Как членовете на АА си сътрудничат
с професионалистите
Авторските права върху
английският текст на това
произведение принадлежат
на @ A.A.W.S.,Inc.
КАК ЧЛЕНОВЕТЕ НА АА СИ СЪТРУДНИЧАТ С
ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ
(сътрудничество, но не
присъединяване)
СЛУЖЕНЕ
Съдържание стр.
Някои от основните идеи относно сътрудничеството, 3
които е показал опитът на АА
Как са осъществявали сътрудничеството основателите
на АА Бил У. и д-р Боб, както и първите членове на АА 7
Някои въпроси и отговори относно сътрудничеството,
основани на най-често ставащите случаи на недоразбиране 8
Комитетите по сътрудничество с професионалните
общности 17
Някои от основните идеи относно сътрудничеството, които е показал опитът на АА
Картината с алкохолизма в много страни бързо се променя. И дори в самото АА тя се променя постоянно.
Например, някои от първите членове на АА са били принудени да играят ролята на лекари-любители за алкохолиците в детокса, защото никой друг, който да се заеме с това, не е имало. Някои от членовете на АА са предоставяли храна, кръв и ..... на нямащите пияници.
Днес тази практика в АА фактически е изчезнала. Множество професионални работници осигуряват алкохолиците с такива услуги, които не предоставят,а обезпечават. Брошурата "Кратък пътеводител за АА" и листовката "Запознайте се: АА" съобщават за това какво прави и какво не прави АА.
В днешно време комитетите по сътрудничество с професионалните структури са натрупали маса опит по сътрудниечството с професионалите относно начините, които съхраняват буквата и духа на Дванадесетте Традиции на АА. По-долу се привеждат наблюдения, основани на този опит.
1. Невъзможно е да се установят от по-рано каквито и да било точни и очевидни правила за всички случаи на живота, за това къде трябва да бъде прокарана линията, отделяща сътрудничеството от присъединяването.
Обстоятелствата се променят от случай на случай и във времето. Затова е добре всичко да се преценява във всеки конкретен случай и за това помага да запознаем с вече утвърдения опит на АА.
В тази брошура се привеждат основните идеи, използващи в голямата си част опита на АА, формулиран в Дванадесетте Традиции.
Подробни най-добри разяснения за тези идеи вие можете да намерите в първоизточниците - книгите "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции" и "АА в зряла възраст".
2. АА с никой не си съперничи
Нашата способност да помагаме на другите алкохолици НЕ е основана на научни или професионални изследвания. Като членове на АА ние сме ограничени в предаването на нашите придобити от други хора страдания на алкохолика и за неговото възстановяване.
Членовете на АА притежават една уникална квалификация, за да оказват помощ на онези, които имат проблеми с употребата на алкохол и това, разбира се, е нашият личен опит. Ние сме били там. Но като допълнение към нашата специфична дейност в АА по съвместното използване на нашия опит, ние можем също така и да си сътрудничим с останалите, които имат работа с алкохолизма дотогава, докато се ръководим от нашите Дванадесет Традиции.
Традициите на АА за самоиздръжката, непрофесионализма, избягването на споровете и неприсъединяването също така предполагат, че членовете на АА не критикуват, не устройват гонения и не възпрепятстват всякакви други усилия за оказаване помощ на алкохолиците.
Най-добре от всичко членовете на АА могат да помогнат като просто отново споделят нашия собствен личен опит, а не да раздават оценки.
3. Структурите извън АА и професионалните работници съвършено не са длъжни да спазват Традициите на АА.
Прякото предназначение на Традициите е да служат като препоръки само за АА.
Но, ако има възможност да бъдат запознати съответните организации или професионални работници с Традициите на АА, това помага да се сътрудничи с тях много по-ефективно.
4. Членовете на АА, които са и професионални работници, всеки път ясно трябва да дават да се разбере в какво качество действат или говорят.
Сред членовете на АА има мъже и жени, които са дипломирани психиатри и лекари с друга специализация, представители на духовенството, юристи, социални работници, сътрудници на изправителните учреждения, медсестри, педагози, съветници, комунални работници, чиновници, администратори, консултанти по въпросите на трудоустрояването и т.н.
