува думата „трябва”, - следва бързият ни отговор.
- А какво ще ми струва всичко това? – може би звучи и малко цинично въпросът му.
Ние обаче можем шеговито да го уверим:
- Съвсем нищо. При нас няма нито встъпителни, нито такси за членуване.
По такъв начин само за минути нашият приятел остава обезоръжен в своите подозрения и бунтарство. Пред него започва да се разкрива новият свят на дружбата и разбирателството. Той е бил непоколебим идеалист, но отдавна неговите идеали са останали само мечти. И след дълги години на самотно търсене, те започват да стават действителност. Пред него се разкрива реалността на Анонимни Алкохолици, където му се казва: „ Ние имаме нещо безценно, което и ти можеш да имаш, но само ако сам поискаш да го вземеш..” Нищо повече. Но за нашият нов приятел това нещо се оказва всичко. И без излишен шум той става един от нас.
Нашата Традиция за членството все пак съдържа едно жизнено важно условие. Това условие се свежда до използването на нашето име – Анонимни Алкохолици. Ние считаме че всеки двама-трима алкохолици, събрали се в името на възстановяването, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група те не са свързани с никаква странична организация. Тук нашата цел е ясна и недвусмислена. По разбираеми причини ние искаме името Анонимни Алкохолици да бъде използвано единствено във връзка с непосредствената дейност на АА. Трудно е да си представим дори и един член на АА, на когото би му харесало например да наблюдава създаването на „сухи” или „мокри” АА, демократически или комунистически групи АА, и т.н. само единици, ако въобще такива се намерят, биха искали групите АА да се делят по религиозен признак. Ние не можем да предоставяме името на АА – дори и косвено, за осъществяването на странични мероприятия, колкото и значими да са те. Ако ние го направим, ние ще бъдем безнадеждно компрометирани и осакатени. Мислим, че АА трябва да предлага целия свой опит - на целия свят, независимо как той ще бъде използван. Но не и името си.
Така че нека ние, членовете на АА, да решим за себе си, че трябва винаги да приемаме хората и никога да не ги изключваме, да предлагаме на всички абсолютно всичко, което притежаваме, с изключение на своето име.
И нека изчезнат всички прегради, и нека по такъв начин да се съхрани нашето единство.
И нека Бог дари нашето Общество с дълъг и полезен живот!
Февруари, 1948 г. =======================================================
Традиция Четвърта
Четвърта Традиция касае специфичното прилагане на общите принципи, вече формулирани в Традиции Първа и Втора. В Първа се казва, че „ Всеки член на Анонимни Алкохолици е само една малка частица от голямото цяло. АА трябва да продължи да съществува, в противен случай болшинството от нас навярно ще загинат.” Затова нашето общо благо стои на първо място. И благото на всеки един от членовете на АА отстъпва пред него по значимост. Във Втора Традиция се казва „ За нашата група има само един върховен авторитет – на любящия Бог, както той се изразява в груповото съзнание”.
Отчитайки тези принципи, нека разгледаме Четвърта Традиция по-внимателно.
Що се отнася до вътрешните й дела, групата може да взема каквито и да било решения и да одобрява каквито сметне за добре възгледи. И никакви централни или регионални авторитети не следва да отнемат нищо от тази привилегия. Ние считаме, че така и трябва да бъде, дори и групата в своите действия да се отнася с пренебрежение- да речем, и към Традициите. Например, групата АА, ако пожелае, може да наеме проповедник и да му заплати с доходите на своя клуб за „нощни” развлечения. И макар някои абсурдни действия на някоя група да не се вписват в рамките на Традициите, нейното „право или неправо” не бива да бъде нарушавано. Ние вярваме, че тази най-висша привилегия трябва да бъде предоставена без каквито и да било условия или уговорки на всяка една група АА.
На нас ни е известно, че вече познатият метод за опит от грешките в крайна сметка ще отхвърли и проповедника, и нощния клуб.
Можем да бъдем абсолютно уверени, че такива тежки болки на растежа, които неизменно следват всяко едно радикално отклонение от Традициите на АА, ще върнат заблудилата се група на верния път.
Групата АА не се нуждае да действа, използвайки каквато и да било човешка власт, стояща над или извън нейните собствени членове. Техният личен опит, мнението на онези които обкръжават групата и онова, което Бог подсказва на груповото съзнание, ще бъде достатъчно.
