ТРАДИЦИЯ ДЕВЕТА

        Когато девета традиция бе написана, тя гласеше, че "Анонимни Алкохолици" се нуждаят от "минимална организационна структура". През следващите години променихме вижданията си по този въпрос. Днес можем уверено да кажем, че "Анонимни Алкохолици" - АА като цяло - не трябва въобще да се организират. От друга страна, в привидно противоречие, създаваме специални съвети и комитети, които сами по себе си са организирани. Как тогава можем да имаме неорганизирано движение, което може и в действителност създава организация за обслужване на самото себе си? Спирайки се над тази загадка, хората казват: "Какво имат в предвид като казват, че нямат организация?"
       Е, добре, нека видим. Чувал ли е някой за нация, държава, политическа партия, дори за доброволно сдружение, които нямат правила за членство? Чувал ли е някой за общество, което да не командва по някакъв начин членовете си и да не изисква от тях да се подчиняват на определени правила и ограничения? Нали почти всяко общество по земята дава власт на част от членовете си, за да подчиняват другите и да наказват или прогонват провинилите се? Следователно всяка нация, всъщност всяка форма на общество, трябва да бъде форма на управление, осъществявано от човешки същества. Властта да се ръководи или управлява е същността на всяка една организация.
        И все пак обществото "Анонимни Алкохолици" е едно изключение. То не е изградено по този модел. Нито Общата конференция, нито Фондацията, нито ръководството дори и на най-скромната група не могат да издават каквито и да е директиви по отношение на член на АА, нито да го принуждават да ги следва, а камо ли да налагат някакви наказания. Опитвали сме много пъти, но резултатът винаги е бил пълен провал. Групите се опитваха да отстранят някои членове, но пропъдените се връщаха на сбирките и казваха: За нас това означава живот. Не можете да ни го отнемете". Комитетите инструктираха мнозина анонимни алкохолици да преустановят работата си с безнадеждните хроници, но им се отговаряше: Какво правя по дванадесета стъпка, си е моя лична работа. Кои сте вие, че да отсъждате?" Това не означава, че един член на АА няма да приеме съвет или някое предложение от по-опитните членове, но той определено няма да се подчинява на заповеди. Няма нищо по-непопулярно от някой ветеран, който отива на ново място и се опитва да показва на тамошната група как да организира работата си. Той и подобните нему "следящи с тревога съдбата на АА" се сблъскват с упорита съпротива или което е по-лошо, с подигравки.
      Може да ви се струва, че главната квартира на АА в Ню Йорк е изключение? Разбира се, хората там би трябвало да имат някаква власт. Но още преди много години както попечителите, така и персоналът откриха, че могат да отправят само препоръки, и при това много умерени. Дори трябваше да набележат няколко фрази, които все още се включват в половината от писмата, които те разпращат: "Разбира се, вие имате пълното право да постъпите в този случай както желаете. Но по-голямата част от опита на АА подсказва, че ..." . Това отношение не прилича на централно управление, нали? Ние си даваме сметка, че алкохолиците не могат да бъдат командвани - нито поотделно, нито колективно.
     В такъв момент чуваме как един свещеник възклицава: "Те превръщат неподчинението в добродетел!" Към него се присъединява психиатър, който казва: "Дръзки сополанковци! Няма да пораснат и да започнат да се съобразяват със законите на обществото!". Човекът на улицата казва: "Изобщо не ги разбирам. Сигурно не са в всичкия си". Всички тези наблюдатели пропускат обаче нещо уникално за "Анонимни Алкохолици". Ако всеки член на АА не направи всички възможно, за да спазва предлаганите Дванадесет стъпки за възстановяване, то той почти сигурно подписва собствената си смъртна присъда. Пиянството му и последващият пълен провал не са наказание, наложено от хора, имащи власт; те са резултат от личното му неподчинение на определени духовни принципи.
      Същата сериозна заплаха грози и самата група. Ако тя не се стреми да следва Дванадесетте традиции на АА, групата също така може да се провали и да загине. Затова ние от АА се подчиняваме на духовните принципи, първо, защото сме принудени, а в крайна сметка, защото обичаме начина на живот, до който това подчинение ни довежда. Голямото страдание и голямата любов са двете средства за постигане на дисциплина в АА; ние не се нуждаем от други.
    Сега е ясно, че никога не трябва да назначаваме комитети, които да ни ръководят, но също така е ясно, че винаги ще трябва да упълномощаваме хора, които да ни служат. Това е разликата между духа на авторитарната власт и духа на служенето, две концепции, които понякога са диаметрално противоположни. Именно в духа на служенето ние избираме неофициален комитет с постоянно подменящ се състав, междугрупов комитет за областта и Общата конференция на "Анонимни Алкохолици" за АА като цяло. Даже нашата Фондация, в миналото действаща като независим комитет, днес пряко се отчита пред нашето общество. Попечителите й се грижат за бързото и ефективно откликване на проблеми на АА по света.
     Така както, целта на всеки член на АА е да постигне личната си трезвеност, целта на нашите служби е да донесат трезвост на всички, които я желаят. Ако никой не върши ежедневната работа, ако телефонът звъни напразно, ако не отговаряме на писмата, тогава АА, както го познаваме, ще престане да съществува. Връзките ни с хората, които имат нужда от нашата помощ, ще бъдат прекъснати.
     АА трябва да работи, но в същото време трябва да избягва опасностите, свързани с големи богатства, престиж и укрепена власт, които задължително изкушават другите общества. Въпреки че,   девета традиция на пръв поглед се отнася до чисто практически неща, изпълнението й изгражда едно общество без организация, съществуващо само благодарение на духа на служенето - едно истинско братство.