АКО ЖИВЕЕХ на отсрещната страна на улицата и виждах как храбро, но и безнадеждно се бориш с болестта си, ако разговарях с теб понякога, когато не успяваше да избегнеш срещата ни, тогава не бих посмяла да ти кажа това, което искам да ти кажа сега. Ти не би ми позволила, защото щеше да се страхуваш от мен. Щеше да решиш, че участваме в световния заговор срещу теб. Би ме намразила, защото подозирам твоята тайна агония.
Ако се погледнехме в очите, нямаше да мога да намеря начин да ти кажа, че ми харесва как изглеждаш. Не бих могла да ти призная, че не намирам в тебе нищо, за което да те презирам, да ти се присмивам или поучавам. Защото ти не би ми позволила да говоря за пагубната ти болест. И двете щяхме да се преструваме, че тя не съществува.
Ето защо се налага да ти пиша. Пиша ти писмо и го слагам на тайно място, където ще го намериш и прочетеш скришно от семейството си.
Ще започна с това, което ни свързва. И двете знаем, че дълбоко в себе си ти си притеснена до смърт от пиенето си.
Ти може да си на всякаква възраст – студентка, млада майка, специалистка, почитана в професията си, съпруга на най-видния мъж в града, строга баба. Може би си общителен човек – душата на всяка компания или един изплашен, комплексиран, малък човек, който трябва да почерпи кураж от бутилката преди да предприеме нещо, колкото и просто то да изглежда на околните.
Може би пиеш от месеци или години. Ако някой те нарече "алкохолик”, ти би се ужасила, отричайки го категорично, колебаейки се същевременно дали не си един от тях. Аз ще ти отговоря: " Ако ти не можеш да контролираш пиенето си, ако в момента пиеш повече, отколкото би желала да признаеш, шансовете са че си.” Когато споменавам думата "алкохолик” аз имам предвид човек, сполетян от болест. Тя се развива прогресиращо като постепенно стеснява светогледа на заболелия до състояние, когато нищо друго, освен алкохола, не е желано и реално.
Тъй като си жена, вероятно животът ти, обвързан с алкохола, е дълбоко прикрит като си сторила всичко, за да го скриеш от всеки и дори от себе си. И може би си успяла. Може би все още никой не знае, че въобще пиеш. Защото не си позволяваш да пиеш дори един коктейл на публично място, знаейки, че първата чашка е камъчето, което ще преобърне колата надолу в пропастта. Или може би пиеш в стаята си и аз сега те следвам с тези редове там, където имаш намерение да извадиш бутилката, скрита под бельото или в безобидна кутия за шапки на най-горния рафт. Твоето семейство може би все още не подозира причината за честите ти тревоги.
А МОЖЕ БИ СИ ЕДНА от онези сенки, които живеят в здрача на хотелските барове! Може би си черната овца на градчето или пък най-скандализиращата личност. Семейството ти вече се е отказало да те прикрива, а децата ти да се извиняват заради теб. Или да приемем, че дори си загубила семейството си заради своята безпомощност пред алкохола.
Но на който и стадий по отношение на алкохола да се намираш в този момент, за теб има надежда. Ти не трябва да носиш клеймото на вината и срама. Не заслужаваш наставничествата и огорчителните обвинения, с които всички те обсипваха: "Ако ни обичаше, щеше да спреш.” "Само за себе си мислиш и за никой друг.” "Засрами се от себе си – ти, с твоето образование и възможности.” Ти не си егоистично чудовище без морал. Всъщност ти си точно обратното – ЕДНА БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНА ЖЕНА.
Веднъж разбереш ли това, следващият факт, който трябва да приемеш е, че не носиш никаква вина. Когато признаеш, че си алкохолик, ти не заслужаваш повече да бъдеш обвинявана и наказвана (отвъд нечовешкото наказание, което си си самоналагала). Просто трябва да проумееш, че си един болен човек. Твоята болест е опасна. Тя може да разруши всичко, до което се докосне. Ако не бъде овладяна, тя може да разруши ума и тялото на своята жертва. Но вината, която носиш не би могла да бъде по-голяма от тази, ако страдаше от сенна хрема или диабет. Алкохолът е отрова за тебе, ако си алкохолик.
Но ти не си сама в това неописуемо мъчение – алкохолизма. Има стотици хиляди жени като тебе, едни в по-ранен, други - в по-късен стадий на разруха. От 65 млн. население, употребяващо алкохол в САЩ, повече от 4 млн. имат пиенето като проблем. Приема се, че около 650 хил. от тях са жени. (данните са от 1954 г., когато е писано това писмо – бел. ред.)