Много от тях - покрай персоналното си членство в АА, участват в програми извън АА, касаещи проблемите на алкохолизма. Техните професионални или длъжностни навици и оказваните услуги по никакъв начин не се свързани с членството им в АА. На тях им плащат за изпълнение на професиовалните или длъжностните задължения, а не за това, което правят, за да останат трезви в АА. Това не винаги се разбира от нашите приятели в АА или техните колеги по работа, които не са членове на АА.
Затова е много важно такива членове на АА винаги да разясняват разликата между работата си и това, което правят като членове на АА.
"Препоръките на АА за членове, заети в областта на алкохолизма" и разделът от Осма Традиция от книгата "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции" помагат както на самите членове, така и на останалите от нас непосредствено да се ориентират относно разликите между ролята на професионалистите и ролята на АА.
5. Членовете на АА могат да бъдат също и добри доброволци в програмите извън АА дотогава, докато на всички е ясно, че не представляват АА.
Много членове на АА - както обикновени хора, така и професионалисти доброволно помагат на алкохолиците извън АА, участвайки в многобройни програми в областта на алкохолизма. Но ние правим това като частни граждани, които се вълнуват от проблемите на здравето и алкохолизма, а НЕ като членове на АА и НЕ като представители на каквито и да било структури на АА или на АА като цяло.
За постигането на най-добри резултати в сътрудничеството в обществените мероприятия ние сме длъжни всячески да избягваме структурно или формално присъединяване на АА към всякакви странични програми или учреждения, клкото и ценни да са те.
6. Ние не можем да ограничаваме правата на всеки потенциален член на АА даже ако той/тя идват при нас по принуда от работодател, съд или всякакво друго учреждение.
Макар силата на нашата Програма да се заключава в доброволния характер на членството в АА, отначало много от нас са посещавали сбирките, защото някой ни е принудил към това или нашият собствен вътрешен дисконфорт. Обаче, непрекъснатото въздействие на АА ни научи да разберем истинският характер на нашата болест. След това, у нас се изработи стремеж към щастие, трезв живот, както и у другите членове на АА, които виждахме, и ние започнахме да посещаваме сбирките на АА охотно и с благодарност.
Поради това, ние нямаме право да скриваме нашите идеи от когото и да било - независимо от това кой е изпратил при нас тези хора, какво е неговото/нейното отношение към нас поначало. Общността не се интересува кой е насочил някого към АА. Човекъг с алкохолен проблем - ето нашата грижа.
Независимо от нашето първоначално мислене относно всеки новак, ние никак не сме способни да предсказваме кой ще се възстанови, както и не притежаваме правото да решаваме по какъв начин трябва да търси своята трезвост всеки друг алкохолик. Някои от нас се нуждаят от различни видове помощ и тя може най-добре от всичко да им бъде оказана от източници извън АА, както това е показано в книгите "Анонимни Алкохолици" и "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции" .
7. По степента на израстване в АА ние като цяло ставаме по-малко страхливи и ясни.
Онези от нас, на които е изпратена благословията на възстановяването в АА е необходимо да помнят, че скромността ще спечели за АА по-голямо количество приятели, отколкото самоувереността, високомерието и показното всезнайство. Изказвания от типа: "Ние знаем, че към възстановяването има само един единствен път" биха били самолюбие и разкош, който ние не можем да си позволим не повече отколкото същите обиди.
Още повече, че скоро след като дойдем в АА и започнем да се възстановяваме, ние действително изпитваме огромно облекчение. Откриваме, че в АА нас могат да ни похвалят - тук ние започваме да създаваме добра репутация за себе си, която постепенно изтласква чувството за срам от пиянските ни дни.
Това с лекота може да се превърне в проявление на силна благодарност и привързаност към АА. Затова, оше преди да доловим това, се разкрива, че ние можем да правим собственически заявления и болезнено да реагираме на изказвания за АА - като че ли това е изключително общество, притежаващо монопола върху истината.
