ТРАДИЦИЯ ЧЕТВЪРТА

        НЕЗАВИСИМОСТТА е голяма дума. По отношение на нас тя просто означава само това, че всяка група може да ръководи дейността си точно така както й харесва, освен в случаите, когато е заплашено АА като цяло. Тук възниква същият въпрос, който бе поставен в първа традиция . Не е ли такава свобода безразсъдно опасна?
         През годините опитвахме всякакви възможни отклонения от нашите Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции. Това беше неизбежно, защото преди всичко ние сме една банда егоцентрични индивидуалисти. Деца на хаоса, ние предизвикателно си играехме с всички видове огън, но излязохме от него невредими, и както ни се струва, по-мъдри. Точно тези отклонения доведоха до много опити и грешки, които, с Божията милост, направиха от нас това, което представляваме днес.
        Когато традициите на АА бяха публикувани за пръв път през 1946 година, вече бяхме сигурни, че една АА група може да издържи на вякакви удари. Видяхме, че групата, точно както и отделният й член, трябва да се придържа към такива изпитани принципи, които могат да осигурят оцеляването й. Бяхме открили, че процесът на опити и грешки е безопасен. Ние бяхме толкова сигурни, че в първия вариант на традициите имаше такова важно изречение: "Всеки двама или трима алкохолици, събрали се в името на трезв живот, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група нямат други цели".
           Това разбира се означаваше че, имахме смелостта да заявим, че всяка АА група е една самостоятелна единица, която се ръководи в своята дейност от собственото си съзнание. Провъзгласявайки тази огромна свобода, ние сметнахме за необходимо да формулираме само две важни ограничения: Групата не биваше да върши нищо, което да накърнява АА като цяло, нито да обвързва дейността си с дейността на други организации или лица. Би било много опасно, ако започнем да наричаме някои групи "привърженици" или "противниници на сухия режим", други "републиканци" или "комунисти", а трети "католици" или "протестанти". Една група на АА трябваше да се придържа към своята задача или щеше да загине. Единствената й цел трябваше да бъде трезвостта. За всичко останало имаше пълна свобода на мислене и действие. Всяка група имаше правото да допуска грешки.
       Когато АА беше все още младо общество, се оформяха много групи, кипящи от желание да работят. В един град, който ще наречем Мидълтаун, започна истински "бум". Жителите на града се бяха развихрили. Възнесени до небесата, ветераните мечтаеха за нововъведения. Те решиха, че градът се нуждае от голям Център за алкохолици, нещо като модел, който групите на АА биха могли да възпроизведат навсякъде. На първия етаж трябваше да има клуб; на втория щеше да има изтрезвително отделение и на алкохолиците щяха да се дават средства за изплащане на старите им дългове; на третия етаж трябваше да бъде организирана образователна програма разбира се без спорни въпроси. Във въображението блестящият Център щеше да се извисява още няколко етажа нагоре, но на първо време три бяха достатъчни. За това бяха необходими много пари, парите на други хора. Ако щете вярвайте, ако щете не, но редица богати граждани подкрепиха идеята.
           И все пак сред алкохолици имаше малка група консервативни противници на идеята. Те писаха до Фондацията, главната квартира на "Анонимни Алкохолици" в Ню Йорк, като поискаха мнението й за такива проекти. Бяха научили, че ветераните, с цел да подсигурят нещата, се готвеха да се обърнат към Фондацията за специално разрешение. Малката група бе обезпокоена и скептично настроена.
Разбира се, имаше и организатор на проекта - изключителен организатор. С красноречието си той успокояваше всички страхове, независимо от предупреждението на съвета на Фондацията, че няма да бъде издадено официално одобрение и всички експерименти на АА групи на други места да се ангажират с медицина и образование се бяха провалили. За да подсигури нещата, организаторът създаде три корпорации и стана президент и на трите. Прясно боядисан, новият Център блестеше. Топлината му огряваше целия град. Скоро нещата започнаха да се оживяват. За да се осигури от всички страни поддържането на непрекъсната дейност, бяха приети щеистдесет и едно правила.
           Но уви, тази блестяща картина скоро помръкна. Спокойствието бе заменено от объркване. Стана ясно, че някои пияници копнеят за просвета, но се съмняваха дали са алкохолици. Личностните дефекти на други вероятно можеха да бъдат излекувани чрез паричен заем. Някои се записваха в клуба, но само защото понякога се чувстваха самотни. Понякога ентусиазираните кандидати се устремяваха и към трите етажа. Някои започваха от най-горния и стигаха до най-долния, като ставаха членове на клуба; други започваха в клуба, напиваха се, попадаха в болницата, а най-сетне достигаха до образователната програма на третия етаж. Всичко приличаше на жужащ пчелен кошер, но за разлика от кошерите беше олицетворение на суматохата. Една група на АА като такава не можеше да се справи с такъв проект. Това беше разбрано прекалено късно. И тогава дойде неизбежният взрив - нещо наподобяващо това, което се случи, когато избухна парният котел на фабриката за строителни материали "Уембли". Смразяващ облак от страх и разочарование надвисна над АА групата.
          Когато облакът се разсея, се случи нещо удивително. Главният организатор писа до Фондацията. Той каза, че е трябвало да обърне повече внимание на опита на АА. След това направи нещо друго, което впоследствие влезе в класиката на АА. Всичко беше вместено на една малка картичка. На лицевата й страна пишеше: "Група № 1 на Мидълтаун. Правило № 62". При отварянето на картичката едно единствено изречение се набиваше в очи: "Не си вири прекалено носа".
         По този начин според четвърта традиция една група на АА бе упражнила правото си да допусне грешка. Освен това бе направила огромна услуга на общността "Анонимни Алкохолици", защото смирено бе пожелала да използва урока, който бе научила. Беше се съвзела със смях и се бе устремила към по-добри неща. Дори главният архитект, изправен сред развалините на бляновете си, можеше да се смее на самия себе си - а това е връхната точка на смирението.
          *Бележка1: През 1954 г. името на Алкохолната фондация (Alcoholic Foundation, Inc.) беше променено на Съвет на Главната служба на Анонимни Алкохолици" (General Service Board of Alcoholics, Inc.), така че понастоящем канцеларията на Фондацията се нарича Канцелария на Главната служба (General Service Office).