ТРАДИЦИЯ ТРЕТА

    Тази традиция има дълбок смисъл. АА наистина казва на всеки тежък пияч: " Ти си член на АА, ако сам го поискаш. Можеш да заявиш, че си с нас; никой не може да те държи извън организацията. Няма значение кой си, няма значение колко низко си паднал, няма значение колко сериозни са емоционалните ти проблеми - дори престъпленията ти - не можем да те оставим извън АА. Ние не искаме да те оставим навън. Не се страхуваме, че ще ни навредиш, независимо от това колко си деформиран или буен. Ние само искаме да сме сигурни, че ще получиш същата възможност за трезвеност, която ни бе дадена на нас. И така ти си член на АА от момента, в който сам заявиш това".
    Установяването на този принцп на членство отне много години на мъчителни опити. Когато започвахме, нищо не изглеждаше толкова по-крехко, толкова чупливо, колкото една група на АА. Малко от алкохолиците, които канехме, ни обръщаха внимание; повечето от тези, които се присъединяваха към нас, бяха като мъждукащи свещички в бурята. Едно след друго техните несигурни огънчета изгасваха и не можеха да бъдат запалени отново. Постоянната ни мисъл, макар и неизказана, беше: "Кой от нас ще бъде следващият"?
    Един член на АА описва образно тези дни: "В един момент", казва той, "всяка група на АА си имаше многобройни правила за членство. Всеки бе обезумял от страх, че някой или нещо ще преобърне лодката и ще ни изхвърли обратно към пиенето. Канцеларията на нашата Фондация помоли всяка група да изпрати списък на "защитните" си правила. Общият списък бе километричен. Ако всички тези правила действаха навсякъде, изобщо никой нямаше да може да се присъедини към АА, толкова големи бяха нашите тревоги и страхове.
    Бяхме решили да не допускаме до АА никой, освен тази хипотетична група хора, които наричахме "чисти алкохолици". Освен пиянството и нещастните му последствия те не трябваше да имат други усложнения. И така просяците, скитниците, обитателите на приюти за душевно болни, затворниците, особняците, смахнатите и падналите жени не бяха допускани. Да, уважаеми господине, ние приемахме само чистите и уважавани алкохолици! Всеки друг със сигурност би довел до нашата гибел! Освен това, ако приемехме такава паплач, какво биха казали за нас порядъчните хора? Бяхме издигнали непробиваеми стени около АА.
    Може това сега да звучи комично. Може би ще си мислите, че ние, ветераните проявявахме твърде голяма нетърпимост. Но мога ви кажа, че тогава нямаше нищо смешно. Бяхме мрачни, защото чувствахме, че животът и домовете ни са заплашени, а с това не можехме да се шегуваме. Проявявахме нетърпимост, казвате вие. Е добре, бяхме уплашени. И естествено, започнахме да се държим като почти всички изплашени хора. В крайна сметка не е ли страхът истинската основа на нетърпимостта? Да, ние проявявахме нетърпимост".
    Как можехме да се досетим тогава, че всичките тези страхове ще се окажат безпочвени? Как можехме да знаем, че хиляди от тези понякога ужасяващи хора, щяха по удивителен начин да се възстановят и да станат нашите най-добри деятели и близки приятели? Можехме ли да повярваме, че процентът на разводите в АА щеше да бъде много по-нисък от средния? Можехме ли да предвидим, че трудни хора ще се превърнат в наши основни учители по търпение и толерантност? Можеше ли някой тогава да си представи една общност, включваща всякакви всевъзможни характери и справяща се лекота с расовите, религиозни, политически и езикови бариери?
     Защо в крайна сметка АА изостави всички правила за членство? Защо оставихме на всеки новодошъл, сам да реши дали е алкохолик и дали желае да се присъедини към нас? Защо посмяхме да кажем, противно на опита на всички общества и правителства, че няма да наказваме и да лишаваме от членство който и да е анонимен алкохолик, че не трябва никога да принуждаваме който и да е да плаща нещо, да вярва в нещо или да спазва някакви правила?
    Отговорът, както се съдържа в традиция трета, е съвършено прост. Най-накрая опитът ни научи, че да отнемем на някой алкохолик шанса да се възстанови, означаваше понякога да произнесем смъртната му присъда да го обречем на безкрайни страдания. Кой смееше да бъде съдия, прокурор и палач на собствения си болен брат?
      Група след група виждаха тези възможности и най-накрая се отказаха от всякакви правила за членство. Един след друг драматичните случаи затвърдиха това решение, докато най-накрая то се превърна във всеобща традиция. Тук даваме два примера:
     Според календара на АА течеше втората година По това време единственото, което можеше да се види, бяха две борещи се да просъществуват безименни групи алкохолици, които се опитваха да си пробият път към светлината.
       В една от тези групи се появи нов човек, почука на вратата и помоли да го пуснат вътре. Той поговори откровено с най-стария член на групата. Скоро стана ясно, че е почти безнадежден случай, но повече от всичко иска да се възстанови. " Но", попита той, "ще ми позволите ли да се присъединя към групата? Тъй като аз съм жертва на друго пристрастие, което се осъжда още по-лошо и от алкохолизма, може би няма да ме допуснете между вас. Или пък ще ме допуснете?"
     Това беше проблем. Какво трябваше да направи групата? Най-старият член на групата повика още двама и насаме им представи ужасните факти. Той каза: "Е, добре, какво да правим? Ако го отхвърлим, скоро ще умре. Ако го допуснем, Бог знае какви неприятности ще ни донесе. Какъв ще бъде отговорът - да или не?"
