Какво е да приема
март, 1962
Един от начините да съзрем значението на принципа на приемането, е да го поставим в контекста на толкова често повтаряната молитва на АА ”Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога да пломеня и мъдростта да съзирам разликата между едните и другите.”
Искаме от Вишата Сила милост, която ще ни позволява независимо от обстоятелствата да израстваме духовно. Тази молитва поставя акцента върху необходимостта от мъдрост, с помощта на която да можем да различим възможното от невъзможното.
Ще открием, че при опита ни да поставим в действие този принцип, ще излязат наяве твърде разнообразни страдания и проблеми от живота ни, които изискват различни нива на приемане. Ту ни трябва точната формула за приемането на днешния ден. Ту се нуждаем да приемем това, което може да се случи в утрешния. Или пък се налага да приемем дадена ситуация, която може би никога няма да се промени. Друг път ни трябва реалистично и вярно приемане на нашите най-тежки недостатъци, а и на околните. Недостатъци, за чието коригиране ще са необходими дълги години и които евентуално никога няма да бъдат поправени. Всички ние ще познаем неуспехи. С някой от тях ще се справим, а с други - не.Често ще срещаме несполуки, понякога случайни, понякога поради наша лична грешка, а понякога - поради несправедливостта или жестокостта на други хора.
По-голямата част от нас ще познаят финансов успех, който пък ще постави много трудния проблем за подходящата форма на приемането му. Ще има още и болест, и смърт.
Как да приемем всичко това?
Ще ни е доста полезно да анализираме неправилната употреба на думата „приемам”. Можем да изкривим нейния смисъл, за да оправдаем горе-долу всичките си видове недостатъци, нелепост и лудост. Например можем да „приемем” неуспеха като постоянна величина без никога да не намираме решения нито изход от това състояние. Можем да „приемем” материалния успех с надменност, като че ли идва изцяло и само от нас. Можем да „приемем” болестта и смъртта като очевидно доказателство за враждебността на вселената и НЕ-съществуването на Бог.
Ние от АА, сме свикнали да деформираме точно така значението на думата „приемане”. Важно е да си припомняме постоянно, че използваме тези деформации чисто и просто, за да си намираме извинения. Ние сме или бяхме световни шампиони в тази игра на губещи. Ето защо сме толкова привързани към нашата молитва за Смирение. Тя осветява по нов начин нашия живот. Дава ни нова светлина в живота, която ни разрешава да се освободим от старият си (почти смъртоносен) навик на самозалъгване. В светлината на тази молитва ние констатираме, че едно поражение, прието добре, не означава задължително и безусловно провал. Знаем вече, че не е необходимо да избягваме или да се опитваме да управляваме и побеждаваме неволята, засилвайки се напред като булдозери. Такива реакции само карат препятствията да изникват пред нас по-бързо, отколкото можем да ги събаряме.
Влизайки в АА, ние наследяваме един много по-различен опит от нашия. Нашият нов начин да оставаме трезви се базира буквално на следното предложение: „Ние самите сме нищо. Бащата е този, който прави всичко.” Тези идеи са ясно изразени в Първа и Втора стъпки на нашата Програма за възстановяване: „Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем.”, „Повярвахме, че Сила, по-висша от нас може да ни върне здравия разум.”
Ние не можехме да победим алкохола със средствата, които ни оставаха и затова трябваше да приемем, че зависим от сила, по-висша от нас (пък била тя и нашата група на АА), за да изпълним тази задача - досега непостижима. Щом бяхме напълно готови да приемем тези факти, ние започнахме да се освобождаваме от обсебващата идея за пиене. Приемането на тези две обстоятелства изискваха големи усилия за по-голямата част от нас. Трябваше да сложим настрана нашата удобна философия на самозадоволяване. Не беше и нашата воля от миналото, която ни помагаше. Бяхме склонни да приемем тази нова действителност на живота - нито да я избягваме, нито да се борим, но да я приемем. Направихме това и бяхме освободени. Нямаше непоправими катастрофи, провали.