Ние сме научили много от своите „родилни болки”. И поглеждайки през тях, можем уверено да кажем на всяка група: „ Вие не носите отговорност пред никого, освен пред собствената си съвест.” Обаче, нека отговорим на едно важно условие. Трябва да поясним, че една такава крайна свобода в помислите и действията е приемлива единствено спрямо личните дела на групата. Напълно оправдано тази Традиция продължава: „ Тогава, когато нейните планове засягат интересите на други групи, се налага съветване с тях”. Ясно е, че ако отделен член на АА, група или регионална служба могат да предприемат действия, влияещи зле на благополучието на АА като цяло или да пречат сериозно на останалите групи, това няма да бъде никаква свобода. Това би била слободия – анархия, а не демокрация.
Ето защо, ние членовете на АА, повсеместно одобрихме принципа на консултациите. Това означава, че ако отделна група АА иска да предприеме някакви действия, които могат да накърнят съседни групи, тя се съветва с тях. Или се консултира с интергрупата или регионалната служба, ако има такива . Аналогично, ако някаква група или регионална служба, иска да предприеме действия, засягащи АА като цяло, те се консултират с попечителите на Фонда на АА, които по своята същност са нашият всеобщ комитет по служенето.
Например, нито една група или интергупа не може свободно, без консултации да започне някаква обществена кампания, която да е способна да окаже влияние на АА като цяло. Точно така, тя не може да представлява цялото Общество на АА, да печата и разпространява материали, претендиращи да бъдат стандартна литература на АА.
Тези принципи се отнасят, естествено, и за всички аналогични ситуации. И дори и да не съществува макар и формална принуда да се постъпва по подобен начин, всички инициативи от общ характер обикновено се „сверяват” от Щаб-квартирата (към 1948 г.) на АА.
Тази идея ясно е формулирана в последното предложение на Четвърта Традиция: „ В тези отношения нашето общо благо е преди всичко.”
Март, 1948 г. ============================================================
Традиция Пета
Има една духовита мисъл: "Бедата на обущаря е, че не си гледа обущарницата, а наднича в баничарницата” …Банално е, но е така. И е особено вярно за нас в АА. На нас ни е крайно необходимо да се придържаме към принципа, че е по-добре да се прави едно нещо, но добре, отколкото да се правят много неща, но зле.
И тъй като на нас вече ни е пределно ясно, че само възстановяващият се алкохолик е способен да направи много за болния алкохолик, върху всички нас лежи огромна отговорност, и тя е дотолкова голяма, че може да се сравни със свещена отговорност. Защото за нас, хората, страдащи от алкохолизъм, изцелението е въпрос на живот и смърт. Поради това Обществото на Анонимни Алкохолици не може даже и да мисли за това някога, по някакъв начин да се отклони от своята главна цел.
Мнозина от нас се изкушават от това да постъпват по някакъв друг, различен начин. Виждайки появата на добри програми в областта на алкохолизма, ние може да се поддадем на изкушението да им предоставим името и поддръжката на Анонимни Алкохолици, и тогава на нас - като движение, ще ни се наложи да финансираме или поддържаме други организации. Понякога ни се струва , че ако сегашните ни успехи продължат, хората ще започнат да приемат, че АА е нов модел на живот, даже нова религия, способна да спаси целият свят. На нас може да ни бъде казано, че наша първа отговорност е да покажем на съвременното общество как да живее.
Колко привлекателни и заблуждаващи могат да бъдат тези проекти и идеи! Колко примамливо би било да предположим, че точно ние сме избраните да изпълним на практика древното загадъчно обещание: "Последните ще станат първи ...". Фантастика, ще кажете, обаче някои от нашите „доброжелатели” вече започнаха да огласяват подобни неща.
За щастие, болшинството от нас е убедено, че подобни разсъждения са опасни, че те са самозаблуди, подобни на кръжащите из главите ни бутилки вино, всяка от които е украсена с етикет: „Успех!”.
Така, че дайте да не се увличаме твърде много по това коварно питие. И да не забравяме, че ние продължаваме да живеем единствено с милостта на Бог, и времето, дадено ни за живот е време дадено на заем; че анонимността е по-добра от шумното хвалене и показност; че като движение за нас е по-добре да бъдем бедни, а не богати.
И нека да затвърждаваме убеждението, че ние никога няма да се сдобием с най-добрите резултати, ако не се стремим към главната духовна цел на АА – а именно: да доведем нашите идеи до алкохолика, който все още страда от своя алкохолизъм.