Да се направи прецизна статистика е трудно, тъй като жените, особено тези, които са домакини, умеят да прикриват състоянието си по-добре от мъжете…Поне за известен период от време. Но жената алкохолик страда по-силно от мъжа. Нейната психика и организъм са по-сложни и по-чувствителни. Тя не е в състояние да понесе с лекота омразата към себе си и твърде осезателно чувства позора, с който едно непросветено общество все още заклеймява алкохолизма. Сигурна съм, че няма смисъл да ти напомням това. С цялото си сърце желая това да би било просто една интересна хипотеза за теб, но зная, че не е.
Предизвикателното поведение, което обгръща мъжете алкохолици, става част от поведението на жените едва тогава, когато убият своето истинско "аз” в болните си тела. Чувала съм много жени да казват: "Аз бях напълно мъртва отвътре. Нищо не можеше да ме трогне и да ми повлияе.”
За повечето жени е трудно да признаят, дори пред себе си, че са алкохолици. И все пак, това признание е първата стъпка към трезвеността и разумния живот. Ако все още не си направила тази първа крачка, нека ти помогна да я направиш днес. Признаваш ли, че вътрешната паника и разруха на организма ти са симптоми на алкохолизма, то ти си готова за помощ.
Моята цел в това писмо е да ти кажа, че въпреки пагубната болест, ти можеш отново да се присъединиш към "човешката раса” и да заживееш един доста нормален живот. Всъщност ще откриеш, че той е много по-щастлив от този на обикновените хора. Ти не би се върнала към предишния начин на живот тогава, когато алкохолизмът все още не бе сложил ръка върху теб. Той, сигурна съм, не бе достатъчно добър за теб. Ти се опита да избегнеш безпокойствието и отчаянието си, удавяйки ги в алкохол. Животът, за който ще ти разкажа е част от едно голямо преживяване и ти можеш да намериш своя ПЪТ и да бъдеш такава, каквато Бог би желал да бъдеш, когато те е създавал.
Пишейки ти, имам предвид движението "Анонимни алкохолици”. Под негово влияние около четвърт милион отчаяни и сломени хора са престанали да пият, променяйки коренно начина си на живот. (Данните са от 1954 г. През 1991 г. установеното членство възлиза на повече от 2 млн. души, от които една трета са жени – бел. ред.)
Ако си достатъчно благоразположена и не така самолюбива, за да се довериш на АА, те не само ще направят днешната ти чаша завинаги последна, но и ще разкрият пред теб един нов път, неописуемо добър и полезен за всеки, който тръгне по него.
За обикновените хора начинът, по който АА действа е неразбираем и всъщност никой не може да го обясни интелектуално. Но съществуват многобройни насложили се доказателства затова. Ако признаеш, че си безпомощна пред алкохола, ако искрено желаеш помощ, то ти предоставяш живота си в ръцете на сила, по-висша от теб. На едно повърхностно ниво това би било от малко значение. Но на дълбокото емоционално ниво, където възниква това желание (с молба, подкрепена от цялото предхождащо я страдание), се освобождава най-голямата енергия, която едно човешко същество може да почувства. Присъствието на тази осезаема сила е по-силно от алкохола, който до този момент е бил първостепенен копнеж, подтискайки любовта към семейството, самоуважението и самосъхранението. Членовете на АА не разискват охотно това огромно преживяване. Но и не е необходимо да се говори за него. Резултатите са извън всякакво съмнение. Никой не знае за начина на действието й, но тя ДЕЙСТВА.
Нека поговорим малко за теб. И на първо място за това как ти се превърна в алкохолик. Просто така от инат или безчестие, разбира се. Медицината и психиатрията са установили, че много хора прекаляват с пиенето по емоционални причини. Познавам две жени, които станаха алкохолици, защото загубиха децата си и много други…..защото ги напуснаха съпрузите им. По-голяма част от алкохолиците са идеалисти, стремящи се към съвършенство. Те желаят да постигнат чудеса в живота си. Когато не успяват да живеят според идеалите си, те не могат да понесат разочарованието в себе си.
