ТРАДИЦИЯ ДЕСЕТА

"Обществото "Анонимни Алкохолици" не се произнася  по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии."

     Никога от началото на съществуването си "Анонимни Алкохолици не са били разкъсвани от сериозни разногласия. Нито пък нашето общество е заемало публично нечия страна по каквито и да е въпроси в този раздиран от вражди свят. Това обаче не е придобита добродетел. Почти може да се каже, че сме се родили с нея, защото, както неотдавна се изрази един от ветераните: "Практически никога не съм чувал разгорещен спор на религиозни, политически или реформистки теми между членовете на АА. А щом не спорим по тези теми помежду си, сигурно е, че няма да спорим по тях и на обществени места".
     Като че ли водени от силен инстинкт, ние анонимните алкохолици, още от самото начало знаехме, че никога, при каквито и да е провокации, не трябва да вземаме публично страна по каквито и да е въпроси, даже и по такива, които си заслужават. Историята е изпълнена с примери за съпреничещи си нации и групи, които в крайна сметка са се разпадали поради това, че са възниквали с цел противоборство или са били въвлечени в такова. Други са се разпадали просто поради самонадеяност, опитвайки да се наложат върху останалата част от човечеството някакъв "златен век" по свой вкус. В наше време виждаме милиони да загиват в политически и икономически войни, често подкладени от религиозни и расови различия. Живеем с надвисналата опасност от ново унищожение в името на това да се реши как трябва да се разделят между тях даровете на природата и плодовете на човешкия труд. АА се роди в такъв духовен климат и все пак благодарение на Божията милост процъфтя.
   Нека отново да подчертаем, че това нежелание да се борим помежду си или с другите не се смята за особена добродетел, която да ни поставя над другите. Нито пък означава, че членовете на "Анонимни Алкохолици", възстановили правата си на граждани на света, бягат от личната си отговорност да постъпват така, както смятат за правилно, по отношение на важните въпроси на съвременния свят. Но що се отнася до АА като цяло, въпросът е коренно различен. В това отношение не влизаме в обществени дискусии, защото ако го направим, обществото ни ще загине. Приемаме, че съхранението и разширяването на дейността на "Анонимни Алкохолици" е нещо по-важно от тежестта, която колективно бихме имали с борбата за някое дело. След като избавянето от алкохола е равносилно на живот, за нас е изключително важно да спасим средствата си за съхранение.
   Може да ви се стори, че алкохолиците в АА изведнъж са станали миролюбиви и са се превърнали в едно грамадно щастливо семейство. Разбира се, съвсем не е така. Както всички всички човешки същества и ние се караме. Преди нещата да се уталожат, АА поне на пръв поглед, приличаше по-скоро на една невероятна по размерите си разправия, отколкото на нещо друго. Директор на корпорация, който току що бе гласувал за разширяване на предприятието си на стойност стотици хиляди долара, на делова среща на АА подскачаше и протестираше срещу събирането на 25 долара за пощенски марки. Неодобрявайки начина, по който някои се опитваха да ръководят групата, половината от членовете гневно напускаха, за да оформят нова група по свой вкус. Ветераните, временно превърнали се във фарисеи, се цупеха. Яростни атаки бяха отправяни към хората, които подозирахме в нечестни намерения. Независимо от многото врява, нашите дребни свади никога с нищо не навредиха на АА. Просто се учехме да живеем и да работим заедно. Трябва да се отбележи също така, че разправиите почти винаги бяха свързани с това, как да направим АА по-ефективно, как да постигнем най-доброто за повечето алкохолици.
   "Вашингтонското общество", едно движение на алкохолици, започнало в Балтимор преди един век, почти беше намерило решение за алкохолизма. В началото обществото се състоеше изцяло от алкохолици, които се опитваха да си помогнат един на друг. Първите членове предвидиха, че трябва да се посветят единствено на тази цел. В много отношения Вашингтонци приличаха на днешните "Анонимни Алкохолици". Броят на членовете на обществото надхвърли сто хиляди. Ако ги бяха оставили на мира и ако те се бяха придържали към единствената си цел, може би щяха да открият целия отговор на проблема. Но нещата не се развиха така. Вместо това Вашингтонци  позволиха на политици и реформатори, както алкохолици, така и неалкохолици,  да използват обществото за собствените си цели. Например по това време един от бурните политически проблеми бе премахването на робството. Скоро вашингтонските оратори яростно и публично се изказваха по този въпрос. Може би обществото щеше да преживее противоречията по премахването на робството, но то загуби всичките си шансове в момента, когато реши да промени навиците на пиене в Америка. Когато Вашингтонци започнаха яростно да отстояват позициите на въздържание, за няколко години напълно загубиха способността си да помагат на алкохолиците.
    "Анонимни Алкохолици" не подцениха поуката на Вашингтонци. Наблюдавайки последните отломки на това движение, ние, първите членове на АА, решихме да предпазваме нашето общество от участие в публични дискусии. Така бяха положени основите на традиция десета: "Анонимни Алкохолици не се произнасят по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не трябва да бъде въвличано в обществени дискусии".