Април, 1948 г. =========================================================
Традиция Шеста
Шестата от нашите Дванадесет Традиции на АА, се счита за особено важна, затова, защото тя формулира в разгърната форма отношението на движението АА към парите и собствеността.
Тази традиция всъщност заявява, че натрупването на пари, собственост, а също и на нежелателна лична власт, като често пораждана от материалното богатство, представлява сама по себе си цял куп опасности, по отношение на които групата АА трябва да бъде винаги нащрек.
И още, Шеста Традиция призовава групата никога да не се занимава с търговия и финанси и да не предоставя името на АА или паричните средства на движението на никакви "странични" организации, каквито и да са те. Много настоятелно се изразява мнението, че дори и клубовете ни, не трябва да носят името на АА, че те трябва да се регистрират отделно и да се управляват от отделни членове на АА, които дотолкова да се нуждаят и дотолкова да мечтаят за тези клубове, че да са готови да ги поддържат финансово.
По такъв начин ние бихме отделили духовното от материалното, бихме ограничили дейността на АА в нейната единствена цел и бихме получили гаранции, че (колкото и богати да са отделните личности) само по себе АА винаги ще останат бедни. Дългогодишният опит несъмнено доказва верността на тези принципи. За нас те са се превърнали в абсолютна и непреходна истина.
Слава на Бога, досега нас, членовете на АА , не можаха да ни въвлекат в каквито и да било религиозни или политически спорове, които разединяват днешният свят. Ние обаче трябва да признаем, че често страшно сме се карали заради пари, собственост и, като следствие – как да се разпореждаме с тях.
Парите, когато са много, винаги са се отразявали лошо на живота на групата. Стига някой доброжелател да подари на група АА значителна сума пари, ние веднага си навличаме конфликти. И проблемите не изчезват дотогава, докато самата група по някакъв начин не се разпореди с тези същите пари.
- Обаче, - казват нашите приятели, - нима това не е признание за нашата слабост? Други организации правят с помощта на парите толкова добри дела. Защо и АА да не прави същото?
Ние, членовете на АА, разбира се, бихме казали първи, че с помощта на парите много прекрасни начинания биха донесли голяма полза. Във всички тези усилия парите обикновено се явяват основното, тъй като там, те са източник на сила. Но не в АА. В нашият случай на тях им се отрежда едва второстепенна роля. Дори и в неголеми количества, те са не повече от една досадна необходимост. Нещо, без което би ни се искало да се разминем. Защо е така?
Обяснението е просто – парите не са ни нужни. Същността на работата на АА се свежда до разговор между един алкохолик с друг, независимо дали на бордюра или на тротоара, у дома , на сбирка. Важно не е мястото, а предаването на идеите, важен е разговорът, а не подаянието. В това се състои нашата работа. Място, където да можем да се срещаме и да разговаряме е почти всичко, което е нужно на АА. И още - няколко неголеми офиса, няколко стола и секретари и неголеми разходи за тях, които с лекота се покриват от доброволните вноски и дарения. Разходи и веднага приходи за тях!
Днешната група АА отговаря на своите доброжелатели:
- Нашите разходи са незначителни. Ние имаме прилични разходи и можем с лекота да ги поемем. И доколкото парите на нас не са ни необходими, ние не ги искаме, тогава за какво ни е да си навличаме неприятности заради тях? На нас ни е добре да бъдем бедни. Благодаря, но ние ще се справим и сами!
Май, 1948 г. ============================================================
Традиция Седма
Ако разрастването на нашето Общество продължи, съвкупният ни доход – на всички членове на АА, скоро ще достигне невероятната сума от четвърт милиона долара (бел.-към юни, 1948 год., когато е писана статията). И това е непосредствен резултат от членството в АА. Възстановявайки се, ние разполагаме с парите, които ако пиехме, никога нямаше да имаме.
За сравнение, нашите разходи в АА – общо всички, са направо смешни.
Например, Офисът по служене днес( 1948 г.,) ни коства половин долар за година на член на АА. И тъй като доброволни вноски правят далеч не всички, Офисът в Ню Йорк събира тази сума два пъти в годината от своите групи. Но дори и в този случай сумата, падаща се на един член на АА, е съвсем малка.