Противно на това, което обикновено другите мислят, алкохолиците притежават великолепно съзнание. Те вземат всичко много навътре и затова не са в състояние да понесат стреса и напрежението от тревогата. Когато едно непреклонно съзнание се сблъска с персистираща неспособност да се понесе агонията от тревогата, тогава се отваря широко вратата за поемане на свръхдоза алкохол. Емоционалните конфликти у вас, свръхчувствителните хора, достигат до такава степен, че търсите бягство, граничещо с пълно унищожение. У някои алкохолици чувството за малоценност, зародило се в детските им години, изгражда компенсаторен механизъм, който води до егоизъм, ненаситен за похвали и успехи и никога незадоволяващ се с това, което му се предлага. При жените тяхното тлъсто его изисква ласкателства, отдване и в някои случаи продължителен романс. Разочарована в своите прекомерни стремежи към идеалното, една изплашена жена е склонна да вярва в илюзорните обещания на алкохола – този бездушен измамник.
Когато такива крайни емоционални напрежения се съчетаят с физическа свръхчувствителност, алкохолната разруха става неизбежна. Хората пият, защото са нещастни и са нещастни, защото пият – порочната спирала се извива докато човек не може да разпознае причината от следствието.
Обратният път от това бездънно страдание трябва да включва лечение – както на емоционалната мания, така и на физическото заболяване. Психиатрията и медицината са работили съвместно върху хиляди случаи и в някои са постигнали успех. Но трайните резултати са отчайващо малко. Алкохоликът е "костеливият орех” на медицинската професия. Често лекарят си дава сметка, че изтощеното, самоубиващото се тяло, което той възстановява, ще се върне отново при него само след няколко месеца в същото, а понякога и в по-тежко състояние.
ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ от работата на АА от друга страна са учудващо високи. В някои случаи е фантастично лесно. Алкохолици, в края на своите сили, се обръщат към АА за помощ и от този ден нататък не посягат към чашата. В други случаи те се залавят за програмата периодически в продължение на месеци.
Аз познавам една млада жена, която се опитваше в продължение на три години да постигне целта си. Дори членовете на АА, които работеха заедно с нея, загубиха вяра във възможностите й. Но тя упорито вярваше, че в крайна сметка ще успее. Миналата седмица отидох на третия й трезв рожден ден и я видях да духа свещичките върху тортата си.
Тя бе неузнаваема. Не можех да позная в нея човека, който така безнадеждно се бореше през дългите години на тъмнина. Когато за първи път чу за АА, тя пиеше от осем години (откакто бе навършила 19 години).
Семейството й се бе отказало от нея, защото я виждаха да пропада все повече и повече, преминавайки отвъд предела на техните възможности за помощ. На 27-годишна възраст тя изглеждаше като 40-годишна – дебела, немарлива и сантиментална. Бе почти невъзможно да погледнеш към високата, слаба девойка в спретната бяла рокля, която духаше свещичките и да повярваш, че тя може да има някаква връзка с раздърпаната дебелана, чиято последна глътка беше преди три години. По-късно тя се омъжи за един прекрасен състоятелен мъж, който напълно добре я разбра и основателно й се възхищава. Те твърдят, че сватбата им е награда и трябва да призная, че изглежда точно така.
Едно от чудесата на АА е, че то те трансформира не само физически, но и емоционално, духовно. Плътта и косата изглеждат преобразени. Жени, запуснали телата си от немърливост и злоупотреба оценяват новия си външен вид и както една от тях се изрази: "Като че ли Бог ми направи нов портрет.”
Не бе просто от самоцелно желание когато споменах, че животът на членовете на АА е по-щастлив от този на обикновените хора. От всички хора, които съм срещала по земята, тези, които са се спасили от мрачните ужаси на алкохолизма, са най-лъчезарните. Сега те не са безучастни и отегчени както преди, когато пиеха. Всичко у тях се пробуди и животът им отново придоби стойност. Не ти ли се струва невероятно в този момент, че е възможно някога да бъдеш така очебийно щастлива без нищо за пиене. Ти ще откриеш, че думата ЩАСТЛИВ има и други значения. Наближавайки мястото, където се събират членовете на АА, най-често чуваш сърдечен смях. Такъв звучен смях може да дойде сам от хора, които са се срещали лице в лице с разрушението и катастрофата и то неведнъж, а години наред и сега са свободни и не изпитват страх. Казано накратко, смях на хора, които държат Божията ръка и се чувстват в безопасност.
