ТРАДИЦИЯ EДИНАДЕСЕТА

"Политиката ни  във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното."

     Без легионите от доброжелатели АА никога не би се разрасло до днешните си размери. По цял свят огромната и благоприятната реклама от всякакъв вид е основното средство за привличането на алкохолици към редиците на нашето общество. В офисите, клубовете и домовете на АА телефоните звънят непрекъснато. Един глас казва: "Прочетох във вестниците...", втори: "Чухме предаване по радиото...", трети: "Гледахме един филм ..." или: " Видяхме предаване за АА по телевизията..." Не е преувеличение да се каже, че половината от членовете на АА са достигнали до нас благодарение на тези канали.
     Питащите гласове не са само на алкохолици или членове на семействата им. Лекари прочитат научни статии за "Анонимни Алкохолици" и търсят повече информация. Свещеници виждат съобщения в църковните вестници и също се интересуват. Работодатели научават, че големи корпорации одобряват нашето движение и искат да разберат какво могат да направят срещу алкохолизма в собствените си фирми.
   Следователно ние носим голяма отговорност за изграждане на най-добрата за "Анонимни Алкохолици" политика във взаимоотношенията с обществеността. Смятаме, че въз основа на многобройни болезнени опити сме достигнали до правилната политика. Открихме, че трябва да разчитаме по-скоро на принципите на привличането, отколкото на пропагандата.
    Нека видим как действат тези две противоположни идеи - привличането и пропагандата. Ако една политическа партия иска да спечели изборите, то тя пропагандира добродетелите на своите лидери, за да спечели гласове. Някаква заслужила благотворителна организация иска да набере средства; веднага в писмата й се споменават имената на всички видни личности, чиято подкрепа може да бъде спечелена. Голяма част от политическия, икономическия и религиозен живот на света зависи от репутацията на съответните лидери. Хората, които символизират каузи и идеи, задоволяват една човешка потребност. Ние от АА не поставяме това под въпрос. Ние обаче трябва трезво да преценим факта, че постоянното присъствие пред очите на обществеността е опасно, особено за нас. По темперамент почти всеки от нас беше неудържим пропагандатор, а перспективата на едно общество, съставено почти изцяло от пропагандатори, бе ужасяваща. Преценявайки този взривоопасен факт, ние знаехме, че трябва да си наложим самоограничения.
    Начинът, по който беше възнаградено това налагане на самоограничения, бе поразителен. То доведе до много по-благоприятна реклама за "Анонимни Алкохолици", отколкото можеха да постигнат всички методи и способности на най-добрите отговорници по печата на АА. Очевидно трябваше по някакъв начин да се дава гласност за АА, затова приехме идеята, че е по-добре да предоставим това на нашите приятели.  Точно така и стана, и то в невероятна степен. Ветерани журналисти, при това заклети скептици, се втурваха да предават посланието на АА. За тях ние бяхме нещо повече от интересен журналистически материал. В почти всички средства за масова информация мъжете и жените журналисти ставаха наши приятели.
     В началото пресата не можеше да проумее защо отказваме всяка лична реклама. Те искрено недоумяваха защо настояваме за анонимност. По-късно разбраха. Това беше нещо рядко срещано в света - общество, което декларира, че иска да направи публично достояние своите принципи и дейност, но не и да рекламира отдлните си членове. Пресата бе възхитена в това отношение. Оттогава тези приятели отразяват работата на АА с ентусиазъм, който трудно може да се открие дори и у най-ревностните ни членове.
       Имаше един период от време, когато американската преса оценяваше ползата от анонимността ни по-добре, отколкото някои наши членове. В даден момент около стотина членове на обществото ни нарушаваха анонимността си пред обществеността. С най-добри намерения тези юнаци заявяваха, че принципът на анонимност е отживелица, нещо подходящо за ранните дни на АА. Бяха сигурни, че АА може да напредне по-бързо, ако приеме съвременните методи на реклама. Те посочваха, че АА включва много хора, известни на местно, национално и международно равнище. При положение, че самите те са съгласни - а мнозина бяха - защо да не се пропагандира тяхното членство, като по този начин се насърчават и други да се присъединят към нас? Това бяха приемливи аргументи, но за щастие нашите приятели от пресата не се съгласиха с тях.
     Фондацията изпрати писма до практически всяка вестникарска агенция в Северна Америка, в които се поясняваше, че нашата политика в отношенията с обществеността се основаваше на привличане, а не на пропаганда, и се настояваше за лична анонимност като най-доброто средство за предпазване на АА. Оттогава издатели и редактори многократно отстраняваха имена и снимки от публикациите за АА; те често напомняха на твърде амбициозните членове на АА, принципите на нашата политика на анонимност. Те дори жертваха интересни материали за тази цел. Силата на тяхното сътрудничество ни помогна много. Сега са останали само единични членове на АА, които умишлено нарушават принципа на анонимност пред обществеността.
     Това накратко е начинът, по който бе изградена единадесета традиция. За нас обаче тя е нещо повече от разумна политика в отношенията с обществеността. Тя е нещо повече от отхвърлянето на себелюбието. Тази традиция постоянно и на практика ни напомня, че в АА няма място за лични амбиции. Чрез нея всеки член става активен пазител на нашето общество.