Защото, ако примерно вземем един по- голям град, в него - за справяне с целия поток от молби и проблеми само с хоспитализации, е наистина необходим офис за интергрупа. Тогава членът на АА ще трябва да жертва приблизително 5 долара на година. За да се плати наемът на помещението за неговата собствена група АА, и ако сложим и кафе и сладки, той трябва да даде 25 долара. Или, ако той е член и на клуб, това може да му струва към 50 долара. В случай, че иска и сп.”Грейпвайн”, той отделя още 2 долара и половина.
Ако се направи сметка, членът на АА - на практика отговорен пред соята група, открива, че дължи средно между 1 и 5 долара на месец. В същото време неговите лични доходи могат да бъдат спокойно между 200 и 2000 долара на месец – непосредствен резултат от това, че не пие.
- Да, обаче, - ще възразят някои, - наши приятели искат да ни дадат пари за благоустрояването на клубното помещение. Ние сме нова, малка група. Болшинството от нас все още бедстват. Какво да правим?
Аз съм уверен, че новата група ще чуе гласовете на членовете на АА, които ще й отговорят:
- Да, ние знаем отлично какво изпитвате. И ние самите някога събирахме пари. Правехме го дори публично, смятайки, че можем да направим много добри неща с парите на страничните хора. Ние обаче установихме, че такива пари изгарят ръцете, предизвикват безсмислени и ненужни спорове, пък и не си струват. Освен това, заради тях възникна прецедент, който съблазни много хора да използват името „ Анонимни Алкохолици” за други цели. И тъй като в същото време, неголям приятелски кредит, който групата наистина иска да върне, едва ли ще причини голяма вреда, ние ви молим най-чистосърдечно да помислите добре, преди да поискате и най-доброжелателният приятел да направи голямо дарение. Вие ще сте в състояние в най-скоро време сами да поемете разходите си. За нито един от вас тези разходи няма да превишат стойността на една бутилка добро уиски за месец. И вие ще почувствате безкрайна благодарност, ако поемете тези не толкова големи задължения сами.
И така, поразмисляйки, защо всеки един от нас да не каже за себе си: „ Да, ние, членовете на АА, бяхме някога за всички бреме. Ние бяхме товар и за самите себе си.
Сега, когато сме трезви и с милостта на Бог, станахме отговорни граждани на човечеството, защо да не започнем с благодарност да даваме! Сега е времето!
Юни, 1948 г. ===========================================================
Традиция Осма
В цял свят членовете на АА работят по Дванадесета Стъпка с хиляди потенциални нови. Около хиляда - две хиляди, от които остават в АА след първото си запознанство с нас, а болшинството от останалите, както показва опитът, се присъединяват по-късно. На практика неорганизиран и непрофесионален, този мощен духовен поток протича от изцелилите се алкохолици към болните. Един алкохолик говори с друг – това е всичко.
Могат ли тези огромни усилия, които се полагат от един за друг, и от които зависят човешки животи, някога да станат професионални или поне организирани? Категорично не. Опитите – а те са немногочислени, за превръщането на непосредствената работа по Дванадесета Стъпка в професионална, неизменно и много бързо претърпяваха неуспех.
Днес нито един член на АА няма да се примири с мисълта за платените „АА лекари” или за „ организаторите”. Точно както и на нито един член на АА не му се харесват чиито и да било указания за работа с новодошлите. Не, този пълноводен живителен поток не може да бъде „натикан” в определено русло с помощта на платени доброжелатели или професионалисти. Анонимни Алкохолици не бива никога да подсичат връзките, които са жизнено важни за тях самите. Ние до един сме уверени в това.
Какво да правим тогава с тези, които ни обслужват на пълен работен ден в друго качество – платени секретари в офисите на интергрупите, с обслужващия персонал – „аа-йските професионалисти”?
Тъй като нашата представа за тези хора и тяхната дейност остава смътна, неясна, ние често мислим и постъпваме така, както ги приемаме. Много лесно се създава впечатление за тяхната професионализация, затова и често чуваме, че те „печелят пари от АА” или го „професионализират”. Става така, че едва ли не, след като тези хора вземат от АА нашите пари, те вече не принадлежат на АА. Понякога отиваме и по-далече – ние не им заплащаме достатъчно, основавайки се на теорията, че те трябва да бъдат доволни и благодарни на АА и за малко заплащане.