По начина на това как продължава възстановяването, ние си спомняме, че хиляди от нас са получили помощ от семейството и приятелите, в болница или клиника, от лекар или професионален консултант. Ние осъзнаваме, че и началникът, който ни е уволнил, и близките, които са ни ругали, и полицаят, който ни е заплашвал с наказание, също така са ни оказали помощ - те са ни помогнали да видим, че имаме алкохолен проблем.
Ние започваме да надрастваме своята реакция на собственик. С немалка преданост към Общността, но без предишните си фантазии, ние започваме да се избавяме от опасенията, че каквато и да било програма извън АА или някой от професионалистите узурпира ролята на АА или отнема нашите неотдавна придобити гордост, благодарност и други хубави чувства. Колкото повече ние, членовете на АА оставаме трезви, толкова вероятността от това, че ще започнем да говорим: "Всичко, което работи за възстановяването е благо и това включва в себе си както АА, така и болниците, и центровете за възстановяване, централните или местните наркологични учреждения, религията и психиатрията".
И може би ще станем много по-привлекателен пример за това, което може да се направи в АА в съответствие с нашата Единадесета Традиция.
Как са осъществявали сътрудничеството основателите на АА Бил У. и д-р Боб, както и първите членове на АА
От самото начало основателите на АА са ни показали пример за това как да сътрудничим с професионалистите-неалкохолици с цел да помогнем на алкохолиците.
И книгата "АА в зряла възраст", и статията на Бил "Нека бъдем дружеблюбни към нашите приятели" ("Грейпвайн", 1958г.) са изпълнени с благодарност, с която е задължена нашата Общност на толкова много неалкохолици. И в едната, и в другата се предлагат съвременни препоръки за АА.
В течение на целия си живот Бил и д-р Боб със скромност и доброжелателност непрекъснато са продължавали своите усилия по сътрудничеството, функционращо и разширяващо доброжелателността към АА в средите на професионалните работници.
Някои въпроси и отговори относно сътрудничеството, основани на най-често ставащите случаи на недоразбиране.
1. Кои от Традициите на АА членовете на Общността използват в сътрудничеството в странични обществени мероприятия, за да помогнат на алкохолиците?
На практика - всички, но най-много са подходящи следните:
• Първа - напомняща ни за това, че благополучието на АА като цяло трябва да се поставя над нашите лични желания;
• Втора - напомняща ни за това, че нито един член не може да посочва на друг какво да прави или какво не трябва да прави;
• Трета - напомняща ни за това, че ние не можем да съдим нито за един алкохолик има или няма желание да спре да пие;
• Пета - напомняща ни за това, че първостепенна цел на членовете на АА е предаването на нашите идеи - точка;
• Шеста - напомняща ни никога да не създаваме впечатление, че АА като такова, или каквато и да е група на АА одобрява/или се обявява против/ финансира всякаква друга организация, каквото и да би било нашето мнение за нея. А така също посочваща, че търсенето на престиж винаги ни създава проблеми;
• Десета - напомняща на никого да не допуска АА да бъде въвличано в каквито и да било обществени спорове;
• Единадесета - напомняща ни за това, че нашата политика във взаимоотношенията с обществеността е насочена към това, щото начинът на живот в АА да изглежда привлекателен и никога да не упоменаваме в средствата за масова информация (радио или преса) за чието и да било членство в АА;
• Дванадесета - напомняща ни да поставяме принципите над личностите.
2. Какви канали в АА се използват от общността за сътрудничество извън АА в областта на алкохолизма?