Това стои в основата на ДВИЖЕНИЕТО НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ. Един факт, почти неправдоподобен за свят, който винаги се е страхувал да очаква много от Бог във всекидневния живот. Единственият фактор, който определя дали ще живееш трезва или не, споделят членовете на АА, е твоето наистина ИСКРЕНО ЖЕЛАНИЕ. Желание да признаеш, че си безсилна пред алкохола и живота ти е станал неуправляем. Желание да подчиниш волята и живота си на Бог така, както Го разбираш. Във всеки случай това не е лекомислено желание. То не се постига докато не разбереш, че си прекрачила и последния праг на безпомощността. Това е точката, в която "човешкият предел граничи с Божията възможност”.
Този бездънен вик за помощ е толкова силен, че понякога и ти самата не го осъзнаваш като молитва. Докато не получиш отговор.
НЕКА ТИ РАЗКАЖА, как една моя приятелка откри АА. Ще я нарека Нора, защото това не е нейното име. АА предоставя право на абсолютна анонимност и човек не бива да се колебае дали да се довери.
Нора беше едно нещастно дете в един нещастен дом. В живота малко неща се бяха оказали добри за нея и тя не вярваше, че някога ще й потръгне. Когато порасна, нещастията следваха едно след друго и тя се опитваше да ги избегне като пиеше. Първото хубаво нещо, което й се случи, беше любовта между нея и съпруга й. Но скоро след женитбата тя разбра, че е алкохолик. Преди това смяташе, че пие, защото е нещастна, а сега дори когато беше щастлива, тя откри, че не е в състояние да се откаже от пиенето. Тя правеше всичко възможно, за да попречи на съпруга си да разбере истината. Но силното й желание да пие бе така неудържимо, че веднага след като той потегляше за работа сутринта, тя отпиваше няколко глътки (алкохолиците пият по-бързо от другите хора). Обикновено лежеше в леглото почти през целия ден и се самоненавиждаше. Когато почувстваше, че от силното главоболие главата й щеше да се разцепи, тя слагаше торбичка с лед върху челото си, която смъкваше върху бузата си при идването на съпруга й, като симулираше зъбобол.
Постепенно разбира се, той откри истината. Започна да я моли да не се докосва до алкохол и тя на драго сърце се съгласяваше. Но, останала сама, тя нямаше воля да се съпротивлява. Викаха лекари, но нищо не се получаваше. Посещаваше сеанси в различни санаториуми, но безуспешно.
Нора ми разказа за този период от живота си преди няколко вечери, когато пътувахме с колата й за сбирка на АА в областния затвор. Тя призна: " Никога не съм попадала в затвор, но зная всичко за затворите със строг режим. Решетките на затвора са в мозъка на алкохолика. Той съществува зад тези решетки като в единична килия.”
Това мизерно състояние продължи с години, без искра надежда докато един ден както шофирала, попаднала в катастрофа. Лекарите съобщили на съпруга й, че ще умре. Оцеляла като по чудо, но това й се струвало още едно доказателство за трагично лошия й късмет, защото й било дотегнало да живее. По пътя към дома, съпругът й казал, че ще я настани за постоянно в лечебно заведение за доброто и двамата. Тя заявила, че ще отиде доброволно, защото все още го обичала твърде много, за да го убива бавно, част по част.
Вкъщи я сложили веднага на легло и тя спомена, че за първи път в живота си заплакала в душата си, обръщайки се към Бог: "Ако Ти можеш да ме чуеш, помогни ми!”, било всичко, което казала, след което заспала. Когато се събудила помолила съпруга си да повика лекар. Той попитал: "Кой лекар, скъпа?” Много лекари се бяха появявали и изчезвали в объркания й живот. Тя изрекла първото дошло й на ум име на доктор, когото не била виждала от години.
След половин час той стоял до леглото й. Преди години неуспехът му с нейния случай го накарал да се поинтересува от движението "Анонимни Алкохолици”. Позвънил на местния адрес на АА и преди да е изтекъл и един час, в къщата на Нора пристигнала една жена. От този момент Нора не е пийнала и една глътка алкохол.
Тя е убедена, че от момента, в който е изрекла тъй простичката си молитва, е получила отговор и оттогава нито за миг не се е усъмнила, че това е причината за оздравяването й. Сега тя е една нежна и красива жена, изпълнена с щастие и свобода. Страхът, комплексите за малоценност и суеверието, че е белязана от съдбата с "лош късмет”, са изчезнали напълно. Животът й е деен и интересен. Но тя никога, дори и за миг не забравя, че е подчинила себе си и съществуването си на Божията воля. Тя знае, че е неизлечимо болен алкохолик и дори и една чашка ще я потопи отново в тъмнината. Всяка вечер, сподели Нора, преди сън си казвам: "Благодаря Ти, господи, че ме запази трезва и днес.”
