Какво означава понятието „духовна болест“?
От „Мнението на лекаря“, до края на „Още за алкохолизма“, голямата книга обсъжда първата част на първа стъпка, която казва „Ние приехме, че сме безсилни пред алкохола“ Докато разисквахме, проучвахме и възприехме материала от „Мнението на лекаря “ и „Историята на Бил“ видяхме, че нашето тяло е безсилно пред алкохола. Двете глави ни помогнаха да разберем колко безсилен е и нашият разум. Сега аз бих искал да споделя за един аспект от нашата болест, който понякога е обсъждан в сбирките като „духовната болест“.
Често чуваме хората да казват „аз имам трипластова болест: на тялото, на умът и на духът“.
Когато ги питаме да обяснят какво точно искат да кажат с това изявление, те изглеждат убедени във факта, че ние алкохолиците страдаме от „алергия на тялото и обсесия на ума“. Веднъж вкарам ли алкохол в организма си, при всички обстоятелства моят организъм отключва желанието, жаждата за повече алкохол. Когато съм сух, не пиещ, трезвен без програмата, в най-добрия случай ще ми премине мисъл да взема едно питие. Друг път пък изобщо не мисля за това и после излизам от състояние на изгубено съзнание, описано на 42-ра страница като „странно бяло петно“. Разбира се, този дяволски непрекъснат кръговрат на мисленето ми, ме връща постоянно към пиенето, докато тялото ми мe осъжда да не пия като „нормалните“ хора и ме поставя в луда жажда, което прави невъзможно да спра да пия.
Съгласни сме, че „умствената обсесия“ е част от нашата болест, която ни довежда до първата чаша алкохол и че първата чаша е тази, която отключва „феномена на непреодолимата жажда “. Но нека се попитаме, коя е тази част от болестта, която отключва умствената обсесия поначало? Как става така, че хора които са били въздържатели и са в АА в продължение на една, две, пет, десет и понякога дори двайсет години, отново започват да пият? Ние знаем, че физическата жажда в този случай не е причината, тъй като медицински е доказано, че след няколко дена не пиене алкохолът е елиминиран от организма. Също така, ако си бил в братството на АА за известно време ще забележиш, че за повечето хора умствената обсесия постепенно изчезва. Тогава защо след толкова дълъг период от въздържание, толкова хора от нашето братство се връщат към пиенето, дори когато не искат да го направят? Коя е третата страна на нашата болест, която отключва умствената обсесия ?
След внимателно изучаване на нашата голяма книга, заедно с много от насъбрания опит от практикуването на нашите 12 стъпки, както и интензивната работа с други алкохолици, ние осъзнаваме, че „липсващият елемент“ от първа стъпка се явява точно това, което е посочено на стр. 64 като „духовна болест“.
Нека да се опитаме сега да обсъдим втората част от първа стъпка, която казва, че „нашият живот е станал неуправляем". Дълго време си мислех, че моят живот е станал неконтролируем заради всички лудости и безумия, които правех докато пия. Например автомобилни катастрофи, нараняване на хора без да искам, провалени отношения, изгубване на работата, семейни проблеми, затвор, клиники и т.н. Най-накрая някой ми обясни, че всичко това не е безумието за което се говори в голямата книга и че тези неща не са нещата, които правят живота на алкохолика неконтролируем. Разбира се всичко това може да бъде класифицирано като „неконтролируемост“, но това е външна част на тази неуправляемост . Неуправляемостта, която първа стъпка посочва е вътрешната неуправляемост на нашите животи – безпокойство, раздразнителност и недоволство (неудовлетвореност), което повечето от алкохолиците са изпитвали още много преди изобщо да посегнат към първата си чаша алкохол. Има много термини за тази „вътрешна неуправляемост“. Някои я наричат „нелекуван алкохолизъм“, други употребяват термина „жестока обърканост“ „напаст”, както е казано в главата „Ние агностиците“ (за това по-нататък). В главата „Как действа програмата" термина „вътрешна неуправляемост“ е употребен като определение на самата духовна болест.