В крайна сметка най-малко шест:
а) отделните членове на АА, изявяващи се не като членове на АА, а като частни лица;
б) групата на АА. За да намерите ясно описание на структурите и дейността на главната работеща единица на АА - местната или близка група - вижте брошурата "Групата на АА..., там откъдето започва всичко";
в) интергрупа на АА или офис. В повечето големи градове има офиси на интергрупи (телефоните са посочени в указателя), които се поддържат от местните групи. Те често получават позвънявания от страдащи алкохолици и ги насочват към групите. Вашата местна интергрупа вероятно е известена за мероприятията в областта на алкохолизма, провеждани от местни структури извън АА и от нея могат да предложат информация за оказване на помощ по различни начини в изпълнение на предаването на идеите на АА;
г) комитети по информиране на обществеността, сътрудничество с професионалисти, лечебни и изправителни учреждения. Членовете на тези комитети, създавани от интергрупата или регионалните комитети по служенето (а понякога и от двете) са членове на АА, които непосредствено отговарят за осигуряване на широката общественост с точна информация за АА. Особени усилия те полагат, щото местните професионални работници и учреждения, работещи с алкохолици, да знаят за АА и за това как да се отнасят към тези, които имат алкохолен проблем;
д) вашият регионален комитет по служене. Този комитет (указан в Справочника на АА) преди всичко отговаря за сътрудничеството по места в рамките на световната дейност по служене чрез ежегодната Конференция по служене в АА (САЩ, Канада) и Бюрото по служене (G.S.O.) в Ню Йорк. Но, там където местното служене на АА не се осигурява, този комитет помага да се оказват лице в лице услуги на АА, а така също може да има и други комитети (както бе отбелязано по-горе). Често представителят на вашата група по служене или вашият член на регионалния комитет могат да ви съобщят за мероприятия извън АА, където са канени и има потребност от членове на АА, действащи като частни граждани;
е) вашият Съвет по служенето и G.S.O. Съветът има комитети по работа с лечебните и изправителните учреждения, информиране на обществеността и сътрудничество с професионалните работници. Сред щатните сътрудници на G.S.O. също така има длъжностни лица, работещи в тези общества. Съветът и G.S.O. поддържат тясна връзка с издателските и информационни структури на национално ниво, както и с националните и международните организации, заниманащи се с проблемите на алкохолизма. Обзорите на професионалистите за АА се представят на национални научни срещи. G.S.O. издава информационен бюлетин "За АА", безплатно разпространяван по молба на професионалните работници, а така също разпространява и списък на всички офиси на АА за тези, които биха искали да насочват алкохолици към АА. Освен това, комитети по лечебните и изправителните учреждения, по информиране на обществеността и сътрудничество с професионалите има и към ежегодната Конференция по служенето в АА. Тези комитети на Конференцията са съставени от делегати от районите, представляващи групите (САЩ, Канада). Цялага Конференция прави обзор на мероприятията на G.S.O. по сътрудничеството и изказва своите предложения/препоръки.
3. Работят ли отделни членове на АА в законодателни органи, занимаващи се с алкохолизма?
Това не се отнася към главната цел (Традиия Пета). В качеството си на обикновен гражданин всеки член на АА може да предприема каквито и да било изгодни действия в полза или против законопроекти за алкохолизма. Но той/гя действат много внимателно, щото в тази връзка да не се привлича неговото/нейното члество в АА или да се създава впечатление, че те участват в тези работи като представители на АА.
4. Съответства ли на Традициите на АА, ако името на Общността се използва в законодателството?
Не, ако това означава поддръжка или присъединяване на АА към правителствените учреждения. Исканията членове на правителсгвената комисия да бъдат членове на АА може да принуди последните да разкрият анонимността си на ниво средства за масова информация. Естествено, тези проблеми могат да се избегнат, ако такива членове на АА се представят като "възстановяващи се алкохолици" (точно както членовете на АА, работещи в качеството си на консултатнти в лечебните заведения трябва да се наричат "консултанти по алкохолизъм", а не "консултанти по АА").
5. Препоръчва ли АА хора за работа в програмите по проблемите на алкохолизма?
Не, с това не се занимава нито АА като общност, нито каквито и да било офиси, комитети или групи на АА. Ако запитат отделните членове на АА, то те могат да препоръчат някого, но давайки ясно да се разбере, че мнението им е лично, и съвсем не е от името на АА.
6. Работят ли членове на АА в странични учреждения, заети в областта на алкохолизма?
Да, ако имат желание и притежават квалификация, но при условие, че правят това в качеството си на частни граждани, а не като представители на АА.