За да ти опиша колко силна е свръхчувствителността към алкохола у някои алкохолици, бих желала да ти разкажа историята за една възрастна жена, нека я наречем Джейн, която за първи път изпи чаша алкохол на 59 години. Това се случи при игра на бридж на едно събиране с нови съседи. Другите пийнали по чашка-две пунш, но на Джейн пиенето като че все не й стигало. Преди края на сбирката домакинята забъркала още няколко коктейла, защото било много забавно да се види как една праволинейна дама на средна възраст внезапно пощурява от пиене. И докато съпругът й Джим дошъл да я вземе, тя била дотегнала на всички с веселието си.
Джим я закарал вкъщи и я сложил в леглото, а тя моментално заспала. Но заспивайки казала: "Джим, изпуснали сме най-хубавото в живота. Утре ще ти забъркам няколко хубави коктейла.” На следващата сутрин Джейн самоуверено влязла в магазина и купила бутилка уиски. Възнамерявала да глътне като лекарство една чашка, а с останалото да направи коктейли, за да покаже на Джим какво са пропуснали. Но първата глътка накарала Джейн да изпие цялата бутилка. Тя беше напълно завършен алкохолик, имащ необходимост само от една капка, за да се пропие.
От този ден нататък тя се превърнала в един проблематичен, вън от всякакъв контрол пияница. В началото изглеждало ужасно забавно, че това могло да се случи на такава домошарка като нея. Но още преди да беше изтекъл и един месец и двамата с Джим разбрали, че се намира в истинска опасност. Синовете й не можели да повярват на онова, което ставало. То изглеждало толкова нереално. Но по въпроса за нейния алкохолизъм нямало и съмнение, защото нищо не било по-важно за нея от дневната бутилка. Свещеникът й чел молитва, снахите държали внучетата извън погледа й, лекарят й предписал антабус (алкохолен антидот). Но то едва не я убило, защото въпреки противопоказанията, непосредствено след приемане на лекарството тя пиела и алкохол.
Последвали 6 ужасни години. Когато не успявала да намери пари, тя просела по улицата. Продала дрехите си. Крадяла от съпруга си и дори си намерила работа като чистачка в едно барче – срещу пиене. В деня, когато била арестувана от полицията за пиянство и неспазване на реда, тя достигнала до дъното на падението. След това сама отишла на една сбирка на АА. Оттук започнал и обратният път.
Една такава сбирка е огромно преживяване за всеки, дори за човек, който подобно на мен не е алкохолик. На първо място ти неочаквано откриваш, че това не е официално събитие. Присъстващите са олицетворение на един вид напречен срез на обществото и с изключение на тези, които са дошли за първи път, всеки се смее и разговаря. Отличителен белег на групата е, че членовете й са необикновено любезни и привързани един към друг. Като че ли всичката срамежливост и неискреност са били заличени, действията на хората са спонтанни, зараждащи се в самите тях, а не диктувани от предпазливата им външност.
Членовете на АА казват, че точно на такива сбирки са се почувствали за първи път като "у дома” в живота си. Това е разбираемо. Тук никой не критикува, обвинява, възмущава или се шокира от нещо. Съществува пълно разбирателство, защото всеки присъстващ е минал през Чистилището. Тук са събрани хора, които не можеш да заблудиш с алибита, хитрини и измами, които един алкохолик винаги има под ръка в изобилие. На тях са им известни абсолютно всички номера и те охотно ще ти го заявят. Истинско облекчение е да бъдеш сред такива хора след като години наред си живяла в лабиринт от лъжи и увъртания. Това е така вълнуващо, като че ли си открила една нова раса, лишена от низост и лъжлива гордост. Сякаш се намираш в уютна стая, пълна с хора, които в един момент се оказва, че са самата ти, но под различни маски. Знаеш, че можеш да им се довериш и те да те приемат такава, каквато си – добра или лоша, без да те винят или опозоряват.