Нашата книга ни обещава че „Когато духовната болест е преодоляна, ние оздравяваме умствено и физически“. Умствените и физически причини на алкохолизма са поставени в ремисия (термин) само след като „духовната болест“ бъде преодоляна. Това означава, че аз съм застрашен от пиене, докато не получа духовно пробуждане, независимо дали съм съгласен с това или не.
Бих искал да се фокусирам в два ключови момента от тук нататък:
1) Каква в действителност е тази „духовна болест“ и как, когато е оставена нелекувана, тя може да върне алкохолика към пиенето ?
2) Кое е лекарството за нея ? (Между другото, нашата голяма книга отговаря на тези въпроси задълбочено в главите от 4-та до 11-та). Каква е тази „духовна болест“ и как нелекувания алкохолизъм кара алкохолика да се върне към пиенето дори тогава, когато не иска.
Представете си трите пласта на проблема. Първият е телесната ни реакция спрямо алкохола, когато го поемаме се получава тази непреодолима физическата жажда. Под този пласт е вторият – лудостта на умът точно преди първата чаша. Това е умствената обсесия. И под този пласт идва третият: вътрешните обстоятелства и разположение на духа, кондиция или „духовната болест”, която отключва второто ниво, което пък на свой ред отключва първото. Симптомите включени в третия пласт са описани в голямата книга и те са следните:
1) Неспокоен, раздразнителен, недоволен
2) Проблеми в личните отношения
3) Неспособността да контролирам чувствата си
4) че е жертва на нещастие и страда от депресия
5) неспособността да си печели хляба или да има щастлив и успешен живот.
6) чувството за безполезност
7) да бъдеш изпълнен със страх
8) чувството на нещастие
9) невъзможността да бъдеш в помощ на другите
10) поведението на „актьора, който иска да изиграе цялото шоу“.
11) „Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление“. (p. 62),
12) бунт на своеволието
13) водещи двойствен живот
14) Да живееш "като ураган, който преминава през живота на другите".
15) Проявяване на егоизъм и несъстоятелни своеволни навици.
Това е списък само на някои от симптомите на духовната болест описана от началото до края в нашата книга. И все пак това са само симптомите на „духовната болест“.
Каква е същността? В какво се състои движещата сила на симптомите описани по-горе?
На стр. 55 в голямата книгата е обяснено, че „егоизмът и егоцентризма“ са в основата на нашите проблеми. "Егоизмът и егоцентризъм. Ние смятаме, че точно това е коренът на нашите беди „Точно този егоизъм –егоцентризъм (както някой го наричат „его“) ни карат да реагираме на ситуациите в живота с гореописаните „симптоми“. Както и с други разстройства и зависимости, различни от алкохолизма.
Ако егоизма и егоцентризма продължават да се проявяват в живота на алкохолика, дори когато е спрял да пие и продължава да посещава сбирки и ако егото не е непрестанно разбивано с постоянното практикуване на всичките дванадесет стъпки, трезвеният алкохолик или този, който просто не пие, може да е сигурен, че един ден пак ще се пропие и даже по-лошо – да продължи мизерното си съществуване на непиещ или „сух алкохолик“.
Това е причината поради която виждаме хора, след 10 години в АА да се озоват в психиатрични институции без въобще да са слагали и капка алкохол в устата си.
Виждам, че ако продължа да се държа егоцентрично или с поведение центрирано около моето его, ще продължа да изживявам симптомите на „духовната болест“. Ако продължа да практикувам тази вътрешна неуправляемост моят разум ще започне да търси онова „чувство за комфорт“ което си мисли, че ще получа от пиенето, защото моето его ме лъже, че се справям добре. (Историята на Ед в трета глава)
Типичното в такива случаи е, че казваме на себе си и другите: "Е добре де ама аз не пия" и изведнъж аз мога да изпитам „странното умствено бяло петно“, което ни е познато в АА с името „Трезво губене на съзнание“ и в следващият момент още преди да съм съзнал какво става, да чукам по бара и да се питам „Как се случи сега това“.