7. Когато член на АА, професионален работник се изказва на срещите на АА, как да се упомене неговата/нейната официална длъжност преди изказването или напечатването на програмата?
Ако той/тя се изказва като член на АА, то при представянето се назовава само името му/й и името на тяхната група или град - тяхната принадлежност към странични организации не се споменава. В АА няма никакви важни "клечки". Ние винаги сме равни - просто сме членове на АА!Организационният комитет или поканващата група разделя отговорността за защитата на анонимността на членовете на АА във всички средства за масова информация. Ако той/тя участва не като член на АА се назовава пълното име; звание и учреждение могат да се използват, но, разбира се, неговото/нейното членство в АА не се упоменават. Най-добре е тези неща щателно да се уговорят по-рано.
8. Изпълняват ли заетите в държавните комисии и други учреждения членове на АА работа по Дванадесета Стъпка според длъжността си?
Не, много от тези членове на АА дават следното обяснение: "На работа те изпращат алкохолиците в АА и по такъв начин правят възможна по-нататъшвана работа по Дванадесета Стъпка. Но, изявавйки се в ролята на професионални работници, непосредтвено те самите с Дванадесета Стъпка с алкохолици не се занимават".
Такава е традицията на АА, че неговите членове не получават заплата за работа по Дванадесета Стъпка. Ние често говорим, че можем да запазим трезвостта си само давайки. Подобно на членувщият в АА лекар или юрист, явяващият се като консултант член на АА получава пари за неговите/нейните професионални услуги, а не за предаването на нашите идеи.
Разбира се, доказано е многократно, че в крайна сметка това може да се обърне много лошо и за клиента, и за АА като цяло, и за самия работник. Това създава у клиента неправилно впечатление за АА като цяло - той/тя виждат АА като част от организацията за оказване на социална помощ. Това предава наистина непрофесионалния характер на АА обърква/смесва ролята на социалния работник с ролята на наставника в АА.
Практиката е показала многократно, че ще бъде добре ако социален работник посъветва клиента си да се обърне към АА. Това ще даде възможност да се направи работата по Дванадесета стъпка от някакъв друг член на АА, ролята на когото по този начин ще бъде ясно ограничена само до наставничество.
Ако по-късно професионалният работник и клиента се видят на сбирка на АА, то тогава работникът може да обясни, че се намира там заради собствената си трезвост, че АА не е място, където се оказават професионални услуги, както и впрочем работата по Дванадесета Стъпка не е част от работата в социалната сфера. (Разбира се, това не забранява на професионалистите да предават нашите идеи на потенциалните членове на АА, с които той/тя се сблъскват в пределите на неговата/нейната работа.)
9. Случва ли се така - групите, интергрупите или комитетите на АА да насочват алкохолици или техни близки към странични организации?
Разбира се. Когато алкохоликът се нуждае от някакви професионални услуги (напр. медицински, зъболекарски, юридически съвет, професионална консултация или социална помощ), излизащи извън пределите на Програмата на АА, членовете на АА насочват алкохолиците и техните родственици към опитни професионалисти и към учрежденията, които осигуряват подобно обслужване. На членовете на семейството на алкохолика се предоставя информация за обществата "Ал-Анон" и "Ал-Атин". Разбира се, помощта към алкохолика в търсене на необходимата професионална справка по никакъв начин не намалява отговорността на членовете на АА за донасяне на нашите идеи по възможност по най-добрия начин и за предложението за наставничество. За АА не би било добре - отстъпвайки просто алкохолика в ръцете на професионалните учреждения - дали затова, че ще сметнем, че като че ли нямаме време за него/нея или защото този алкохолик създава грижи и ще трябва да се положат излишни усилия. Много от нас с благодарност си спомнят за неизтощимото търпение и онова огромно дружелюбие, което са продемонстрирали по отношение на нас по-старите членове, когато ние самите все още сме били новаци.
Доколкото професионалните учреждения и работници често изпращат алкохолици към нас, ние на свой ред също носим отговорност за обезпечаване на професионалните организации с пълна информация за АА и за това как да ни намерят. Разписанията на сбирки на АА и телефонните номера трябва непрекъснато да се разпространяват сред всички професионалисти, имащи работа с хора, които имат проблеми с пиянството.