ВСЯКА СБИРКА се провежда по един определен начин. В Калифорния например нещата изглеждат горе-долу така:
От книгата "Анонимни Алкохолици” (или както те си я наричат Голямата книга) се прочита главата "Как действа програмата”. Един от участниците доброволно се съгласява да е водещ на сбирката. Водещият може да започне така:”Добър вечер! Аз съм еди кой си (сам решава дали да назове истинското си име или измислено) и съм алкохолик (или зависим от алкохола, ако думата "алкохолик” му е твърде силна). След като разкаже част от историята на алкохолизма си, той представя избрани от него хора, които да разкажат за себе си. Всеки от изказващите се, мъж или жена, разказва за това какъв е бил, какъв е сега и как се е осъществил преходът между тези две състояния. Те споделят всичко, напълно откровено, а често и с много хумор. Алкохолик, присъстващ за първи път, често е изпълнен с облекчение щом чуе ужасите, цял живот разказвани от него със самоуспокояващ шепот, сега да се изричат с прости думи и със смях. Всякакви задръжки и самопорицания, прекомерно болезнени, за да бъдат признати, се сгромолясват като восъчна стена под въздействието на тази доста проста терапия.
Ако попиташ членовете на АА как могат да се надсмиват и подиграват на своите собствени страдания, те отговарят: "Е, виждаш ли, всичко това се е случило с моя най-голям враг. Не с мен, разбира се.” Това е възможно най-здравословния начин за разделяне с миналото, което една терапия е успяла да постигне. Миналото бе поредица от махмурлук. Отивайки си, то го отнася със себе си, без да оставя и следа от него.
В края на сбирката настъпва момент на молитвата за спокойствие. Всички стават, хващат се за ръце и я повтарят тихичко в синхрон. Следват кафе и кейк и един час, прекаран в приятелски разговор.
В обществения си живот много от алкохолиците са претърпели провал, а АА им предоставя отново една удобна и лека възможност да установят приятелски връзки. Провеждат се ежедневни сбирки (в повечето големи градове има както дневни, така и вечерни). Обикновено присъстват малко повече мъже отколкото жени. Съществуват и закрити сбирки само за мъже, които се чувстват по-свободно, когато няма жени, както и женски групи, някои от които се събират или сутрин или следобед.
Освен определените за сбирки места, в много градове се учредяват клубове, където група приятели могат да хапнат заедно, да изиграят партия бридж, да прочетат списание или просто да поговорят (любимо занимание на много алкохолици след дългите години на заобиколен живот). Всъщност алкохолиците са общителни хора, които дълбоко са се самонаранили, разтрогвайки взаимоотношенията си с хората. Сега те се връщат с безкрайна прямота към едни взаимоотношения, основани на доверие.
АЛКОХОЛИЗМЪТ е неизлечима болест. Веднъж заболял от нея, човек не може да се върне никога към пиенето в компания от приятели. Свръхчувствителността към алкохола остава за цял живот, но АА е това, което ти помага да преодолееш страха от зависимостта. Не е необходимо да се криеш от алкохола или да избягваш нормално пиещите. Трябва да внимаваш да не изпиеш първата чашка – винаги, докато си жив. Членовете на АА казват на шега: " Ако не посегнеш към първата чашка, няма да посегнеш и към никоя друга”. Това може да се прилага към всеки ден поотделно.
Всички в движението стоят близо до Бог и чрез тази близост многобройните проблеми, които някога са раздирали всяка частица от живота им, най-сетне са започнали да се разрешават, като възстановяването продължава почти без усилия.
Ако си прочела писмото ми дотук, моя непозната приятелко, трябва да си разбрала, че не те укорявам за нищо. А и любовта, която изпитвам към теб, е хилядократно по-голяма…Всичко, което е необходимо да сториш, е да протегнеш ръка и докоснеш тази любов, защото тя чака, за да заработи за теб.
В този момент помощта е не по-далеч от телефонната слушалка. Номерът е в телефонния указател – погледни на А – Анонимни Алкохолици. Помоли да изпратят някоя жена. Не е необходимо да казваш на никого за тази своя постъпка. Когато жената пристигне, не е необходимо да и разказваш много. Тя знае всичко за теб – повече отколкото ти самата знаеш за себе си. Защото тя е минала през всяка стъпка от пътя, който ти си извървяла и дори малко повече. И сега води един трезвен и полезен живот, който никога не си е представяла възможен.
Ако намериш това, което търсиш, може би ще ми пишеш и разкажеш. Или по-добре намери друга жена, която се нуждае от същото и й го разкажи.
И нека бог те благослови в този миг!
Маргарет Лий Ранбек
Авторските права на английския текст
на това произведение принадлежат на AA Grapevine, Inc 2002
Оригиналният текст е на собственика на сайта: http://www.aa.org/
|