И по такъв начин не ни ли тласкат нашите страхове прекалено далече от професионализма? Ако тези страхове станат някога прекалено силни, никой, освен светците или пък неумелите работници, няма да могат да се трудят за АА. Отчитайки, че нашият запас от „светци” съвсем не е голям, ние навярно трябва да стигнем дотам, че да търсим необходимите ни по-малко компетентни сътрудници.
Ние започваме да разбираме, че нашите немногочислени платени сътрудници изпълняват единствено тези задачи по обслужването, с които не могат постоянно да се справят нашите доброволци. Главното – тези хора не работят по Дванадесета Стъпка. Те само ни помагат в нашата работа за да можем да работим повече и по-добре. Секретарите в своите кабинети са ценни с уменията си да охлаждат конфликтите, да предават информация и да информират обществеността. Ето затова им се плаща – за нищо повече. Те спомагат за достигането на добрите вести за АА до външния свят и за да напътят новите за лична среща с нас. Това не е „аа-еевско лечение” – това е само една много необходима и често неблагодарна работа.
Затова, където е необходимо, нека преразгледаме нашето отношение към хората, които се трудят в нашите специални служби. Нека се отнасяме към тях като към наши съратници, а не като към наемни помощници, - нека им плащаме достойно, и по-важното – да се постараем да не им приписваме определението професионалисти.
Ако се постараем, ще видим голямата разлика между „организацията на движението АА” и създаването на някои много важни контактно-информационни служби, аналогични в разумните граници на деловите организации.
Ако направим това, ще видим, че всичко ще си дойде на мястото. И тогава милион или приблизително толкова алкохолици, които все още пият, ще направят това, което направихме ние – 60 хиляди членове на АА вече направихме.
Нека стиснем ръката на онези наши „службогонци”, които заслужават това.
Юли, 1948 г. ======================================================
Традиция Девета
Колкото се може по-малко организираност– такъв е нашият универсален идеал. Никакви встъпителни или членски вноски, никакви налагани на когото и да е правила; един алкохолик предлага възстановяване на друг. Това е главното, което искаме повече от всичко.
Но как да бъде реализиран този прост идеал по най-добрият начин? Ето това е въпросът!
Например, имахме новодошъл, който се изказа за „простичкото АА” . Ужасен от всяка организираност, той ни каза, че АА са станали твърде сложна организация. Той смята, че парите създават само трудности; комитетите предизвикват само разногласия; изборите водят само до политиканство; заплащането на сътрудници множи професионалистите, а клубовете са за тези, които се крият.
Нека се върнем обратно към кафето и сладките край уютните камини, призовава той. Ако на пътя ни попаднат някакви алкохолици, ние ще ги наглеждаме. Но само толкова. Да го направим простичко – ето това беше отговорът му
Диаметрално противоположна е позицията на „напредналият” от АА. Ако остане на него, той ще „пали от всеки пушек и ще тръби от всяка тръба”. Милиони долари за алкохолиците, огромни болници на АА, легиони платени организатори и специалисти по рекламата, запознати с всичко и всякакви съвременни средства за радио и печат, - ето това е мечтата му. Той ще отсече: ”Моят 2-годишен план предвижда към края на 1950 год., АА да наброява един милион човека.”
Аз се радвам, че при нас има и по-консервативни, и по-ентусиазирани. Те ни учат на много. Консерваторът навярно ще следи за това движението АА да не стане прекалено организирано. А ентусиазираният ще ни напомня постоянно за нашия огромен дълг пред новите и хилядите алкохолици по цял свят, които не са чували за АА.
Естествено, ние ще се придържаме към златната среда. АА винаги активно се е съпротивлявало на всяка идея за обща организираност. И колкото и да е парадоксално, но не с по-малка решителност винаги сме държали за организацията на определени специализирани служби – основно тези, които са абсолютно необходими за ефективната и обширната работа по Дванадесета Стъпка.
Когато например, групата АА избира секретар или изберем комитет, регионът сформира интергрупа, създаваме фонд, централна служба или списание „Грейпвайн”. Ние се организираме за служенето си. Книгите и брошурите на АА, нашите помещения за сбирки и клубове, нашите вечеринки и регионалните асамблеи – всичко това е служене.
По същият начин ние няма да можем да запазим добрите връзки с болниците, правилно да осъществяваме наставничеството с новите, да поддържаме добри взаимоотношения с обществеността, ако се осланяме само на възможността, на случая. За наблюдаване на всичко това е необходимо да бъдат назначавани хора, при това понякога платени.