10. Взема ли АА участие в обществени и други мероприятия заедно със странични програми или организации?
Само в случаите, когато може съвършено ясно да се даде да се разбере, че АА по никакъв начин не се обединява и не поддържа други организации и когато подобни действия не въвличат АА в каквито и да било обществени спорове. Ние трябва отново и отново да напомняме на обществеността за уникалния непрофесионален характер на нашата помощ, да подчертаваме факта, че тя се предоставя безплатно и точно да обозначим какви услуги АА НЕ предлага.
Разбира се, изявяващите се членове на АА могат да носят нашите идеи, участвайки в програми с неалкохолиците, но само тогава, когато съвършено ясно се обяснява, че АА е отделна структура, сътрудничеща, но неприсъединяваща се, че всеки член на АА винаги говори само за себе си и че нито един отделен член на АА не представлява каквато и да е група, комитет, офис или Общността като цяло.
Обаче, опитът е отделил един от видовете дейност на АА, който съвършено точно НЕ трябва да се осъществява съвместно с всяка друга организация. Нито една информационно-телефонна служба на АА или Централен офис (интергрупа) никога не трябва да се помещават в информационни центрове по проблемите на алкохолизма или какъвто и да било клуб за алкохолици. Това предполага присъединяване и винаги води така или иначе до печални последици за всички, които пренебрегват това.
11. Ако името на АА се свързва с други организации за събиране на средства, какво биха могли да предприемат по този повод регионалните комитети или групата на АА?
Да се постараят веднага да прекъснат тази връзка. Дружелюбната честна лична беседа обикновено решава проблема. Ние не трябва да очакваме, че неалкохолиците ще разберат нашите традиции и тяхната важност за нашето възстановяване и за оцеляването на Общността. Наша отговорност е всеки път вежливо и търпеливо да разясняваме как работи АА. Болшинството от организациите ще бъдат просто радостни да си сътрудничим.
Ако в качеството на крайно средство е необходимо публично изявление, то в него е необходимо с дружелюбен тон да се обясни, че АА не е свързано с нито една програма по проблемите на алкохолизма, не се занимава с набиране на средства сред обществеността и приема пожертвования само от собствените си членове. Може също така да се подчертае, че АА не поддържа, нито се противопоставя на каквито и да било проекти по "лечението" на алкохолизма. Ние можем да сътрудничим, без да даваме оценки.
12. Обявява ли се за мероприятия, провеждащи се извън АА на сбирки на групите, в местните информационни бюлетини и листи или в специални пощенски известявания?
Тези въпроси се решават на местно равнище. Във всеки случай следва да се избягват всякакви проявления на присъединяване, поддръжка или критика от страна на АА.
13. Приемат ли групите на АА помощ от странични източници под формата на безплатна литература, освобождаване от плащане на наем, печат или друга финансова помощ от не-членове на АА, от държавни учреждения, занимаващи се с алкохолизма или от всяка друга странична организация?
Не. В Седма Традиция се казва: "Всяка група АА трябва да се опира напълно на собствените си сили, като отказва помощ отвън". Обърнете внимание на думата "напълно" и прочетете в книгата "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции". Ако групата среща затруднения да закупи литература, то помощ вероятно най-вече може да окаже или G.S.O., или някоя от близките групи, централните офиси или регионални служби. Всички нови групи получават безплатен набор от литература от G.S.O при регистрирацията си там. Има така също набори с отстъпка, предназначени за работата по информиране на обществеността и с учрежденията.
Когато мястото за провеждане на сбирки се предлага безплатно, обикновено групите на АА правят макар и малки регулярни пожертвования в качеството на символична наемна вноска. Да се учим да носим отговорност за заплащане на своя собствен път се явява част от нашето възстановяване.
14. Владеят или управляват ли групите или службите на АА болници, почивни домове и други рехабилитационни заведения в своите региони?
Традиционно групите на АА, интергрупите и службите не владеят, не експлоатират и не управляват такива предприятия.