Този вид приемане и вяра може да доведе до абсолютно въздържание. Обикновено така се получава. И това е добре, защото иначе ние не можем да живеем. Когато обаче, приложим същото поведение и отношение към нашите емоционални проблеми, резултатите могат да бъдат само относителни. Никой човек не може например, да се освободи напълно от страха, гнева, честолюбието и гордостта. Ето защо, ние никога, докато ни има на този свят, няма да постигнем пълното смирение или съвършената любов. За по-голямата част от нашите проблеми ще трябва да се задоволим с постепенен напредък, който понякога е белязан и от болезнени неуспехи. Това означава, че ще трябва да сложим настрана нашата стара склонност за „всичко или нищо”. Следователно главната ни задача е да приемем нашето сегашно положение, такова, каквото е, да се приемем такива, каквито сме и да приемем околните такива, каквито са. Без този смирен и реалистичен подход, никакъв истински напредък не може да се предвещае.
Ще се връщаме много пъти на тази стартова линия и това никак няма да ни ласкае. Можем да повтаряме всеки ден от живота си това полезно упражнение. На всяка цена трябва да избегнем превръщането на тези ефикасни анализи на нашият живот в измислени извинения за апатия и пораженчество. Такова самосъзнание ще стане солидна основа за едно по-добро емоционално здраве и съответно за нашето духовно израстване. На мен това изглежда ми се случи.
Упражнявах и друго. Опитах се да направя цялостна инвентаризация на всички добрини, които съм получил, след което се постарах да приема многобройните духовни и материални подаръци. Потърсих поведение на благодарност в радост. Една такава благодарност, постоянно утвърждавана и медитирана, ще успее да ме освободи от естествената ми склонност да приветствам сам себе си за постигнатите успехи, които са ми били дадени, за да ги осъществя в някои области на живота си. Старая се да се вкопча в убеждението, че сърце, изпълнено с благодарност, не може да бъде изпълнено със суета. Сърце, преливащо от признателност, може да даде живот на една алтруистична обич - без съмнение най-красивата емоция, която съществува.
В периодите на най големи трудности, постоянното приемане с признателност на получените добрини и блага може да ми предостави малко от това спокойствие, за което се говори в нашата молитва.
Когато напрежението стане твърде силно, удължавам ежедневните си разходки и си повтарям бавно Молитвата на Спокойствието, следвайки ритъма на стъпките си и на дишането си. Когато чувствам, че болката ми идва отчасти от другите, гледам да си кажа: „Господи, дай ми спокойствието да обичам в тях това, което е добро и да не се страхувам от лошата им страна.” Този прост метод на облекчение чрез повтаряне, подхващан понякога в продължение на дни, ми връща почти винаги надеждата и приемливото емоционално равновесие.
Още една полезна стъпка - решително да утвърждаваме, че болката може да ни донесе разбиране. В действителност болката е един от нашите най добри учители.
Аз все още мисля, че болката и страданието са трудни за приемане, но въпреки това, когато ги изпитвам днес – те са много по спокойни. Това е достижимо за тези, които са подобрили и обогатили духовния си живот. Успявам, въпреки всичко, с цената на малко усилия, да благодаря на Господ за тези изпитания. За тази цел внимателно анализирам уроците, дадени ми от преодолените страдания и донесли ми благата, на които се радвам сега.
Ако старателно концентрирам вниманието си, мога да си припомня как страданията на алкохолизма и мъките, причинени от противоречието, негодуванието и честолюбието, често ме караха да намирам Божията милост и една нова свобода. По време на разходката си повтарям и други фрази: „Болката е началото на напредъка.”, „Няма нищо, от което да се страхуваш.” , „И това ще мине.”, „Мога да се възползвам от това преживяване”.
Тези малки фрагменти от молитви ми носят много повече от успокоение. Те ми позволяват да не изгубя от поглед истинското значение на приемането.Те елиминират обсебващата ми склонност към виновност, депресия, недоволство и надменност. Понякога ми дават смелостта да променя нещата, които мога да променя и мъдростта да ги разпозная.
Препоръчвам пламенно тези могъщи упражнения за приемане на хората, които никога не са ги опитвали. Следващият път, когато те бъдат подложени на силно напрежение, могат да опитат. А защо не и при всякакви обстоятелства?!
|
