АА Библиотека

Историята на хиляди мъже и жени за това как са се възстановили от алкохолизма. Четвърто издание (превод от английски).

http://aa-bg.dir.bg/_files/5292105.pdf

Полезна книга с практични предложения, помагащи на желаящия да остава трезвен ден след ден.

[ Изтегли от този сървър (455.0Kb) ] 

Книгата се занимава с Дванадесетте Стъпки и Дванадесетте Традиции на обществото Анонимни Алкохолици. Тя предлага открит поглед върху принципите, с помощта на които членовете на АА се възстановяват и според които Обществото функционира.

Изтегли от този сървър (6.22Mb) ]

Тази книга бе започната през 1987г. по време на Конференцията на Генералната служба на АА. Тя ще задоволи изпитваната от дълго време нужда в нашето общество за колекция от разсъжданията, които вълнуват всеки един от нас ден след ден. И така цяла година.

Изтегли от този сървър(1.24Mb)

Списанието AA Grapevine от Март 1971 е посветено на съоснователя на Анонимни Алкохолици - Бил Уилсън и издадено след смъртта му.

Цялото списание

Духовният опит на АА както е преживян от негови членове.

Изтегли от този сървър (360.6Kb) ]

Един от начините да съзрем значението на принципа на приемането, е да го поставим в контекста на толкова често повтаряната молитва на АА "Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога да пломеня и мъдростта да съзирам разликата между едните и другите."

Както пише в Голямата Книга : " Страхът беше зла разяждаща заплаха; цялото ни съществуване бе пропито от него. Той предизвикваше цяла верига от обстоятелства, които според нас ни носеха незаслужени нещастия". (гл.Пета "Как действа програмата"). Няма никакво съмнение, че страхът е преграда по пътя към здравомислието и любовта, както и че неизменно усилва гнева, тщеславието и агресивността. Той задълбочава чувството за вина тъй както го правят тревожността и парализиращата депресия.

Проблемът „ честност” засяга почти всички аспекти на нашия живот. Например, съществува такъв широко разпространен и удивителен феномен , какъвто е самоизмамата. От друга страна, съществува необмислената, безсмислена откритост, на която й липсват най-често предпазливостта и уважението, и която е също толкова опасна. Срещат се и безброй житейски ситуации, в които нищо не може да помогне, освен абсолютната честност – независимо от това на какви изкушения са подложени нашите страхове и гордост, водещи ни в крайна сметка до полуистина и полуоправдания, които понякога са трудно простими.
Нека най-напред видим какво може да се направи със "честните" самоизмамници:

Абсолютното смирение не може да съществува у нас, хората. В най-добрия случай ние можем само да зърнем цялото величие и значение на този безупречен идеал. Както е казано в книгата "Анонимни алкохолици": "Ние не сме светци ... стремим се само към духовно израстване, а не към духовно съвършенство." Само по силите на Бог е да се проявява в Абсолюта – на нас, човешките същества, не ни остава нищо друго освен да живеем в относителния свят. Ние търсим смирение за днес.
Затова практическият въпрос за нас звучи така: какво разбираме ние в израза "смирение за днес" и как да определим, че сме го постигнали?