15. Може ли групата на АА регулярно да се събира в болници, възстановителни центрове, оздравителни домове "на половината път", детокси или амбулаторни наркологични клубове, така че да се подразбира присъединяване?
Позицията за групите в лечебни заведения бе разяснена в следната препоръка от Конференцията по служенето на АА (1978г.). "Членовете на АА, които се срещат с администрацията на лечебните заведения по повод създаване на групи на АА на тяхна територия, са длъжни да дадат разяснения както относно независимостта на групата, така и за това какво може и какво не може да прави (традициите), а така също и да имат добра представа за правилата и порядките в заведението. След като взаимните договорености бъдат постигнати, е важно информацията да бъде доведена до тези членове на АА, които ще посещават сбирките на групите. Препоръчва се групите в лечебните заведения на своите сбирки да спазват Традицията за самоиздръжката. Ако заведението взема пари за наем, групите следва да намерят някакъв начин да го осигуряват. Бе също така изказано мнение, че членовете на АА, работещи в това заведение, не следва да водят сбирки на групите, които се провеждат на негова територия".
16. Какво би могло да се предприеме, ако възникнат сериозни разногласия между групи или служби на АА и други лица, заинтересовани от проблемите на алкохолизма?
Откровените, дружески лични беседи работят най-добре от всичко. Често се случва, че действащ или бивш делегат на Конференцията от региона да е способен и с радост да участва в разрешаването на такива разногласия.
Привидни разногласия могат да възникнат поради невярно тълкуване на фактите, т.е. простичко от недостиг на информация. Например, неалкохолиците могат да бъдат недостатъчно информирани за Традициите на АА, а много от членовете на АА не са осведомени за необходимите законови правила, на които се подчиняват някои учреждения извън АА. Обикновено всичко, което е необходимо в такива случаи, е обменът на информация и мнения с отчитане на взаимните потребности. Това може да отстрани проблеми и да запази доброжелателността, така че всички заинтересовани да могат да се върнат към оказването на помощ на алкохолика всеки по своему.
17. Как членовете и групите на АА могат да помогнат на пациенти, изписващи се от лечебни заведения?
За това да се "създават мостове" между лечебните заведения и Общността, членовете на АА доброволно участват във временни мероприятия по установяване на контакти и запознават новаците с АА. Много местни групи и служби организират така също програми за временни контакти. За получаване на повече информация вижте буклета "Да създаваме мостове".
18. Каква е политиката на АА по отношение на алкохолици, които идват на сбирки на АА, за да преустановят изпълнение на присъда, да получат условно наказание или за да запазят работата си?
Поначало АА приема алкохолика. Вярно е, че АА е доброволна програма, но много от нас помнят колко силно сме се съпротивлявали на АА в началото. На нас, разбира се, съшо така ни е известно, че много от нас, съпротивляващите се, в крайна сметка възприехме програмата, след като сме се повъртяли около АА известно време, ние вече искахме това. Това би било нелошо да се обясни на тези вещи длъжности, които изпращат алкохолици в АА. Това също ще помогне да подчертаем, че макар членовете на Общността да могат да се постараят или да оказват помощ, те нито могат да гарантират чиято и да било трезвост, поведение (дори и своите собствени) за вбъдеще, нито да приемат отговорност повече от това, да споделят опита на АА с потенциалните членове на АА.
За членовете на АА също така ще бъде полезно да не забравят, че в крайна сметка длъжностните лица носят отговорността за своите решения. Членовете на АА за тези решения НЕ отговарят.
19. Какво отношение има АА към срещите с алкохолици в приюти или други места, които могат да се създават под егидата (или без такава) на религиозни организации?
АА изобщо няма към тези неща някакво формално отношение и това там не е повече, отколкото структурни или официални връзки между АА и всяка църква, храм, етическо или хуманитарно обединение, общество на агностици или медицински център, който може да посещава член на АА.
АА не финансира подобни срещи. Възможността за създаването на такова нещо като "Приют на АА" не е по-голяма, отколкото за съществуването на "Ферма на АА" или "Рехабилитационен център на АА".