А що се отнася до специализираните служби – нито една от тях не е „организирала” и не е превърнала нашата духовна или обществена работа в професионална, но те ни оказват голяма помощ за нашата програма на възстановяване. Незавсимо от важността и значимостта си обаче, тази работа е нищожна в сравнение с нашите непосредствени усилия.
Когато тези факти и различия се прояснят, ние започваме с лекота да преодоляваме страховете си пред вредната организираност или опасното богатство. Като движение, ние ще си останем разумно бедни, тъй като нашите разходи по служенето са смехотворни.
Застраховайки се по този начин от всякакви съмнения, ние ще продължим да подобряваме и разширяваме нашите жизнено важни специализирани служби, ще можем по-добре да носим идеите на АА, ще можем да изграждаме за себе си едно по-добро и по-многочислено Общество, и с милостта на Бог ще обезпечим на АА дълъг живот и пълно единство.
Август, 1948 г. ======================================================
Традиция Десета
За болшинството от нас фактът, че Анонимни Алкохолици съществуват, е нещо съвсем естествено. И ни се ще да вярваме, че съвсем скоро нашата Общност ще стане широко известна и вечна. Ние се успокояваме с това приятно убеждение и това донякъде е така, защото не се случило нищо, което да го разколебае или да му попречи.
Ние разсъждаваме така: или трябва да сме заедно, или да загинем. И в резултат възприемаме съхраняването единството на нашето движение като нещо подразбиращо се, неподлежащо на съмнение.
А дали това е така? Дори и Бог да ни е дарил с най-великата си милостиня, да сме свързани посредством любовта и необходимостта по-силно от болшинството общества, разумно ли е да се предполага, че тези велики дарове и отличителни качества завинаги, автоматически ще си останат при нас?
Ако ние сме заслужили всичко това, ние ще продължим да му се радваме. И затова истинският въпрос е: Как да бъдем винаги достойни за това, с което сме благословени сега?
От тази гледна точка Традициите на АА са и теми за отношенията и практиката, с помощта на които ние, като движение можем да заслужим дълъг и полезен живот. И в този аспект няма нищо по-важно от нашата Десета Традиция, тъй като тя засяга разногласията – сериозните разногласия.
Неотдавна на другия край на света, заради религиозни разногласия загинаха милиони хора. Други милиони – заради политически. И това съвсем не е краят. В нашата действителност едва ли не всеки един се провъзгласява за реформатор. Всяка група, общество и нация казва на останалите; „ Вие трябва да постъпите , както ние ви казваме, а не както другите…”
Политическите раздори и принудителните реформи – за цялото време откакто го има човечеството, са стигнали връхната си точка. И, изглежда, завинаги остава огънят на религиозната вражда.
Ние сме просто хора, така че как можем да бъдем сигурни, че завинаги ще бъдем неприкосновени за тези опасности? Навярно всичко това не е по силите ни. И може би с времето, ще се сблъскаме с някои от тях. Няма да можем и да избягаме от тях, а и не трябва да го правим.
И ако ни бъде хвърлено такова предизвикателство, аз съм убеден , че сме длъжни да го посрещнем и да му отговорим – с радост и без опасения. Това ще бъде и оня лакмус, който ще покаже колко струваме в действителност.
Каква е нашата най-добра защита? Тя разбира се е във формирането на Традиция за отношението ни към сериозните спорове. И тя трябва да бъде толкова силна, че нито слабостта на отделните хора, нито напрежението и раздорите в най-сложните времена, да не са в състояние да причинят вреда на Анонимни Алкохолици. Ние осъзнаваме, че АА трябва да продължи да живее – в противен случай много от нас и нашите приятели-алкохолици по цял свят навярно ще продължат безнадеждното си пътешествие към забвението. Това не трябва да се допусне, при никакъв случай.
Благодарение на някакъв дълбок и непреодолим инстинкт, ние досега избегнахме сериозните спорове. Ако не смятаме незначителните и безвредни болки на растежа, ние се намираме в мир между нас. А благодарение на това, че до сега сме се придържали към единствената си цел, целият свят се отнася към нас с одобрение.
И нека Бог ни дава и мъдростта, и силата, за да можем и занапред да укрепваме нерушимостта на нашето единство!