     В началото старейшините гледаха само на лошите страни . "Ние се занимаваме", - казваха те, - "само с алкохолици. Не трябва ли да жертваме този в името на много други?" Така обсъждането продължаваше, докато съдбата на новодошлия висше на косъм. Тогава един от тримата проговори със съвсем различен тон: "Всъщност ние се страхуваме" - казал той, "за собствената си репутация. Страхуваме се много повече от това, какво ще кажат хората, отколкото от неприятностите, които този нов алкохолик би могъл да ни навлече. Докато говорехме, пет кратки думи минаваха през съзнанието ми. Нещо в мен непрекъснато повтаряше: "Какво би направил нашият Господар?". Не бе казана нито дума повече. И наистина какво още можеше да бъде казано?"
      Преизпълнен с радост, новодошлият се залови за работа по дванадесета стъпка. Той неуморно предаваше посланието на АА на десетки хора. Тъй като това бе една от най-рано формираните групи, тези десетки се умножиха до хиляди. Той нито веднъж не обезпокои когото и да е с другите си затруднения. АА бе направило първата крачка към оформянето на трета традиция.
     Скоро след като човекът с двата порока бе почукал на вратата ни, другата АА група прие за член един търговски пътник, когото наречем Ед. Той беше амбициозен и нахакан като всеки търговски пътник. Всяка минута му хрумваше поне една идея как да подобри работата на АА. Той предлагаше тези идеи на събратята си със същия горещ ентусиазъм, с който продаваше автомобилни масла. Но той имаше една идея, която не можеше да пласира. Ед беше атеист. Любимата му мания бе, че АА щеше да се оправя по-добре без "Божиите глупости". Той тероризираше всички и всички очакваха, че скоро ще се запие - защото по това време АА стоеше на религиозни позиции. Мислехме, че той ще бъде тежко наказан за това богохулство. Колкото и странно да бе обаче, Ед си оставаше трезв.
     С времето дойде и неговият ред да говори на една от сбирките. Ние изтръпнахме, защото знаехме какво ще последва. Той отдаде дължимото на обществото; разказа за това, как семейството му отново се е събрало; възхвали честността; припомни за радостта, която носи работата по дванадесета стъпка; и тогава развали всичко. Ед се развика: "Не мога да понасям тези Божи работи. Глупости! Това са измишльотини за слаби хора. Те не са нужни на тази група и аз няма да се примиря! По дяволите!"
        Вълна от възмущение и гняв обхвана групата, като всеки член реши: "Трябва да бъде прогонен!"
        Старейшините дръпнаха Ед настрана. Казаха му твърдо: "Тук не можеш да говориш по този начин. Трябва или да престанеш, или да напуснеш". Тогава Ед се обърна към тях със сарказъм: "Хайде бе! Не думай!". Той се протегна към един рафт и взе снопче листове. Най-отгоре лежеше предговорът на книгата "Анонимни Алкохолици", която тогава се подготвяше за печат. Започна да чете на глас: "Единственото условие за членуване в АА е желанието да се спре пиенето". Ед неумолимо продължи: "Когато написахте това изречение, искрени ли бяхте или не?"
       Смаяни, старейшините се спогледаха, защото знаеха, че той печели. И така Ед остана.
       Ед не само остана, но остана и трезв в течение на месеци. Колкото по-дълго оставаше трезв, толкова по-гръмко говореше - против Бог. Групата бе толкова обезпокоена, че всякакво братско милосърдие се бе изпарило. "Кога най-сетне", мърмореха помежду си членовете, "ще се пропие този тип?"
      Доста по-късно Ед замина по работа извън града. След няколко дни пристигна новината. Беше изпратил хабер с молба да му изпратим пари, а всеки от нас знаеше какво означава това. След това се обади по телефона. В онези дни ние бяхме готови да се втурнем където и да е заради дванадесета стъпка, колкото и безнадежден да беше случаят. Но този път никой не помръдна. "Оставете го на мира! Нека веднъж опита да се справи сам; може би това ще му послужи за урок!"
      Две седмици по-късно Ед се промъкнал през нощта в къщата на един от членовете на АА и без да се обади на семейството, си легнал да спи. На следващия ден стопанинът на къщата и негов приятел си пиели сутрешното кафе. По стълбата се чул шум. За тяхно удивление се появил Ед. Усмихвайки се смутено, той им казал: "Е, приятели, приключихте ли със сутрешната медитация?". На тях веднага им станало ясно, че живо се интересува. От дума на дума им разказал какво се е случило.
      В съседен щат Ед се бил прислонил в някакъв евтин хотел. След като всичките му призиви за помощ бяха отблъснати, в трескавия му мозък започнали да минават следните мисли: Те ме изоставиха. Изоставен съм от собствените си братя. Това е краят... Нищо не ми остава". Като се мятал в леглото, ръката му се плъзнала по бюрото, докосвайки някаква книга. Разтваряйки книгата, той се зачел. Книгата се оказала "Гидеонска Библия". Ед повече не сподели какво е видял и какво е почувствал в тази хотелска стая. Беше 1938 г. От тогава не е пил.
     Днес, когато се събират ветераните, които познават Ед, те казват: "Какво щеше да стане, ако бяхме успели да изхвърлим Ед за неговото богохулство? Какво щеше да стане с него и с всички останали, на които той по-късно помогна?"
     Така ръката на Провидението навреме ни даде знак, че всеки алкохолик е член на нашата общност, когато сам реши това.
     *Бележка1: През 1954 г. името на Алкохолната Фондация (Alcoholic Foundation, Inc.) беше променено на Съвет на Главната служба на Анонимни Алкохолици (General Service Board of Alcoholics, Inc.), така че понастоящем канцеларията на Фондацията се нарича Канцелария на Главната служба (General Service Office).
     *Бележка2 :Gideon`s International е името на протестантска организация, основана през 1899 г. от група търговски пътници, която се занимава с разпространение на Библията по хотели, болници и др. публични места.