20. Действително ли сътрудничеството с професионалистите носи каквато и до било полза?
В огромното мнозинство от случаите има свидетелства, че такова сътрудничество се връща стократно и за алкохолика лично, и за АА като цяло. Доказателствата за това изтичат от допитване с членове на групи на АА в САЩ и Канада (1992г.). То звучи така:
"Почти 1/3 от запитаните с благодарност са се отзовали за помощ от страни - във формата на медицински, психологически, духовни или друти консултации като изиграли роля за това, че те са дошли в АА".
Резултатите от допитването означават, че днес повече от 1/3 от нашите членове са живи и остават трезви в АА благодарение на сътрудничеството на нашата Общност в областта на проблемите на алкохолизма със странични организации.
А някъде там нас все още ни чакат милиони болни алкохолици!
Комитети по сътрудничество с професионалните общности
През 1970г. Съветът по служене в АА (САЩ и Канада) създаде свой Комитет по сътрудничество с професионалните общности. През 1971г. Конференцията по служенето последва неговия пример и създаде свой Комитет. Аналогични процеси се развиват и в Общността на АА в други страни.
В много региони частта от работата, преди изпълнявана от комитетите за информиране на общността и учрежденията, сега логически се смята за функция на комитета по сътрудничество с професионалните обединения. Разбира се, кой с какво се занимава обикновено определят местните условия и различното дублиране на работата на комитетите. Препоръчва се в регионите, където съществуват комитети по информиране на обществеността или учрежденията, техните членове да участват в организационните и регулярни срещи на новия комитет за сътрудничество с професионалните общности (СПО).
1. Какви са целите на регионалните или местните комитетите СПО?
Членовете на тези комитети информират професионалистите за АА - къде се намира, какво може и какво не може да прави. Предприемат се опити да се наложи оше по-добро сътрудничество между АА и професионалистите в областта на проблемите с алкохолизма.
Много местни комитети по служене организират по молба на организациите информационни презентации. Мероприятията могат да бъдат приспобени така, че да се удовлетворят специфичните потребности. Типичното съдържание на презентацията може да включва изказвания на един или няколко членове на АА по темата "Какво е и какво не е АА".
Моля, проверете дали контактните номера на АА са във въшите местни телефонни указатели или вестници.
2. Как да организираме регионален или местен Комитет СПО?
Председателят и зам.председателят на регионален комитет СПО могат да бъдат избрани или назначени от регионалния съвет по служене в АА. Председателите на местните комитети се избират или назначават по места. В някои места отговорните лица се избират или назначават от интергрупата.
3. С какво се занимават комитетите СПО?
Голяма помощ в работата с професионалистите във вашия град или регион могат да окажат материалите по служенето в АА и нашата литература. Една от препоръките е да се работи едновременно с една група професионали.
Когато списъкът на професионалите (както като отделни лица, така и като организации) бъде съставен, членовете на Комитета СПО могат:
а) да осъществят първичен контакт (чрез писмо, позвъняване по телефон или лична среща);
б) да предложат да се срещнат и поговорят с професионалистите за АА или да предложат Комитета СПО да проведе информационна презеннация за група професионалисти;
в) да предложат да съпроводят професионали на открита сбирка на местната група на АА;
г) да предоставят литература на АА, разказваща за Програмата на АА за възстановяване;
д) да подчертаят стремежа на АА да послужи като източник на помощ за местните алкохолици в тяхното възстановяване.
4. Защо дейността на Комитета СПО действително е важна?
Професионалният работник е способен да помогне на алкохолика той да стане готов да чуе идеите на АА за възстановяването. Все още има професионалисти, които малко знаят или изобщо не знаят за АА. Откритото общуване с тях и духа на дружба и сътрудничество са винаги важни.
5. Налице ли е допълнителна информация за Комитетите СПО?
Допълнителна информация може да се намери като се обърнете към Централния Офис по служене.
В материалите по сътрудничеството с професионалните организации са включени сведения за това как да се осъществява служенето в комитетите, различни препоръки, истопически опит, образци на писма, брошури и буклети.
|