Септември, 1948 г. =============================================================
Традиция Единадесета
„ПОЛИТИКАТА НИ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ОБЩЕСТВЕНОСТТА Е ОСНОВАНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО, А НЕ НА ПРОПАГАНДАТА; ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ ЛИЧНА АНОНИМНОСТ ПРЕД ПРЕСАТА, РАДИОТО И КИНОТО.”
Провидението винаги се е грижило за отношенията на Анонимни Алкоголици с общественността. И не би могло да бъде иначе. Макар и вече да сме на 12 години, едва ли е имало критика или насмешка по адрес на АА, отправени за цялото това време. По някакъв начин нас ни отминаха всички болезнени медицински и религиозни спорове. Ние имаме добри приятели сред пиещите и непиещите, сред левите и десните. Като в повечето общества, и при нас непрекъснато възникват спорове, скандали. Но не и за публиката. От целия свят ние получаваме само искрена симпатия и открито възхищение. Нашите другари от пресата и радиото надминаха себе си. На всеки е ясно, че не може да ни попречи, не и за дълго. На практика нашата репутация е е по-добра от самите нас!
Затова нашите послания чрез обществените пътища никога са били сериозно омърсявани, не сме усещали и предубеждението.
Ние разбираме, че всички тези чудесни дарове имат в себе си дълбоко предназначение. И ако някой се съмнява, че то се заключава в желанието да позволим на всеки алкохолик да узнае, че АА е неговото разрешение, достатъчно е само да има желанието да придобие тази свобода.
Добрите взаимоотношения с обществеността – това са спасителните връзки, които ние предлагаме на онези алкохолици, които все още не знаят за нас.
За в бъдеше численият ръст на нашата Общност навярно ще зависи от количеството и здравината на тези връзки. Един сериозен пробив във взаимоотношенията с обществеността може да отблъсне от нас хиляди хора и да ги тласне към гибелта – ето защо този проблем е въпрос на живот и смърт!
Бъдещето не подхвърля на АА по-голямо предизвикателство и не поставя по-голяма задача от тази как най-добре да запазим дружеските и жизнено важните си отношения в целия обкръжаващ ни свят. Успехът ще зависи много от това всеки един от нас да бъде истински принципен, да има мъдра бдителност и възможно най-голяма отговорност. В противен случай – заради нашата недостатъчна грижа, нашият брат може да се обърне отново с лице към стената.
Ето защо Традиция Единадесета стои на стража за нашите спасителни връзки, обявявайки, че ние нямаме нужда от самохвалство; че ще бъде по-добре, ако ни препоръчват нашите приятели; че в цялата ни политика по отношение взаимоотношенията с обществеността – за разлика от обичайните традиции, ние трябва да се основаваме на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата. Силовите методи не са за нас – никакви пропагандисти, никакви агенти, никакви известни имена. Рискът е твърде голям. Лесните и кратките пътища към известността могат да носят в себе си постоянно задушаващи ни задължения и отговорности. Ето защо ние все повече и повече се обръщаме към принципа на анонимността в нашите връзки с обществеността. И молим и себе си, и другите, в това отношение да бъдем максимално отговорни. Като движение ние и досега сме склонни да експлоатираме имената на нашите членове, добре известни в обществото, оправдавайки се с това, че и други организации – някои от тях добри, правят същото. Ние някога вярвахме, че с публичното използване на нашите имена, ние ще можем да демонстрираме личното си мъжество и по такъв начин да предадем сила и убедителност на публикациите във вестниците и списанията.
Ние започваме ясно да осъзнаваме, че нито един член на АА не бива да се представя като такъв пред очите на цялата общественост, дори и заради най- висши цели, за да не се създават прецеденти - да се подтикнат и други към същото – по не толкова важни причини.
Ние разбираме, че разкривайки анонимността в пресата, в радиото, или визуално, всеки един от нас може много лесно да предаде ценното име на АА на някаква странична организация и с това да позволи въвличането на АА в някакви обществени спорове.
Вече е установен своеобразен морален кодекс, според който нито един член на АА не бива да си позволява каквито и да било действия, които да отдалечат Общността ни встрани от неговата главна цел или пък да нанесат вреда на нашите отношения с обществеността. Ако се случи това значи, да се намалят шансовете на тези болни алкохолици, които още не могат да дойдат при нас.