Затова се попитайте дали страдате от духовната болест особено ако не сте пил от известно време. В какво състояние е вашият вътрешен живот? Чувствате ли някой от изброените симптоми изброени по горе? Също
Минало ли е доста време откакто си преминал с друг алкохолик през всички стъпки?
Всичките 12 стъпки ли си направил?
Правил ли си повече от един път 4-та стъпка?
Завършил ли си поправките по целият списък на 8-ма стъпка, освен там където е невъзможно?
Има ли нещо нечестно в живота ти, което не искаш да признаеш и да го поправиш?
Имаш ли някакъв навик или угаждане, което не искаш да пуснеш?
Има ли човек на който няма да простиш?
Има ли някакво или някакви неправилни взаимоотношения които не искаш да пуснеш?
Има ли някаква нужда от извинение, което не искаш да направиш?
Има ли нещо което Бог е поискал да направиш но ти няма да го послушаш?
Работиш ли, практикуваш ли дисциплинирано десета и единадесета стъпки (преглед на самите себе си, медитация, молитви, молитви и пак молитви) Това последователно и всекидневно ли е?
„Преди всичко ние алкохолиците трябва да се освободим от този егоизъм. Ние трябва или той ни убие! Бог прави това възможно. И често ни изглежда, че няма начин напълно да се отървем от себе си (егото си ) без помощта на Бог“.
В главата „Има Изход" е казано : “"Има решение. За да бъде успешно приложен този процес от нас се изискваше самоанализ, смиряване на нашата гордост, признаване на нашите недостатъци. Неща, които почти никой от нас не харесваше. Но ние видяхме, че наистина това помага на другите и стигнахме до убеждението, че живота такъв, какъвто сме го живеели е безнадежден и безцелен. Следователно когато при нас дойдоха хората при които този проблем беше решен, не ни беше останало нищо друго освен да приемем този простичък набор/комплект от духовни инструменти положени в краката ни. Открихме Рая и бяхме изстреляни в четвъртото измерение на едно съществуване за което не бяхме дори и мечтали."
Това „Четвърто измерение“, което ние откриваме в десета стъпка е „света на Духа“, който ни извежда отвъд физическото, умствено и емоционално измерение на живота и премахва егоизма и егоцентризма - „духовната ни болест". Термина „духовна болест“ не значи, че нашият дух е болен. Просто означава, че ние сме духовно блокирани от силата на Бог и от това което ни позволява да получим сила за да оставаме трезви, щастливи, радостни и свободни .
Като заключение. Не моето тяло, което има алергична реакция към алкохола ще ме върне обратно към пиенето. Всъщност не е и моят ум, нито умствената обсесия тази, която ще ме върне към пиенето. А духовната болест, която се изразява чрез егото ми (егоцентризма и егоизма ми). Тя е тази, която в даден момент ще ме върне към пиенето или понякога към самоубийство.
Както Бил У. пише в Историята на Бил „Ако един алкохолик не успее да усъвършенства и задълбочава своя духовен живот чрез работа и саможертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако той не работи в тази насока, той със сигурност ще пие пак, а ако пие със сигурност ще умре. Тогава вярата ще е мъртва! С нас нещата стоят така."
За мое щастие „духовната болест“ вече не е липсващата част от първа стъпка. Това е реалността за моето състояние на безсилие и неуправляемост и точно те ме подтикват да осъзная защо толкова отчаяно имам нуждата търся Сила по Висша от мен. И ако тази болест не бъде опозната и не приложа и прилагам действията, който са дванадесетте стъпки за да позволя на Бог да премахне духовната ми болест, то корена на нашият алкохолизъм може да седи на тъмно и да ни изгори когато най-малко го очакваме.
| 