На милионите алкохолици, които все още не знаят за АА, ние трябва винаги да казваме:
„ Ние ви приветстваме – и добре дошли! Бъдете сигурни, че ние никога няма да отслабим спасителните връзки, които сме ви предложили. И с милостта на Бог, ние ще съумеем да запазим своите убеждения в нашите взаимоотношения с обществеността.”
Октомври, 1948 г.==========================================================
Дванадесета традиция
Можем да кажем, че анонимността е духовната основа и ключ към всички наши Традиции. Тя е станала синоним на благоразумие и най вече на смирение. Тя представлява действително съобразяване с новодошлия, който желае да не казва името си, жизнено необходима защита срещу всяко неправилно използване на името на Анонимни Алкохолици в публичното пространство и постоянно подсещане за всеки един от нас, че Принципите минават пред нашите лични интереси.
Това е обсегът на този принцип, който припокрива толкова много неща. Това е крайъгълният камък на нашето движение, плюс още едно много по-дълбоко духовно измерение - то е и пътят към още по-пълното отказване от „себе си” (егоцентричния алкохолик).
Достатъчен е един поглед върху нашите Дванадесет традиции, за да се види че те се основават предимно върху отказ. Всеки един търси от другия и от групата да се откажат от нещо в името на общото благоденствие.
Първа традиция ни моли да оставим общото благополучие да мине на преден план пред нашите лични интереси.
Втората традиция ни моли да чуваме това, което Бог ни казва чрез посредничеството на нашето групово съзнание.
Третата традиция изисква от нас да не отказваме на никой алкохолик, който иска да се присъедини към движението.
Четвърта традиция иска от нас да се отречем от всякакъв вид идеи за власт или централизирано ръководство. Въпреки че всяка една група е самостоятелна, е предписано да се консултира с другите, когато става въпрос за общите ни интереси (тогава все още не е съществувала Централата).
Петата традиция дава на групата цел - единствената цел е да се предава посланието на други алкохолици.
Шеста традиция ни напомня за пагубното въздействие на парите, материалните блага и личната власт и ни моли да ограничим до минимум тяхното влияние като организираме отделно специализираните си услуги (болници, санаториуми.) Тя ни предпазва също така от даване на подкрепа или обвързване с други организми чрез АА.
Седма традиция гласи, че е по-добре ние да си плащаме сметките, че не трябва да приемаме големи помощи и дарения, които ни правят длъжници и че всякакви публични прошения в името на Анонимни Алкохолици са наистина много опасни. Осма традиция заклеймява всякакво професионално практикуване на Дванадесета стъпка, но пък подсигурява на малцината чиновници в нашите служби безспорен статут на аматьори.
Девета традиция ни моли да се откажем от всякакви скъпи организации, трябват ни толкова пари, колкото да са достатъчни, за да могат нашите специални служби да функционират ефикасно, но не повече от това. В тази традиция е демократичният дух. Нашите ръководители са тук, за да ни служат и да предадат мястото си на следващите. Малкото постове, които имаме, не дават лични пълномощия и власт на заемащите ги изпълнители. Те служат, а не ръководят.
Десета традиция забранява абсолютно всякакви спорове и пререкания. Тя подканя всеки един от нас да не излага движението ни на огъня на преустройствата, на политическите и религиозни свади.
Единадесета традиция ни моли да се предпазваме от търсенето на сензации в обществени и медийни отношения и подчертава, че не е нужно да се хвалим. Моли ни, за абсолютна лична анонимност в пресата, радиото и киното, за да се избегне капана на суетата и на изкушението, да свържем АА с някаква друга кауза и да се отречем от анонимността.
Дванадесетата традиция, със своето послание за смирена анонимност, обхваща очевидно единадесетте предшестващи. Дванадесетте точки на нашите традиции не са нищо друго освен прилагането на духа на Дванадесетте стъпки на възстановяване в живота на нашата група и във взаимоотношенията ни с обществото. Стъпките на възстановяването възстановяват членовете на движението ни и ги свързват с Бог, а традициите ни съединяват един с друг и ни интегрират към света, който ни заобикаля. Ние търсим единство!
Ние смятаме, че нашите Традиции са здраво закотвени в мъдрите завети на милосърдието, благодарността и смирението, без да забравяме благоразумието. Дано тези добродетели винаги да се проявяват ясно и точно в нашите медитации и дано Анонимни Алкохолици, всички заедно и в радост, да служат на Бог докато има нужда от нас.
Ноември, 1948г.
|
